вторник, 5 февруари 2013 г.

Водопад Бабско пръскало. Водопадите на Бабска река. Водопад Кадемлийско пръскало.

    Месецът почна ударно. Цялото това ходене си беше жив късмет, или както казва една моя фейсбук приятелка  "Индийска рулетка" (6 кобри, едната от които глуха и индиец с флейта). Затова и ще го разделя на две части. Има какво да се види. Планувахме да уикендясаме над село Тъжа и околията там :). Така започна тридневният зимен преход-одисея, с дължина от 54.2 километра (данните от гпс-а). С чудно време, приятна компания и реализация на звезден релакс, (наказанието носене на статив го включваше) в подножието на масива Триглав, с пренощуване в едноименната хижа. Замисляхме да надзърнем зимно по поречието на Бабска река и да снимаме водопад Бабско пръскало, после да зърнем и Кадемлийско пръскало, и в късния следобед да сме на хижа Триглав, откъдето на другия ден да щурмуваме връх Голям Кадемлия - 2276м.н.в. по южния ръб. Така започна сървайвърът за нас.

   Минахме транзитно покрай хижа Русалка, която умишлено отбягвам (лесен достъп-гарантирана гюрлутия). После се оказа, че ми се превърна в любимо място, понякога животът поднася обрати.

   Пазачът на парка не пропусна да ми запише имената, след като на майтап го попитах как да стигнем до Петкановите водопади. :)


   И продължихме към подножието на водопад Бабско пръскало, откъдето мислiхме да зарежем пътеката и да се качим директно по реката. Това последното се оказа пълна лудост,  предвид заледените камъни по стръмното речно дере. Поне имахме желание да опитаме :).

   Пърият водопад - малък, но спретнат, вижда се от мостчето на пътя. Тук се зарязват всякакви пътеки и се тръгва по дерето, до достигането в подножието на Бабско пръскало.

   Суматохата е пълна. Стръмно е, пързаля се, коварно гладки клонки се крият под снега. Всяка стъпка може да доведе до най-близкото отделение по рентгенология и травматология (това не е в ръба на майтапа) :), че като се сетя какъв екшън падна и тук.

   Красотите обаче, както и ледената феерия на мразовитото утро ни поднасяха серия след серия от красота.

   Небрежно нахвърляни от бурята клонаци, нападали скални късове и свежестта на речните води.

   Когато човек се завира по такива места определено има какво да види.

   Рекичката лъкатуши под снежните мостове в очакване на пролетта!

   И все на горе.

   Нагоре вировете все повече подсказваха за зимната приказка.


   Ха, кучовците на хижа Русалка, издебнаха ни и направиха своята разходка с нас. На моменти се плашех за това какво правя, откъде минавам и как подхождам със здравословното си състояние по хлъзгавото дере. Кучетата не винаги ме следваха, на места не можеха дори да преминат, откъдето минавах аз, което беше показно - трябва да се внимава.

   И те се явяваха нарушители, както каза парковата охрана - "по реката не се ходи, ще се хлъзнете, опасно е, ще се загубите" и още купища от поредицата "Болница на третия етаж" или по друг начин казано - един сериял, който на времето ме разсмиваше доволно :))).

   Забава имаше, не си и помислях за скука и си припомнях назидателния глас на рейнджъра от парковата охрана......... :).

   Някъде тук извадих и ледокопа, имах някакви опасения, склонът ставаше се по-стръмен, а подходът по-труден.



   Снежните мостове са доста устойчиви, така установих при пресичането на един от тях. Катя докато се радваше и снимаше се опита да ме последва, въпреки предупрежденията ми :). Малко по-късно разбрах, че е цопнала в ледените води, мостът се оказал не чак толкова устойчив.



   Ледени висулки се спотайват под усойните камъни.



Водопад Бабско пръскало.

 Водопад Бабско пръскало.



   По пътя стигнахме и Кадемлийско пръскало, където също имаше какво да се види. Там се отървах за миг от кучетата, които ни следваха през целия път, като се изкатерих до подножието на водопада. И Катя до него за съпоставка на мащаба.


   Оттук се върнахме към хижа Триглав, където да изчакаме Росен и компания, и да пием по бира за завършек на хубавия зимен ден.

   Имаше интересен залез, който обагри в червено билото на планината. Показно, утре ще е ветровито.

   По нощите не пропуснах да щурмувам и звездните следи, нали за това го мъкнах този статив 55 километра.


   Хижа Триглав - хората още спят :).

Следва... Част 2. Зимен преход на връх Голям Кадемлия.
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.

   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов
   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

   Още интересни и сходни зимни подходи в Стара планина, може да видите в следните публикации, с линкове към тях в долните редове:

























5 коментара:

  1. Не ти ли омръзна от снегове и ледове :) Не се спря тази зима :)

    ОтговорИзтриване
  2. Ех Мартинка, колко е хубаво нагоре по рекичката! А пък аз току що си проверих сметките за ток и се вледених. Направо се чудя дали Катя е цопнала в водата или аз съм бил там. Аз ще трябва да съм бил... Да отида да застана под пръскалото ли, дано се съвзема?!

    ОтговорИзтриване
  3. Пламка, ти за всичко имаш отговор :). Успя да ме разсмееш, отново! :) Иначе рекичката е интересна, да :). На пролет също ще е красиво и свежо.

    ОтговорИзтриване
  4. Хаха, да се качиш над Бабско пръскало директно по реката през зимата е свежа идея, и аз съм пробвал. Тогава ме върнаха ледените висулки, които висяха застрашително от скалите наоколо. Лятото може би има някакъв шанс да се стигне малко по-нагоре без алпийска екипировка, но не е сигурно.
    Това водопадче от 16, 18 и 19-та снимки ми прилича на онова, заради което разпънах статива и нагазих направо във вирчето под него.

    ОтговорИзтриване
  5. О, Евгени, баш ми е драго :)! Чел съм те, какви си ги вършил в онази зимна мъгла по дерето :))), драма трябва да има. Аз имах алпийска екипировка - ледокопи, котки, обаче Катя - спътничката ми нямаше, затова и не посмях да продължа по на горе, а имах възможност, но тя упорито ме следваше, има мерак момичето, но се уплаших да не вземе да ме следва и там. Иначе, голяма красота, голяма..... Мен ме кефи една от твоите снимки с един грамаден камък на преден план и гъстата мъгла! Поздрави! :)

    ОтговорИзтриване