понеделник, 5 ноември 2012 г.

Есен в резерват Сосковчето. Водопадите, около Смолян

   Горепосоченото място излъчва особена красота, която в определени моменти на годината е дори стряскаща. Фееричните вирове в резерват Сосковчето неизменно ме запътиха и тази есен на там. След проливните дъждове от предната седмица, имах някакви бегли очаквания да попадна във фотографският рай. Хората, които не ме познават, не биха свързали това с нищо конкретно. Лично за мен обаче, това си е нечуван грохот, бурни води около десетки водни каскади, килим от нападали листа и прилична облачна маса пазеща горепосочения реквизит. Така по тъмна доба колата пътуваше към Смолян, а ранното утро ни изрита по пътеката в Каньона на водопадите. Самото начало засили еуфорията подобаващо. Ревът на реката заглушаваше всичко наоколо, листата радваха с есенните си цветове, а и тези облачета..... щеше да се снима здраво, видяло се е :). Какво бърсане на филтрите обаче щеше да падне, не ми се мислеше! :)))

Едно от първите фотогенични места по пътеката заслужи заделеното внимание. Толкова се бях екзалтирал от ситуацията, в която бяхме, че се въртях като пумпал, намирахме се в нещо като фотографска мандра :))), това ще рече: много цвят, шумни водоскоци и съпътстващото ги настроение.

Водата галеше с коприненият си воал нападалите дървета.

Абстракциите се рееха навсякъде. Почти всичко можеше да се впише в кадър, терена беше учудващо фотогеничен. Да не се уливаме все пак :))).


 Познато мостче, прясно нападали жълти листа, водни феи лъкатушещи по поречието на непокорната река.

Вировете издаваха бесни ревове и помитайки всичко наоколо, се спускаха бясно все по-надолу по стръмните стени на речното корито.

Някои пък надничаха любопитно от мостчетата, да допълнят с присъствието си магията не есенната премяна.

Бегли погледи в ляво и дясно непрестанно рисуваха абстрактните композиции, които заснети на по-висока скорост оприличаваха тютюневият пушек на стара лула,...

а ниските скорости създаваха  меката ласка на копринено платнище.

Бурните води наистина ме радваха особено, цветовете контрастираха над тях, бях като хипнотизиран. Борбата с бърсането на филтрите не спасяваше особено положението с фото техниката, така се откъсвах за миг от родопската есенна приказка.

Следващото от мостчетата.

Водослива на повече вирове магично вписваше бясното течение на реката, а нападалите борове обрасли с мъх долавяха парата на обитателите на парка - мечките :))).


Така неусетно се записахме и над големците в каньона - водопадите Сърцето и Орфей, а положението, от което снимах (връщане назад няма), екстремно запълваше адреналина в кръвта.

Така неусетно излязохме и над водопадите по панорамните площадки, от където вписахме типичният родопски пейзаж, съчетан от жълти свещички в борови гори.

Заслизахме опиянени от чудесната родопска картина, на която станахме свидетели. Решихме да отрезним  погледите с нещо по-така и се стрелнахме към резерват Червената стена и водопадът  Сливодолско падало. Твърде висок водапад, за да бъде кръстен с подобно име, но и там имаше какво да се види. Теренът  наложи да включим демултипликаторните предавки :) в гонитбата със светлината там.

Следва: водопад Сливодолското падало...

2 коментара:

  1. Леле колко вода!!Това кога е снимано?Аз минах от там преди по-малко от 20 дни и водата бе отчайващо малко.

    ОтговорИзтриване
  2. Е..., така ми се случи на мен на водопад Сувчарското пръскало, останах разочарован от липсата на вода преди два дни. Относно снимките, ходих там тази неделя, дъждовете преди седмица са си казали думата.

    ОтговорИзтриване