понеделник, 7 октомври 2013 г.

Боянският водопад през есента


   Есента започна да обагря всичко в топли цветове. Родопските села и хълмове са рай за фотографите в точното време и светлинни условия. В село Устина в Родопите има няколко водопада, за един от които разбрах съвсем наскоро, което беше достатъчно за да се запътим натам след обилните дъждове от миналата седмица. Уви, явно там цикъла с безводно лято и есен се повтаря периодично и съпътства пейзажа и водопадите там. Тръгнахме късно сутринта, объркахме пътеката, която извежда до Устинския водопад следвайки пътека по гпс-а, извеждаща над връх Юлентепе, откъдето не беше ясно дали може да слезем на водопада, което скъси още повече и без това късият есенен ден. Ориентирахме се все пак и скоро хванахме покрай Устинския водопад. Скалата, по която би трябвало да тече беше съвсем суха. Все пак видяхме параклиса св. Георги над водопада, след което слязохме да се занимаем с колата, която правеше магарии цял ден. Отказваше приема на газ и работеше само на бензин, издухвайки целият резервоар. Проследих нещата и се оказа, че не отива ток към клапана и изпарителя, което мисловно зае голяма част от целият ми ден...... :) За късмет един усложлив електротехник в селският сервиз ни помогна като ни даде уред да диагностицираме ситуацията (оказа се това, над което размишлявах). Въпросният човек ни запои прекъсвач, измерихме системата (не ни взе пари) беше изключително любезен, което затвърждава това, за което се пише и чува за родопските селца. Там хората са добри и едва ли не те приемат като приятели, когато се нуждаеш от помощ.  Тъй като в Родопите се очертаваше да е безводно, а и с времето бяхме на кантар решихме да опитаме с Витоша и Боянският водопад, а не със Самодивското пръскало, както беше по план. В столицата разбира се нацелих най-голямата лудница и психарско движение, което е обичай и привечер се озовахме на гости в приятели, където хахо-хихи... ракийки-салатки.



Все пак... гледката от параклиса "Св. Георги" към село Устина. :)

И Боянският водопад, който се отчете доволно. В 6 часът сутринта по тъмно бяхме на пътеката над квартал Бояна за да успеем да поснимаме на спокойствие преди да се изсипят стотици почиващи столичани, както предполагах, че ще се случи. На връщане естествено пътеката се пръскаше по шевовете. 

Опитах и с малко по-ниска гледна точка, което не се оказа разумен вариант по полегатите и хлъзгави камъни.


С човек за мащаба. Водопада течеше доволно, а в долната си част имаше бая лед, сутрин вече е доста студено.

Реката предлага много материал за снимане, човек само трябва да включи въображение.

И да умее да се пързаля по хлъзгавите камъни...:)

Имаше и разни интересни листа, които включени в по-дълга експонация рисуваха прилични цветови центрофуги.

Воден пад по Боянска река.

И ромолящите микро вирчета, около пътеката.


Оказа се, че колата работеше на газ, но пък не реши да престава с магариите и от клапана на радиатора прокапа, макар и леко... Явно градския трафик и първа-втора-първа-втора не и се отразяваха добре. Изчакахме я да изстине на една бензиностанция, докато пиех четвъртото си кафе, сложихме добавка и доволно усмихнати поехме наобратно. Рехихме да се завъртим покрай едно място, което редовно подминаваме транзит. То пък имало защо. Приятният параклис Св. Св. Константин и Елена над село Мирково.




Есента е приятен сезон за разходки сред природата, Слънцето не жули безмилостно, цветовете са топли. Цветните феерии тепърва предстоят, ако не продължи да вали сняг по високото и не прецака дърветата, ще видим какво предстои. До скоро. :)

3 коментара:

  1. Прелестен е! А снимките ти са уникални!!! Поздравявам те!

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря за хубавите думи! :) Весела и пъстроцветна есен от мен! :)

    ОтговорИзтриване
  3. Благодаря за прекрасната разходка,обожавам гората ,реките балкана.
    А представени по този начин са просто уникални .Весели и безгрижни празници !

    ОтговорИзтриване