вторник, 5 февруари 2013 г.

Водопад Бабско пръскало. Водопадите на Бабска река. Водопад Кадемлийско пръскало.

    Месецът почна ударно. Цялото това ходене си беше жив късмет, или както казва една моя фейсбук приятелка  "Индийска рулетка" (6 кобри, едната от които глуха и индиец с флейта). Затова и ще го разделя на две части. Има какво да се види. Планувахме да уикендясаме над село Тъжа и околията там :). Така започна тридневният зимен преход-одисея, с дължина от 54.2 километра (данните от гпс-а). С чудно време, приятна компания и реализация на звезден релакс, (наказанието носене на статив го включваше) в подножието на масивът Триглав, с пренощуване в едноименната хижа. Замисляхме да надзърнем зимно по поречието на Бабска река и да снимаме водопад Бабско пръскало, после да зърнем и Кадемлийско пръскало, и в късният следобед да сме на хижа Триглав, от където на другият ден да щурмуваме връх Голям Кадемлия - 2276м.н.в. по южният ръб. Така започна сървайвъра за нас.

Минахме транзитно покрай хижа Русалка, която умишлено отбягвам (лесен достъп-гарантирана гюрлутия). После се оказа, че ми се превърна в любимо място, понякога живота поднася обрати.

Пазачът на парка не пропусна да ми запише имената, след като на майтап го попитах как да стигнем до Петкановите водопади. :)


И продължихме към подножието на водопад Бабско пръскало, откъдето мислехме да зарежем пътеката и да се качим директно по реката. Това последното се оказа пълна лудост, в предвид заледените камъни по стръмното речно дере. Поне имахме желание да опитаме :).

Пърият водопад - малък, но спретнат, вижда се от мостчето на пътя. Тук се зарязват всякакви пътеки и се тръгва по дерето, до достигането в подножието на Бабско пръскало.

Суматохата е пълна. Стръмно е, пързаля се, коварно гладки клонки се крият под снега. Всяка стъпка може да доведе до най-близкото отделение по рентгенология и травматология (това не е в ръба на майтапа) :), че като се сетя какъв екшън падна и тук.

Красотите обаче, както и ледената феерия на мразовитото утро ни поднасяха серия след серия от красота.

Небрежно нахвърляни от бурята клонаци, нападали скални късове и свежестта на речните води.

Когато човек се завира по такива места определено има какво да види.

Рекичката лъкатуши под снежните мостове в очакване на пролетта!

И все на горе.

На горе вировете все повече подсказваха за зимната приказка.


Ха, кучовците на хижа Русалка, издебнаха ни и направиха своята разходка с нас. На моменти се плашех за това какво правя, от къде минавам и как подхождам със здравословното си състояние по хлъзгавото дере. Кучетата не винаги ме следваха, на места не можеха дори да преминат, от където минавах аз, което беше показно - трябва да се внимава.

И те се явяваха нарушители, както каза парковата охрана - "по реката не се ходи, ще се хлъзнете, опасно е, ще се загубите" и още купища от поредицата "Болница на третия етаж" или по друг начин казано - един сериал, който на времето ме разсмиваше доволно :))).

Забава имаше, не си и помислях за скука и си припомнях назидателният глас на рейнджъра от парковата охрана......... :).

Някъде тук извадих и ледокопа, имах някакви опасения, склонът ставаше се по-стръмен, а подхода по-труден.



Снежните мостове са доста устойчиви, така установих при пресичането на един от тях. Катя докато се радваше и снимаше се опита да ме последва, въпреки предупрежденията ми :). Малко по-късно разбрах, че е цопнала в ледените води, мостът се оказал не чак толкова устойчив.



Ледени висулки се спотайват под усойните камъни.



Водопад Бабско пръскало.

 Водопад Бабско пръскало.



По пътя стигнахме и Кадемлийско пръскало, където също имаше какво да се види. Там се отървах за миг от кучетата, които ни следваха през целият път, като се изкатерих до подножието на водопада. И Катя до него за съпоставка на мащаба.


От тук се върнахме към хижа Триглав, където да изчакаме Росен и компания, и да пием по бира за завършек на хубавия зимен ден.

Имаше интересен залез, който обагри в червено билото на планината. Показно, утре ще е ветровито.

По нощите не пропуснах да щурмувам и звездните следи, нали за това го мъкнах този статив 55километра.


Хижа Триглав - хората още спят :).

Следва... Част 2. Зимен преход на връх Голям Кадемлия.

5 коментара:

  1. Не ти ли омръзна от снегове и ледове :) Не се спря тази зима :)

    ОтговорИзтриване
  2. Ех Мартинка, колко е хубаво нагоре по рекичката! А пък аз току що си проверих сметките за ток и се вледених. Направо се чудя дали Катя е цопнала в водата или аз съм бил там. Аз ще трябва да съм бил... Да отида да застана под пръскалото ли, дано се съвзема?!

    ОтговорИзтриване
  3. Пламка, ти за всичко имаш отговор :). Успя да ме разсмееш, отново! :) Иначе рекичката е интересна, да :). На пролет също ще е красиво и свежо.

    ОтговорИзтриване
  4. Хаха, да се качиш над Бабско пръскало директно по реката през зимата е свежа идея, и аз съм пробвал. Тогава ме върнаха ледените висулки, които висяха застрашително от скалите наоколо. Лятото може би има някакъв шанс да се стигне малко по-нагоре без алпийска екипировка, но не е сигурно.
    Това водопадче от 16, 18 и 19-та снимки ми прилича на онова, заради което разпънах статива и нагазих направо във вирчето под него.

    ОтговорИзтриване
  5. О, Евгени, баш ми е драго :)! Чел съм те, какви си ги вършил в онази зимна мъгла по дерето :))), драма трябва да има. Аз имах алпийска екипировка - ледокопи, котки, обаче Катя - спътничката ми нямаше, затова и не посмях да продължа по на горе, а имах възможност, но тя упорито ме следваше, има мерак момичето, но се уплаших да не вземе да ме следва и там. Иначе, голяма красота, голяма..... Мен ме кефи една от твоите снимки с един грамаден камък на преден план и гъстата мъгла! Поздрави! :)

    ОтговорИзтриване