Църквите в Несебър - маршрут по духовния път

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк

   Несебър е малко градче в Източна България и един от най-старите градове в Европа. Разположен е на малък полуостров на Черно море между градовете Бургас и Варна. Градът е основан от траките 3000 години пр. Христа. През средните векове Несебър бил един от най-богатите на архитектурни паметници град. Градът и днес носи романтичния дух на старата Месемврия. Десетките паметници и църкви в Несебър са образци на архитектурното и художествено влияние на гръцката, римската и византийската епоха и привличат ежегодно хиляди поклонници и туристи. През 1983 г. Несебър е включен в Списъка на световното културно и историческо наследство.

   Не напразно наричат Несебър "енциклопедия" на християнското църковно строителство. В него са открити досега 44 църкви от периода от V до XIX век. (Като се има предвид обаче, че островът е бил поне 3 пъти по-голям, очевидно е, че и броят на църквите е надвишавал сто). Сред тях са и най-старите в България раннохристиянски базилики. Осемнадесет от храмовете са добре запазени.

   Строителството спряло напълно през турското робство и за пет века е издигнат само един храм, а съществуващите дотогава били изложени на разруха, защото турците забранили поддръжката им.

   При краткия си престой тук, успяхме да посетим, разгледаме и снимаме 12 от тях. В разгара на лятото имаше стотици хора и големи групи с чужденци, и е добре да се дойде извън туристическия сезон, но въпреки това, с подготвени точки в гпс-а, бързо разгледахме наоколо, което далеч не изчерпва поводите за посещение в старото градче - тук определено има какво да се разгледа и научи (както се казва, човек и добре да планинарства, се озовава на кота нула). :) 

Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати

   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.

   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:

  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.

   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.

   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“

   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:

- 50 обекта на изчезващите свети места в България.

- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще

- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време

- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места

- Интересни места за посещение в районите, около тях

- Единствено издание, без аналог на пазара

- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.

    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.

   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio

   Дата на издаване: 26.10.2016

   ISBN: 9786197354003

   Брой страници: 300

   Корична цена: 27 лв.

   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

   1. Църква "Света Богородица Елеуса", град Несебър. Тя е една от най-старите, датирана към V век. С нея започнахме разходката в старото градче, миг след като паркирахме на големия паркинг, в непосредствена близост под нея. Дължината и е 28 метра, широчината 18 метра и има форма на трикорабна базилика с три апсиди и нартекс, а двата странични кораба имат по още две, по-малки апсиди (северна и южна). Църквата е била разположена на свлачище и днес от него са останали само основите. Последни разкопки и проучвания са извършени през 1920 г., след което храмът е консервиран и отчасти реставриран.

   Старата фарова кула в стария град - Несебър.

   2. Църква "Свети Теодор", град Несебър. Намира се в източния край на Стария Несебър. Представлява малка еднокорабна църква, с притвор и една апсида. Дълга е 8,7 метра и широка 4,15 метра. Фасадите на старата църква са разчленени със слепи арки от обработени камъни и тухли. Пространството под арките е запълнено от шахматни или зигзагообразни орнаменти, оформени чрез каменни блокчета и тухли. Сега в църквата се помещава художествена галерия.

   3. Църква "Света Богородица", град Несебър. Църквата "Успение Богородично" е единствената действаща църква в Стария Несебър, построена е през 1873 г. Тя е най-голямата и най-добре запазена трикорабна базилика в града с купол и късна иконография. Построяването и е свързано с едно предание за чудодейната икона "Света Богородица", която лекувала от психични и други заболявания. Според това несебърско предание, играещи на улицата деца видели в клоните на едно голямо дърво иконата  "Света Богородица", която преди това се пазела в църквата "Свети Тодор". Иконата била свалена и върната на предишното й място. Това се повторило няколко дни подред. Тогава на една стара жена и се явила на сън Света Богородица, която и казала, че на същото място трябва да се съгради църква.

   4. Църква-Базилика "Света София" (Старата Митрополия), град Несебър. Базиликата "Света София" е част от Архитектурно-историческия резерват в град Несебър. Разположена е в централната част на града. Първоначалното изграждане на храма се отнася към V век. По-късно била реконструирана, около V-VII век, а сегашният си вид е добила в началото на IX век. През Средновековието църквата служила за катедрален храм на митрополитската епархия с център в Несебър. Старият митропололитски храм представлява трикорабна базилика с размери - ширина около 20 метра и дължина, около 26 метра. Страничните кораби са отделени от централния чрез градени от камък правоъгълни стълбове, свързани с тухлени арки. Над тях стъпва втора аркада. Централният кораб е значително по-широк от другите два и в края завършва с апсида. Апсидата отвътре е полукръг, а отвън е с три страни. Базиликата е имала двускатен покрив, който не е запазен. Отвътре църквата е била измазана с хоросан и била стенописана. Целият и под бил покрит с мозайка от малки и различни по цвят камъчета. Днес, като символ на старото градче, базиликата се радва на вниманието на хиляди туристи.

   5. Църква "Света Параскева", град Несебър. Църквата "Света Параскева" се намира северно от главната улица на Стария Несебър, в непосредствена близост до църквата "Свети архангели Михаил и Гавраил". Старинната черква е изградена през XIII-XIV век. Църковната сграда е еднокорабна: с размери 15 на 6 метра, и с характерен нартекс и олтарна апсида. На изток завършва с петстенна апсида. Градена е от дялан камък и тухли, редуващи се на нива. Съвременният покрив е двускатен, изграждан в по-късните векове. Църквата се е развивала във височина като типична кръстокуполна постройка - кръст изразен в покрива и над него, а в центъра - барабан с купол. В наши дни църквате е реставрирана, но не напълно. През 2013 г. е частично възстановена по проект с европейски средства. С въпросния проект е реализирана първата част от културно-историческия маршрут "Духовен път", който е с дължина 320 метра и включва участъка от "Свети Йоан Кръстител" до църквите "Света Параскева" и "Свети архангели Михаил и Гавраил". Във възстановената църква е поместена галерия от ценни стенописни фрагменти, принадлежали на някои несъществуващи вече несебърски храмове (църквите "Свети Георги Стари (Големи)", "Свети Климент" и др.).

   6. Църква "Свети архангели Михаил и Гавраил", град Несебър. Намира се в северната част на Стария Несебър. Построена е през XIII век. Тя е еднокорабна, кръстокуполна и има притвор с размери 14 на 5 метра. Църквата "Свети архангели Михаил и Гавраил" е завършвала с широк купол, а на запад е имало и четвъртита кула, която се е издигала над притвора, подобно на несебърската църква "Христос Пантократор" и някои други, строени през същия период. Каменната стълбичка, която е водила към нея е скрита в западната стена на църквата. Подобно на близката църква "Света Параскева", тук на северната и южната стена има по една голяма арка, а от двете и страни са използвани ломбардски арки. Така аркираните ниши изместват голямата арка, както е при една друга несебърска църква - "Свети Йоан Кръстител". В храма се влиза през три врати - една на северната страна към кораба и две към притвора. На изток църквата завършва с три малки, многостенни апсиди с отвори в тях. Богата е и външната и украса. Църквата е реставрирана, но не напълно. Тя е включена в бъдещ проект на община Несебър за опазване на културните и архитектурни паметници в "Старинен Несебър".

   7. Църква "Свети Спас" (Свето Възнесение Господне), град Несебър. Църквата "Свето Възнесение Господне", наричана още и "Свети Спас" се намира в северната част на Стария Несебър. Построена е през 1609 г. със средствата на един богат несебърски гражданин по времето на митрополит Киприян, което става ясно от дарителския надпис, разположен над южния вход. В църквата е била надгробната плоча на византийската принцеса Матаиса Кантакузина Палеологина – погребана през 1441 г. в "Старата митрополия" и преместена по-късно тук от несебърския архиепископ, която сега може да се види в Археологическия музей. Църквата е еднокорабна и едноабсидна сграда с дължина 11,70 метра и ширина 5,70 метра. Някога по цялата северна страна е минавал тесен и дълъг притвор и с него ширината на църквата е била 9.80 метра. Годините на робството се отразили и на храма, той е изграден набързо с полупаянтов градеж и дървен покрив. Източната фасада е била наполовина вкопана в земята. Обратно на простата архитектура, живописната украса на храма е на съвсем друго ниво. Стените отвътре са покрити почти изцяло със стенописи, които се нареждат сред най–добрите образци у нас на храмова живопис в периода XVI-XVII век.

   8. Църква "Свети Йоан Кръстител", град Несебър. Средновековната църква "Свети Йоан Кръстител" се намира в централната част на Стария Несебър. В днешния си вид храмът е изграден през X век. През 2013 г., при провеждане на спасителни археологически проучвания, във връзка с изпълняване на проект за реставрация на паметника, се установява, че средновековната църква е построена върху основите на късноантична трикорабна базилика от VI век. В първоначалният си план базиликата е имала една апсида, полукръгла отвън и отвътре. В последствие към южния и вероятно към северния кораб са долепени две малки полукръгли апсиди. В архитектурно отношение средновековната църква също е трикорабна и има правоъгълен план с размери 14 на 10 метра. В централната и част са иззидани четири стълба, поддържащи купол. Градежът на сградата е от ломен камък и хоросанова спойка. Църквата е типичен представител на прехода от скъсената базилика към кръстокуполната църква. Над центъра на наоса се извисява цилиндричен барабан, увенчан с полусферичен купол. На изток завършва с три полукръгли апсиди, а на запад няма притвор. От разположения в средата на западната стена вход се влиза направо в наоса. Западната, северната и южната фасади са раздвижени с по една висока сляпа арка. Цялата вътрешност на църквата е била измазана и стенописана (на няколко пъти). От изображенията са запазени ктиторски портрет (XIV век), разположен на южната стена, както и сцена с образа на "Св. Марина" (XVII век), разположена върху северното лице на югозападната колона. Днес храмът не е действащ, и както всички средновековни несебърски църкви, е превърнат в музеен обект. Във вътрешността му е поместена експозиция с икони от Несебър.

   9. Църква "Христос Пантократор", град Несебър. Църквата "Христос Пантократор " (Вседържител) се намира в центъра на Стария Несебър. Построена е през ХІІІ-ХІV век, като е една от най-забележителните и най-добре запазени средновековни църкви в Несебър, типичен представител на живописния стил в църковната архитектура. Църквата е правоъгълна по план, с размери 16 на 6,90 метра, с два входа – на запад и на юг. На изток завършва с три малки апсиди, богато профилирани отвън. Паметникът има подчертано издължени пропорции. В средата на наоса са се издигали четири стройни колони (сега разрушени), носещи купол. Над притвора се издига квадратна кула-звънарница. Изкачването става откъм юг по тясна каменна стълба, вградена в стената между наоса и притвора. По цялата дължина на фасадата преминава пояс от високи, двойно вдлъбнати арки. Над тях, в три реда се вие характерната украса от панички и четирилистници. Над апсидите на източната част на фасадата преминава фриз от свастики, изпълнен с тухли - символ на соларния култ. Богато украсеният барабан на купола е снабден с 8 арковидни прозореца. Светлината прониква и през останалите подобни прозорци и на южната и на северната фасада. Притворът е малък, с вградена под пода средновековна гробница. По вътрешността на стените са запазени само следи от оригиналните стенописи, покривали ги някога изцяло. Днес църквата не функционира и се използва като художествена галерия.

   10. Църква "Свети Стефан", град Несебър. Средновековната църква "Св. Стефан", известна още като "Новата митрополия", се намира в южния край на Стария несебър. През ХVІ век църквата е удължена на запад, а в ХVІІІ век е добавен притвор. По план тя представлява трикорабна базилика. Средният кораб се извисява над страничните и е увенчан от изток и запад с овални фронтони. Църквата е построена от каменни блокове и тухли. При строителството и са употребени множество архитектурни елементи - корнизи, капители, релефи от разрушени по-рано християнски сгради. Първоначално църквата е носила името на Богородица. Затова и тематично стенописите са свързани с живота на Божията майка. Датата на изписването на църквата е отбелязана в ктиторски надпис, разположен над южната врата на наоса - 1599 г. Изобразени са над 1000 фигури в 258 композиции. Сцените от чудесата на Христос са дадени в цяла поредица, според евангелските легенди. Особеностите на стила на изобразяване позволяват да се разграничи ръката на трима майстори: двама са работили в източната част на наоса, а трети - в западната. В началото на ХVІІІ век на източната стена на притвора е нарисувана сцената "Страшния съд" в традиционна за времето си иконография.
В църквата са запазени оригинален по стил рисуван иконостас от края на ХVІ век и резбован архиерейски трон и амвон от края на ХVІІІ век. Благодарение на съхранения си архитектурен облик, иконостаса и преди всичко на високохудожествените си стенописи, църквата "Свети Стефан" се явява един от най-значителните паметници на българското културно наследство.

   11. Църква "Свети Йоан Алитургетос", град Несебър. Църквата "Свети Йоан Алитургетос" или "Свети Иван Неосветени" се намира в южната част на Стария Несебър, над брега на морето. Църквата е построена през XIII-XIV век. Тя е засегната силно от земетресението през 1913 година, но още преди това не е функционирала. Според легендата църквата изобщо не е освещавана (оттам и името „Алитургетос“ - "неосветен" на гръцки), тъй като по време на строежа загива един от работниците. В същото време, според някои източници, в църквата са провеждани богослужения. Макар и не добре запазена и пострадала от земетресението през 1913 г., църквата бележи върховия етап в строителството на култови сгради през този бляскав предренесансов период на средновековна България. Църквата е кръстокуполна, с квадратен наос и просторен притвор, с размери 18,5 на 10,25 метра. В средата на наоса се издигат четири колони, поддържащи висок тесен купол. Най-характерни са фасадите на църквата. Тук живописният стил е достигнал най-високото си развитие, тухлената украса е в своя разцвет. Чрез умело редуване на белите каменни блокове и червени тухлички, комбинирани с керамични панички, са получени най-различни орнаменти, които представляват истински многоцветни шевици. Всички фасади са разработени по различен начин. Особено красиво е изработена запазената източна фасада на църквата, с нейните три разчленени апсиди, украсени със стройни ниши и елегантни аркатури. От всички известни църкви в България от този период, тук най-силно се проявява арабското влияние в декоративната украса. Църквата е реставрирана, но не напълно. Те е включена в бъдещ проект на община Несебър за опазване на културните и архитектурни паметници в "Старинен Несебър".

 Архитектурно-исторически резерват Несебър.

  12. Църква "Свети Димитър", град Несебър. Църквата "Свети Димитър" се намира в непосредствена близост до Старата митрополия, от северната и страна. Строена е най-вероятно през XI век може би като семейна църква. По план е кръстокуполна, квадратна и триапсидна. Запазени са основите на четирите стълба, които са поддържали купола. Разкрита е по време на археологически разкопки през 1968 г.

   Всичко гореизложено се случи в рамките на час и половина и даде повод за тази колоритна духовна публикация. Наред с всички по-известни църкви, в Несебър е имало и такива, които са изчезнали, били са разрушени и не са стигнали до нас в "модерно време". Това са църквата "Свети Георги Стари (Големи)", църквата "Свети Георги Нови", църквата "Свети Спиридон", Средновековна църква "Света Влахерна", от която е останало съвсем малко - част от апсидата и проскомидийната ниша, на юг, където се е простирала църквата, но сега минава улица. Не успяхме да посетим "Свети Климент", в която, както разбрахме, се намира ресторант, но видяхме "Свети Димитър", от която са останали само основите...

   Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организация и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.

До скоро! :)