Боянския водопад през есента

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк

   Есента започна да обагря всичко в топли цветове. Родопските села и хълмове са рай за фотографите в точното време и светлинни условия. В село Устина в Родопите има няколко водопада, за един от които разбрах съвсем наскоро, което беше достатъчно за да се запътим натам след обилните дъждове от миналата седмица. Уви, явно там цикъла с безводно лято и есен се повтаря периодично и съпътства пейзажа и водопадите там. Тръгнахме късно сутринта, объркахме пътеката, която извежда до Устинския водопад следвайки пътека по гпс-а, извеждаща над връх Юлентепе, откъдето не беше ясно дали може да слезем на водопада, което скъси още повече и без това късият есенен ден. Ориентирахме се все пак и скоро хванахме покрай Устинския водопад. Скалата, по която би трябвало да тече беше съвсем суха. Все пак видяхме параклиса св. Георги над водопада, след което слязохме да се занимаем с колата, която правеше магарии цял ден. Отказваше приема на газ и работеше само на бензин, издухвайки целият резервоар. Проследих нещата и се оказа, че не отива ток към клапана и изпарителя, което мисловно зае голяма част от целият ми ден...... :) За късмет един усложлив електротехник в селският сервиз ни помогна като ни даде уред да диагностицираме ситуацията (оказа се това, над което размишлявах). Въпросният човек ни запои прекъсвач, измерихме системата (не ни взе пари) беше изключително любезен, което затвърждава това, за което се пише и чува за родопските селца. Там хората са добри и едва ли не те приемат като приятели, когато се нуждаеш от помощ.  Тъй като в Родопите се очертаваше да е безводно, а и с времето бяхме на кантар решихме да опитаме с Витоша и Боянският водопад, а не със Самодивското пръскало, както беше по план. В столицата разбира се нацелих най-голямата лудница и психарско движение, което е обичай и привечер се озовахме на гости в приятели, където хахо-хихи... ракийки-салатки.

   Все пак... гледката от параклиса "Св. Георги" към село Устина. :)

   И Боянският водопад, който се отчете доволно. В 6 часът сутринта по тъмно бяхме на пътеката над квартал Бояна за да успеем да поснимаме на спокойствие преди да се изсипят стотици почиващи столичани, както предполагах, че ще се случи. На връщане естествено пътеката се пръскаше по шевовете. 

   Опитах и с малко по-ниска гледна точка, което не се оказа разумен вариант по полегатите и хлъзгави камъни.

   С човек за мащаба. Водопадът течеше доволно, а в долната си част имаше бая лед, сутрин вече е доста студено.

   Реката предлага много материал за снимане, човек само трябва да включи въображение.

   И да умее да се пързаля по хлъзгавите камъни...:)

   Имаше и разни интересни листа, които включени в по-дълга експонация рисуваха прилични цветови центрофуги.

   Воден пад по Боянска река.

   И ромолящите микро вирчета, около пътеката.

   Оказа се, че колата работеше на газ, но пък не реши да престава с магариите и от клапана на радиатора прокапа, макар и леко... Явно градския трафик и първа-втора-първа-втора не и се отразяваха добре. Изчакахме я да изстине на една бензиностанция, докато пиех четвъртото си кафе, сложихме добавка и доволно усмихнати поехме наобратно. Рехихме да се завъртим покрай едно място, което редовно подминаваме транзит. То пък имало защо. Приятният параклис Св. Св. Константин и Елена над село Мирково.

   Есента е приятен сезон за разходки сред природата, Слънцето не жули безмилостно, цветовете са топли. Цветните феерии тепърва предстоят, ако не продължи да вали сняг по високото и не прецака дърветата, ще видим какво предстои.

   Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организация и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.

Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати

   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.

   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:

  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.

   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.

   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“

   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:

- 50 обекта на изчезващите свети места в България.

- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще

- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време

- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места

- Интересни места за посещение в районите, около тях

- Единствено издание, без аналог на пазара

- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.

    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.

   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio

   Дата на издаване: 26.10.2016

   ISBN: 9786197354003

   Брой страници: 300

   Корична цена: 27 лв.

   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

    Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!

Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)

BG77 BPBI 7924 1072 5700 01

Окончателна корица на предстоящото издание

До скоро! :)