понеделник, 12 ноември 2012 г.

Резерват Соколна

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк

Резерват Соколна и водопад Скока

   Има места като горепосоченото, до които малко хора са се докоснали по един или друг начин, по ред причини. Водопад Скока, в резерват Соколна е едно от тях. Затънтено в непристъпни девствени каньони, намиращи се в пъклено-дълбоките, сякаш бездънни долове на т.нар. Старопланински дерета. Кюйдере, едно от тях, е съхранило девствеността на природата и плашещата - дива, неподправена (стряскаща) красота. Не се случва често да се върна от някое такова място, с нежелание за повторното му посещение. Теренът, с коварните капани, които криеше, наслоената пепел след наскоро върлувалите огнени стихии, каменопади от грамадни скални късове, повличащи стъпките ми по едва личимата до скоро (вече недоловима) и безлична пътека, водеща до водопад Скока. 

   Есенната магия ме повлече именно натам.

   Туристически маршрут до хижа Соколна, откъдето е един от подходите, не представлява никаква трудност (до хижата), пътеката е прилично маркирана, поддържана, местата обособени за почивка в излишък. Ранното утро ни завари там. Ставаме свидетели на интересна чешмичка по пътеката, която минава през дървото, какво ли не ражда човешкият мозък.


   Хладината на ноемврийското утро бързо съкращава денивелационна стълбица, както показваше джипиеса.

   Скоро се озовахме и на едно от погледните места, към билото и красивите дерета на Соколна, ммм... туристически релакс.

   След топъл чай в хижа Соколна и кратка раздумка с хижаря, се ориентирахме към пътеката за водопад Скока. На изток от хижата стигаме до възловото място - дърво ударено от гръм, зад което минава пътеката. Маркировката на моменти се губи, а на моменти хич я няма - тегава работа по и без това трудния терен, с преодоляването на който се бяхме нагърбили :))).

   Изобилие от гледки съпътстват целия преход, а след задълбочена справка с навигацията, тръгваме на сляпо по пътеката и показанията на уреда, защото в действителност я нямаше.

   Наскоро върлували пожари са опостушили голяма част от вековните гори на Соколна, съхранили в себе си огромно биоразнообразие от видове.

   Ноемврийският хлад в тъмната гора зловещо се допълваше от острата миризма на пепел, черни въглени и един изчезнал свят. Тази гора, както и много други няма да бъдат никога повече същите.

   Дори светлинката промушваща се през вековните буки не даваше признак на живот. Теренът стръмно ни приканва да продължим борбата си с ориентиране, в търсене на мистичната пътека. Единствено пълният обхват на джиесем апаратите долавя човешкото присъствие тук.

   Придвижването по подобни склонове е истински кошмар, пепел от изгорелите дървета ни поднася по дълбоките и стръмни склонове, гората оприличава филм на ужасите, където някой психопат излиза с моторен трион и насича всички.

   Гробната тишина е нарушена от каменопад, който повлича след себе си всичко, теренът определено поднесе екстремно изпълнение. Тази красива в миналото гора никога няма да е същата.

   Надолу по деретата към водопад Скока нещата изглеждаха по-оптимистични. Тук-там се прокрадваха цветовете на есента и живите движения на вековните буки, респектиращи с нереалната си височина, сравнение може да се направи само с човешката фигура в долната част от следващата снимка. Поздрави на спътника ни, с който се засякохме по пътеките, в търсене на неподправената планинска красота.

   Есенната свежест и тишината красят иначе почти пресъхналото пръскало, което  през пролетта би се радвало на по-добри дни.


   Жълти сенки се оглеждат в мократа земя, приветстващи началото на зимата, която предстои.
Нападали големи камъни съобщават за опасните лавинни склонове, когато през зимата човек няма работа тук.


   Долината на почти пресъхналата река.

   Както и контраста между цвят и синкавата мистика. При падане на мъгла, с липса на явна пътека, без навигация или компас, трудно би се ориентирал човек, дори би се вкарал в неопределен сценарий. Броят на паданията не ги броя, при едно от тях като по чудо не си извадих рамото. Така че, който реши да се нагърби с откриването на този водопад - умната!

   Водният пад гали приятно мъха по скалите.

   Свежестта се долавя във въздуха, за разлика от преди час.

   Отново към стръмното дере, влажната стена и есенните цветове на резерват Соколна.


   Тръгваме си със смесени чувства, открили сме красотата по свой начин, изморени, очаровани от величието на девствените гори, в едно трудноопределимо място.

   Минути по-късно отново вървяхме в апокалиптичната гора.

   Каменопадът оприличаваше зловещо следите на преминала вулканична лава, опустошила всичко по своя път.


   Така се представи четвъртият по ред резерват, в търсене на есенна красота. Почти по тъмно от хижа Соколна палнахме челниците и заслизахме към колите. До скоро :)
Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организиране и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.
   Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организиране и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

    Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!
Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)
BG77 BPBI 7924 1072 5700 01
Окончателна корица на предстоящото издание
До скоро! :)

9 коментара:

  1. Греда :) Пролетно ще трябва да се издължи тая каскада, няма начин ;)

    ОтговорИзтриване
  2. Ми, гредоред го наречи, ако щеш, че ще е по-пълно определението за ситуацията с водата :). Мястото обаче е снабдено с много красота! Зимно би ми било интересно да наблюдавам как се сипят лавините по стръмните склонове. :) Не, че ще посмея да ида там зимата, би било лудост!

    ОтговорИзтриване
  3. Еее, чак пък такава суша не съм предполагал, че може да има някога там. Изгорялата гора наистина изглежда доста подтискащо.
    Мястото всъщност съвсем не е било толкова забито, колкото изглежда - преди през водопада е минавала официална маркирана пътека от с.Скобелево към х.Соколна - със сигурност си видял останките от маркировката. Сега обаче го водят някаква вододайна или не знам си каква зона и ходенето там е забранено, така че се моли компетентните органи да не прочетат тази статия ;)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Евгени, има решение на проблема. Вече няма да ходим до водопада, а до партизанския гроб да положим цветя. Ха да видим кой ще те спре ;)))

      Изтриване
    2. Е,... Ники, ти утрепа рибата бе човек :). Един от местните кибици, с който говорихме на хижата ни каза, че едно време в час по история учителката водила целият клас именно там, да положат цветя на гроба, но зоната явно е вододайна от по скоро, затова е забранено да се ходи, а може и защото пътеката не се поддържа?!

      Изтриване
  4. Евгени, направи ми впечатление, че мобилните тел. имаха обхват навсякъде, дори в най-забитите части на дерето, а то както знаеш е доста дълбоко. Относно водата, незнам какво да кажа, почувствах се леко като в обрано лозе (все пак човек отива с някакви очаквания), но поне тествах новата навигация. Иначе с вода биха се получили особено добри снимки, мястото е много фотогенично.

    ОтговорИзтриване
  5. Приятно го изчетох със сутрешното кафе. Благодаря.

    ОтговорИзтриване
  6. 4udesen razkaz s perfektni snimki ,no naistina pobivat tr^pki -zloveshto e za sam

    ОтговорИзтриване