сряда, 16 октомври 2013 г.

Паниците - връх Юрушка грамада - връх Марагидик - хижа Тъжа - Русалийската пътека


   С Пламен К и Катя имахме да се реваншираме на част от описаният в заглавието маршрут, когато зимата в лошо време се наложи да се върнем по средата на  прехода. И така, тръгнахме в ранното съботно утро в средата на Октомври, а то времето едно - чудно чудно, чак лятно. Изкачването от м. Паниците до връх Юрушка грамада претърпява, около 1300м. денивелация, а с тежките раници и жулещото слънце, хич не беше забавно. Идеята беше да поснимаме по залез от връх Марагидик, после да се отдадем на релакс в хижа Тъжа. Аз реших да взема палатката, която пое бая майни по стръмният безкрай, докото излязохме на връх Юрушка грамада, но после започнах да я боготворя. Оказа се, че в хижа Тъжа събота вечер с джиповете се качвали доста музикални хора, къде кметове, къде баровци наречени с гръмкото име "адвокати". Панаира беше пълен, което е минуса на леснодостъпните хижи. Чак им се чудя на готини хижари като Румен и Чочо как издържат, но това им е работата на хората...

Така де, изкачването беше стръмно, но за сметка на това продължително - логото на мазохиста.

Пламен в подножието на връх Юрушка грамада, беше слязъл малко от север, да позяпа пропастите на Северен Джендем.


Изглед към горите на резерват Северен Джендем, там пък долу се спотайва и водопад Видимското пръскало, до което може да се слезе от тук с повечко късмет.

Починахме си и се налапахме с гледки, а после направихме едно безумно слизане по улеите на Юрушка грамада, след което поехме към връх Марагидик, както го оприличават като "клюкарникът" на Стара планина. За пояснение - самият масив на върха е изнесен доста встрани, така позволява изглед накъдето му е кеф на човек, разбира се при ясно време, а мъглите тук са често срещано явление.

Пламен накипри една огромна скала и го заснех как позира.

По ръба към върха.

Улеите на север са страховити.


Ботев връх, Параджика, Юрушка грамада са върховете по билото отсреща.

А - Катя. Или казано с други думи "Ииииии изведнъж,......... пътеката свърши". :)

Цветово есента е обагрила наоколо, пълна шарения. :) След този баир друго равно нямаше... :)

Един изглед по време на слизането от връх Юрушка грамада към Русалийската пътека. Отсреща връх Марагидик, ясно се отличават и силуетите на къщите в Априлци. А, ето и как изглежда Юрушка грамада гледана от връх Марагидик (Русалка) цък.

Към Северен Джендем, есента и контражура се записаха в интересен кадър с меките лъчи на ниското Октомврийско слънце.


Улеите на Северен Джендем преливаха от скоро падналият сняг, който се беше стопил и напоил всичко наоколо.


Скални кули, страховити улеи и цветната феерия вихреща се малко по-надолу, с всичко това може да ни срещне есенният Джендем. Динамично изменящ се от сурови скални зъбери във високото и опасно затревени улеи завършващи с отвесни скали, от които падат водопади, до приятно оцветени есенни гори под тях. Ех, да имаше и малко мъгла за реквизит, но...

Поглед към склоновете над хижа Тъжа. Разпънахме палатката на стотина метра над нея и се наспахме като пичове, докато лудницата в хижата взимаше превес. Октомврийската вечер беше буквално топла, хиляди звезди шареха по небосвода, нямаше дори и лек полъх.

Облаците и пробиващото слънце ме радваха през този ден. Лъчите рисуваха жълтеникави петна.

Отново към Северен Джендем.

И връх Ботев.


Изглед от Русалийската пътека на втория ден към връх Зелениковец, хижа Тъжа и мъглата схлупена над близки и далечни селца.

Оказа се, че за двата дена сме изминали 32,5 км., но с приятна компания и хубаво време часовете минават бързо.

Няма коментари:

Публикуване на коментар