сряда, 16 октомври 2013 г.

Резерват Стара река

Есен като в приказка

   Пикът на есента преминава бързо. Докато човек се усети, цветовете окапват и всичко придобива онзи сив и скучен вид, предвещаващ настъпващата зима. 

   Резерват Стара река е едно особено любимо място за мен, където човек буквално за един час може да стане свидетел на непристъпни ждрела осеани с едва крепящи се по тях дървета, шумни потоци правещи стотици завои борейки се с гравитацията и образувайки стотици водни падове в продължение на километри, в дълбоката пазва на планината. На всичко отгоре през есента разходката преминава магично бързо с хипнотизиращите цветове наоколо.

   Поемам по пътеката за хижите Хубавец и Балкански рози и скоро вече слизах, и се качвах десетки пъти по стръмните склонове на реката да запечатам есенната магия на вировете, крещящите пламъци на жълтите цветове и водовъртежите създадени от хилядите цветни листа до вировете с течението, което ги караше да се въртят бавно. Мъглата и тъмните очила на апарата, без които е трудно да се снимат подобен род пейзажи свършиха останалата работа.

   И се започна..... Листата по течението се движат хаотично - едни на ляво, други на дясно, тези пък който са в спокойните води до самите вирове обикновенно образуват въртележки.

   Мъглата се задържа достатъчно малко време, за да го хване човек яд, но все пак успях да направя 3-4 кадъра. Пързаляше се много, слизах на места, които обикновено гледам злобно от пътеката и им се каня тайно, а беше и валяло...

   Това място също си го харесах от пътеката, проблема им на такива фотогенични места е, че освен че са трудни за слизане до тях, трябва да се внимава и със статива, но който висят купища стъкларии. Ето това визирах с водовъртележката. До самите вирове хем е спокойно, хем все пак има някаква центробежна сила, която завърта есенните листа леко, а същевременно ги държи и да не тръгват надолу по реката.

   Малко вятър раздвижи и листата на дървото в кадъра, след десетина опита без вятър избрах този, най-добре ми стоеше.

   Тук пресичах реката за да снимам от скалата в средата на реката, на която се установих над един воден пад.


   Тук също си играх доста, слънцето пробиваше от време на време, мъглата се поизпари, голям подбор падна за да избера това със замазаните листа и камъка като фокусен център.

   Последните два кадъра прибавих в колекцията с "любими". Поиграхме си на пилене на нерви - слънцето пробиваше, скриваше се, пак пробиваше, мъглата ту се показваше, ту и тя забиваше в дън земи. Всичко се случваше в период от по за 10-20 секунди, а дългите експонации не харесват това. Все пак получи се на "n-тия" път. :) 


   Стигнах притока на Черното пръскало, обядвах с палачинките които носех и газ надолу през есенната гора. Есента в резерватите е магическа, особено ако бъде хваната в "час пик". Цветовете са нереално красиви, изобщо кеф си е човек да пощъка... :)

Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

Няма коментари:

Публикуване на коментар