четвъртък, 10 октомври 2013 г.

Природен парк Сините камъни - Карандила


   Мъглите обикновено предвещават интересни кадри в сумрака над спящите градчета и селца. Така еуфорично се пробуждах, пътувайки в ниско стелещата се над пътя мъгла. Видимостта беше толкова намалена, че даже композирах наум какво ще се случи на Карандила,  за където пътувах, подреждайки кадъра в главата си. Място, което има потенциал в определени условия и с малко повечко късмет. Така де, но стелещата се в ниското мъгла си остана там, докато пет метра над нея звездите пробождаха небето. След завиване на свят по безкрайните завои и тест на новата ръчна спирачка в тъмна доба забродих по камъните над хижа Карандила и Източните скали на природен парк Сините камъни над Сливен. Родиха ми се някои гениални идеи, но е явно - бях закъснял, мрака на нощта отстъпваше на предстоящото утро и галактическия стопаджия си остана без звездните следи. :)

Светлините над града се вписваха топло, за разлика от ветрилника, който се вихреше над скалите тук.

Докато се суетях в опити да се придвижа и установя, нощта отстъпи място на деня.


Светлинките още пламтяха, докато скалите вече се накипряха с топлите есенни цветове.

Телевизионната кула над Сливен.

И небрежно разхвърляните скални късове.

И още едно кадро с поглед към Телевизионната кула, час по-рано. :)

1 коментара: