МАРТИН ПЕТРОВ photography: Горно

Показват се публикациите с етикет Горно. Показване на всички публикации

понеделник, 24 декември 2012 г.

След края на света

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк
Така дългоочакваният край се оказа пълна измама :). Началото на скайп кореспонденцията с колегата-планинар Пламен обаче, зароди масивна серия от преходи по красиви места, както и неясното нездравословно състояние, в което изпаднах в резултат на това :). Едно беше ясно - кракът ми, който ме боли непрекъснато в последно време, няма да се оправи скоро. Спонтанно, в последния момент решихме да осъществим преходът, който замисляхме в последно време. Да полазим местност над Казанлък и околните върхове. Така рано рано, с Катя му се изсипахме пред магазинчето в Казанлък, където го хванахме в опити да забърква чай :).

Неясното начало, както и нископланинската дестинация, която трябваше да посетим, ми обориха позитивната нагласита. Едно беше ясно - денят се обърна срещу мен. Още със старта по стръмната пътека над село Горно Изворово ме защракаха стари болежки. Всяка крачка беше ад, а болките почти ме събаряха на колене. Двуметровите навяти преспи в ниското подкрепяха напълно тезата какво ще е и във високата гора.

Разходката породи някои интересни моменти като този. Пламен се задава към предпоследната "спирка" към върха за деня - Саръяр над село Горно Изворово. Чакаме рейса и налазваме към върха :).

В откритото гората дава поводи за снимки, което допринесе за закъснението на рейса.

Борчета се подават под тежестта на снежните преспи.

Посоката на вятъра е ясна.

Заслона на маркировачите под връх Саръяр-1485м., покрит от тонове сняг. Тук вече бях толкова зле, от болки в кракът, че набързо отказах групата да идем до котата на Саръяр. Добре, че стана така, имаше мъгла, която в последствие се вдигна и разкри приказна феерия от красоти и гледки във всички посоки, когато след почивка налазихме на там. Явно поне за миг късмета проработи за мен.

Заслончето погледнато от север.

Заслончето погледнато от юг. Вътре има всичко необходимо - печка, дърва, нарове, маса, дори книги и шах. Изолирано добре, предлага добър подслон в неподходящо време. Напалихме печката, хапнахме, Катя и Пламен пиха вино, аз пък изпих чая, който носих, че и този на Пламен :).

Отпочинали излязохме и към билото, а ниската облачност, която витаеше над нас се потопи в долината, образувайки познатото ни снежно море.

В посока масивът на Триглав - не човек, направо жива машина :).

Ветрогенераторите, около Бузлуджа, чинията на Бузлуджа, масивът Триглав, окъпани в синкаво смразяваща тишина.

Небето на юг пламна, а аз едва си намирах място от кеф. Кракът даже май спря да ме боли :).

И тогава Пламен нареди - "имате 10 минути на разположение за снимки", за да не слизаме по тъмно, нали е бивш военен, ще слушаме, какво да се прави :). Въртях се като картечар, а обстановката затвърди това, което споменах по горе - добре, че не се качихме тук преди час, а отпочинахме първо в заслона. Топлите нюанси в небето далеч не са толкова топли колкото изглеждаха, беше си доста под нулата.

Клюмнали и замразени са клонките на издържливите изглолистни дръвчета. Сякаш са се предали на суровата зима.

По един от лавинообразните склонове решихме да опитаме да поскъсим, а и да затворим кръгово маршрута, както правим винаги с него до сега. Самият склон, както се вижда от следващите кадри е доста затрупан. Снегът на моменти без да преувеличавам е навят на преспи от по три, четири метра.

Пламен се радва и ми позира в долния край на склона, а мен ми се ревеше, че не мога да го стигна и изпреваря (толкова ме болеше кракът), за да направя снимки без човешка следа по тях :). Не стига че бързаше, ами ми огази и склона :).

Задоволявах се с разни абстракции в северна посока, докато изкарам това, като тайно се надявах да не се свлечем с някоя снежна дъска надолу. Спазвахме дистанция към 50 метра един от друг и лека полека се установихме в ниското.

Там гората бе смразена от полазващата мъгла, която нахлуваше с пълни сили от низината.

Слязохме и до пътя, потръмбовахме на празно час-два до колите и гас на топло край печката.

Много весели празници желая на всичките си читатели и почитатели, :))))) много здраве през идната година, много късмет, успехи, любов. Весела Коледа!!!

Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати

Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.

В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

А ето какво казва автора:

„Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.

Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.

През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“

В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:

- 50 обекта на изчезващите свети места в България.

- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще

- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време

- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места

- Интересни места за посещение в районите, около тях

- Единствено издание, без аналог на пазара

- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.

Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.

Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

Издателство: Gayana book@art studio

Дата на издаване: 26.10.2016

ISBN: 9786197354003

Брой страници: 300

Корична цена: 27 лв.

За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!

Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)

BG77 BPBI 7924 1072 5700 01