четвъртък, 21 февруари 2013 г.

Връх Ботев през зимата

Калофер-Паниците-Параджика-Ботев-Параджика-Паниците-Калофер

   Зима на връх Ботев е закачка, с която въображението ми бе заето от доста време насам. Никога обаче не съм си и помислял, че ще изпълня този труден зимен преход, с изкачването и слизане от върха за един ден... и то през връх Параджика - 2209м.н.в. ,  27,5 км. по трака, който гпс-а начерта, петнадесет изморителни часа борба и респектиращите, главозамайващи (спиращи) дъха гледки. Преходът е труден, а изпълнението му - с отиване и връщане в Калофер е нелека задача. Нека снимките не догатват за лесното му изпълнение! Така с колегата и бивш военен Пламен К заформихме 'На марш на скок' в зимно-еднодневното занимание - връх Ботев. Времето беше с нас, все пак района крие лотария от капани по откритото пустинно било, на височина 2000-2300м. Тръгнахме по тъмно, слязохме по още по-тъмно :). Непреклонният мазохизъм за пореден път беше затвърден :).


Зопочва се, изкачването!

Гледките не закъсняват.

Изглед към Ботев, към който се стремяхме. Времето поднасяше динамика, върхът ту изплуваше, ту се скриваше в преминаващите облачни маси.

Изкачването на Параджика е тегава работа, зимно..... още по-тегава. Както се казва - изкачването беше стръмно, но пък за сметка на това - продължително. :)

И отново - Ботев, големеца.








Заслон Михайлов.


Излизаме на Параджика, откъдето захапваме зимната пътека към Ботев връх.

Параджика остава на заден план, при добра видимост се вижда това - заслужена гледка за продължителното и изморително изкачване.

В обратна посока - козирките надвиснали смело над Северен Джендем и непристъпните скални отвеси.

Ветрове....


Ботев връх се показва измамно и за миг, облизан от студената облачна маса.

Отново към Северен Джендем..... класика, Маестро, музика!






На изток от Ботев връх също е интересно, някъде там се спотайва и водопад Сухото пръскало, което даде поводи за емоции през изминалото лято, в предвид терена там.

Балканонафт инспектира жалонната маркировка :).

Улеите на изток от Ботев, навяти с десетки метри сняг, красота и величие.


Вихрите беснеят над нас, скоро ще трябва да се поборим и с тях, излизайки на още по-откритото било.

Стигаме и до заслон Маринка, който се е дегизирал в зимната си премяна.



Връх Малък Юмрук също се е замаскирал, но ние го познахме :).

Пламен набира като за последно към последните метри преди върха.

Ето го и него - връх Ботев - 2376м.н.в.



Падналата кула и скелето на основата и изплува в далечината.

Вятъра е нанесъл определени форми. Намираме се в Бастиона на ветровете.








Малко по-късно пекна едно слънце, динамиката на времето се изявяваше през целият красив и студен февруарски ден.

Докато тук-там облачета преминаваха транзит.


На слизане - връх Ушите в далечината.

Както и зимният красавец - връх Параджика.


Синият час и час по-късно слязохме, около Паниците, където завършихме този така незабравим зимен ден.

Дължината на прехода, както и трудността му ни заредиха доволно. :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар