понеделник, 18 април 2016 г.

Манастирите във Видинска епархия

Седмица на манастирите във Видинска епархия

     Замисълът на това духовно приключение, следваше да ни отведе в най-светлите дебри на Дивият северозапад, дълбоко в дупки и трапове, на липсващата пътна настилка, сред ромско освирепяло от глад население, "вълнуващите" равни поля на Дунавската равнина и зелените подстъпи на горските масиви, в които се развиват или западат тези свети места - манастирите. В села и градове има и десетки църкви прилежащи към Видинската епархия. Крайпътно посетихме няколко от тях, в които цареше разруха, пътеките бяха обрасли в бурени и коприва, но имаше и села, в които личеше присъствието на българите и поддържаните, и светли фасади, и цветни градини, около църквите. Северозападният край е толкова беден и обезлюден, че не напразно му е лепнато прозвището - "Дивият северозапад". Навъртяхме над 800 км. с дизеловия кон на Ванката и новото окачване, което се справи с цялото това "надупчено сирене" като миксер с палачинкова смес. :) Бях нахвърлил в записките си част от манастирите, а други бях посещавал в годините назад, за да мине време и отново да се озова тук и посетим останалите. В допълнение на богатата духовна част в отминалата седмица, с която финиширахме успешно, в пред вид състоянието на пътищата, поради липса на време и желание от страна на колата на Иван, допълнихме за чекване и Градешки манастир "Св. Йоан Предтеча". Прогнозата за времето вещаеше слънчеви изгаряния и това се яви като подарък за упоритостта ни в предишни разходки, които бяха в изявен потоп. :)

За да внеса яснота и чисто информативно, Видинската епархия e епархия на Българската православна църква със седалище във Видин. Има архиерейски наместничества (управляващи съответни духовни околии) в Белоградчик, Берковица, Лом и Кула. За първи път християнството е проповядвано в региона не от кого да е, а от апостол Андрей (от Дванадесетте апостоли, брат на апостол Петър). Това става по време на пътуването на апостола от Византия до Велика Скития (Южна Русия). Апостол Андрей е преминал през Малка Скития, Долна Мизия и Средиземна Дакия (земи, разположени в днешните области Добруджа и Предбалканска България.

Видинската епархия има 8 манастира:

 -Алботински скален манастир, село Раброво - от 13 век, недействащ, там трябваше да завършим приключението и до който не стигнахме, поради голям километраж през деня и липса на време за качествен бивак, който аха, аха, почти да ни се изплъзне. :) Този манастир е в близост до пътя и каменодобива там скоро ще определи съдбата му...
 -Брусарски манастир „Св. Архангел Михаил, Ломска ДО- от 19 век, действащ, без монаси
 -Добридолски манастир „Св. Троица“, Ломска ДО - от 11 век, действащ, мъжки
 -Изворски манастир „Успение Богородично“, Видинска ДО - от 12 век, действащ, женски
 -Клисурски манастир "Св. Св. Кирил и Методий", Берковска ДО - от 12 век, действащ, женски
 -Лопушански манастир "Св. Йоан Предтеча", Берковска ДО - от 10 век, действащ, мъжки
 -Раковишки манастир "Св. Троица", Кулска ДО - от 10 век, действащ, мъжки
 -Чипровски манастир "Св. Иван Рилски", Берковска ДО - от 10 век, действащ, мъжки

За Чипровски, Лопушански и Клисурски манастири съм писал тук и тук, но закачам и по един кадър от тях, за онагледяване. :)

Чипровски манастир "Св. Иван Рилски".

Лопушански манастир "Св. Йоан Предтеча".

Клисурски манастир "Св. Св. Кирил и Методий"

И е време да започна с кадрите от новата разходка. :)

Градешки манастир "Св. Йоан Предтеча". Пристигнахме рано и бяхме в еуфория, че денят е пред нас, но това щеше да е мимолетно.



Подредената и цветна градина на Градешки манастир "Св. Йоан Предтеча.

И ако царският чардак се радваше на посетители, пълни маси и т.н., църквата беше заключена за посетителите.




Отбихме се край път до пустеещата и забравена църква в село Владимирово. Контрастът е явен. До преди малко бяхме в цветните градини, тук с пустеещи такива... Вярата си е отишла завинаги с хората, които са напуснали отдавна този беден край в търсене на поминък, на друго място...






В самото село Расово се намира Расовски манаситир. Ще помня дълго това село и разгазираната бира, която купихме от големия магазин в центъра там... :) Има нова църква, до която се намират старите постройки на някога действащия манастир.

Цветът на фасадата и решетките са сложили край на това място.

Брусарски манастир "Св. Архангел Михаил" е в процес на изграждане и ще отнеме време докато построят кръчмите там, както се разбра от предварителна информация. До подножието му води лош почвен път, а в село Брусарци дупките и завоите са повече от тези на луната. :)


Аязмото към Добридолски манастир "Св. Троица". Объркахме се да влезем с подход различен от този в село Добри дол, откъдето официално води разбит асфалт и карахме няколко километра през поля, кал и коловози и добре, че получихме бонус напътствие от един тракторист, който ни упъти да караме директно през нивите, за да байпаснем кошмарния участък. Въпреки динамичното каране без почивки, денят заплашваше да си отиде, а ние бяхме още на никъде. Предстояха ни няколко манастира, търсене на място за бивак по светло.....

Тук, в двора на Добридолски манастир "Св. Троица" има няколко вековни летни дъба. Единият е на 310 години и е с височина от 32м. , а обиколата му е 4.8м. Има бетонен аквариум с червени рибки и екзотично синьо навсякъде по фасада и пейки.

Църквата на Добридолски манастир "Св. Троица".

И вековния исполин.

Времето лети неусетно в красивите дворове. Човек се захласва и минутите остават назад.

В църквата всичко е в отново познатото старо.



Стигаме и портите на следващия манастир. Изворски манастир "Успение Богородично". Въпреки лъскавата фасада, тук вътрешността на църквата също е интересна и всичко е от старо по-старо...

Градините цъфтят, извършват се козметични ремонти и си личи намесата на средства.

Стенописите в Изворски манастир "Успение Богородично".







В късните следобедни часове паркирахме и пред Раковишки манастир "Св. Троица", който също се слави с интересни и стари стенописи. Тук е бил първия български педагогически институт. Всички манастири, които посетихме, са подредени дъгообразно на картата, в общи линии са близо един от друг, но неясния подход, разбитите пътища и всичко останало, добавят няколко часа към предвиденото време.









И ако всичко днес ни вървеше по мед и масло, с малки изключения, тук беше момента, в който сбъркахме и ни погна шибанита. :) До Раковишки манастир "Св. Троица", въпреки близостта до пътя, което ни отказа, имаше перфектни слънчеви поляни със стари беседки за отдих, където да финишираме, разпънем палатки и запалим огън, но пустата лакомия за водоем и сянка, ни изпрати по дупки и хилядите завой към Белоградчик, където планувахме да посетим утре крепостта и пещера Венеца. С предното изречение поздравявам Иван! :) Законите на Мърфи започнаха да работят. Спряха ни за проверка колкото да ни забавят, а завоите към целта изцеждаха и последните слънчеви лъчи, никъде нямаше нито отбивки, нито беседки, както е на всеки няколкостотин метра в Родопите, където умишлено подминаваме дори с пренебрежение някой микро оазис, в пред вид изобилието, което предстои... Отбивахме встрани от пътя към разни села и махали, където освирепелите роми ни гледаха гладно и жадно, и гладно, и аха да станем канибалската им и лесна плячка, сновящи наоколо с лъскавия автомобил. :) Около Белоградчик гредоредът продължи да надгражда етажите на неуспеха ни. Решихме го, тръгваме към село Орешец, откъдето сутринта да разгледаме пещера Венеца. Завоите, със стръмно спускане не внасяха яснота, освен че може да спим най-накрая в колата, но изведнъж попаднахме на голямо уширение, с чешма и поляна над него до брезова гора - бинго. Скоро щеше да се стъмни. Наоколо имаше нападали дървета и бързо се организирахме. Катя се зае да прави украса и шишове, а ние кой палатки, кой огън и малелей, нека ни е зле. :) По едно време Иван включи в действие газираната бира и Аутана, та всички останаха доволни, с изключение на северозападните комари...





Денят беше форсиран, особено за шофиращи и навигиращи. Катя наду възглавницата и проспа половината перипетии. :) Завършихме качествено и количествено. Утре трябва да се прибираме. Като цяло северозападна България за двудневен автопоход с много неща, (забележителности) които да видите е почти непосилна задача, особено ако километражът гони четирицифрено число. Ние се наемаме с нея неведнъж и винаги емоцията държи влага дълго време. Пътищата са извращение за автомобили и нерви, а движението на тирове може да ви скъси рязко оставащите дни... :) 

Няма коментари:

Публикуване на коментар