вторник, 5 февруари 2013 г.

Водопад Бабско пръскало. Водопадите на Бабска река. Водопад Кадемлийско пръскало.

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк   
   Месецът почна ударно. Цялото това ходене си беше жив късмет, или както казва една моя фейсбук приятелка  "Индийска рулетка" (6 кобри, едната от които глуха и индиец с флейта). Затова и ще го разделя на две части. Има какво да се види. Планувахме да уикендясаме над село Тъжа и околията там :). Така започна тридневният зимен преход-одисея, с дължина от 54.2 километра (данните от гпс-а). С чудно време, приятна компания и реализация на звезден релакс, (наказанието носене на статив го включваше) в подножието на масива Триглав, с пренощуване в едноименната хижа. Замисляхме да надзърнем зимно по поречието на Бабска река и да снимаме водопад Бабско пръскало, после да зърнем и Кадемлийско пръскало, и в късния следобед да сме на хижа Триглав, откъдето на другия ден да щурмуваме връх Голям Кадемлия - 2276м.н.в. по южния ръб. Така започна сървайвърът за нас.

   Минахме транзитно покрай хижа Русалка, която умишлено отбягвам (лесен достъп-гарантирана гюрлутия). После се оказа, че ми се превърна в любимо място, понякога животът поднася обрати.

   Пазачът на парка не пропусна да ми запише имената, след като на майтап го попитах как да стигнем до Петкановите водопади. :)


   И продължихме към подножието на водопад Бабско пръскало, откъдето мислiхме да зарежем пътеката и да се качим директно по реката. Това последното се оказа пълна лудост,  предвид заледените камъни по стръмното речно дере. Поне имахме желание да опитаме :).

   Пърият водопад - малък, но спретнат, вижда се от мостчето на пътя. Тук се зарязват всякакви пътеки и се тръгва по дерето, до достигането в подножието на Бабско пръскало.

   Суматохата е пълна. Стръмно е, пързаля се, коварно гладки клонки се крият под снега. Всяка стъпка може да доведе до най-близкото отделение по рентгенология и травматология (това не е в ръба на майтапа) :), че като се сетя какъв екшън падна и тук.

   Красотите обаче, както и ледената феерия на мразовитото утро ни поднасяха серия след серия от красота.

   Небрежно нахвърляни от бурята клонаци, нападали скални късове и свежестта на речните води.

   Когато човек се завира по такива места определено има какво да види.

   Рекичката лъкатуши под снежните мостове в очакване на пролетта!

   И все на горе.

   Нагоре вировете все повече подсказваха за зимната приказка.


   Ха, кучовците на хижа Русалка, издебнаха ни и направиха своята разходка с нас. На моменти се плашех за това какво правя, откъде минавам и как подхождам със здравословното си състояние по хлъзгавото дере. Кучетата не винаги ме следваха, на места не можеха дори да преминат, откъдето минавах аз, което беше показно - трябва да се внимава.

   И те се явяваха нарушители, както каза парковата охрана - "по реката не се ходи, ще се хлъзнете, опасно е, ще се загубите" и още купища от поредицата "Болница на третия етаж" или по друг начин казано - един сериял, който на времето ме разсмиваше доволно :))).

   Забава имаше, не си и помислях за скука и си припомнях назидателния глас на рейнджъра от парковата охрана......... :).

   Някъде тук извадих и ледокопа, имах някакви опасения, склонът ставаше се по-стръмен, а подходът по-труден.



   Снежните мостове са доста устойчиви, така установих при пресичането на един от тях. Катя докато се радваше и снимаше се опита да ме последва, въпреки предупрежденията ми :). Малко по-късно разбрах, че е цопнала в ледените води, мостът се оказал не чак толкова устойчив.



   Ледени висулки се спотайват под усойните камъни.



Водопад Бабско пръскало.

 Водопад Бабско пръскало.



   По пътя стигнахме и Кадемлийско пръскало, където също имаше какво да се види. Там се отървах за миг от кучетата, които ни следваха през целия път, като се изкатерих до подножието на водопада. И Катя до него за съпоставка на мащаба.


   Оттук се върнахме към хижа Триглав, където да изчакаме Росен и компания, и да пием по бира за завършек на хубавия зимен ден.

   Имаше интересен залез, който обагри в червено билото на планината. Показно, утре ще е ветровито.

   По нощите не пропуснах да щурмувам и звездните следи, нали за това го мъкнах този статив 55 километра.


   Хижа Триглав - хората още спят :).

Следва... Част 2. Зимен преход на връх Голям Кадемлия.
Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организиране и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

    Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!
Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)
BG77 BPBI 7924 1072 5700 01
Окончателна корица на предстоящото издание
   Още интересни и сходни зимни подходи в Стара планина, може да видите в следните публикации, с линкове към тях в долните редове:

























5 коментара:

  1. Не ти ли омръзна от снегове и ледове :) Не се спря тази зима :)

    ОтговорИзтриване
  2. Ех Мартинка, колко е хубаво нагоре по рекичката! А пък аз току що си проверих сметките за ток и се вледених. Направо се чудя дали Катя е цопнала в водата или аз съм бил там. Аз ще трябва да съм бил... Да отида да застана под пръскалото ли, дано се съвзема?!

    ОтговорИзтриване
  3. Пламка, ти за всичко имаш отговор :). Успя да ме разсмееш, отново! :) Иначе рекичката е интересна, да :). На пролет също ще е красиво и свежо.

    ОтговорИзтриване
  4. Хаха, да се качиш над Бабско пръскало директно по реката през зимата е свежа идея, и аз съм пробвал. Тогава ме върнаха ледените висулки, които висяха застрашително от скалите наоколо. Лятото може би има някакъв шанс да се стигне малко по-нагоре без алпийска екипировка, но не е сигурно.
    Това водопадче от 16, 18 и 19-та снимки ми прилича на онова, заради което разпънах статива и нагазих направо във вирчето под него.

    ОтговорИзтриване
  5. О, Евгени, баш ми е драго :)! Чел съм те, какви си ги вършил в онази зимна мъгла по дерето :))), драма трябва да има. Аз имах алпийска екипировка - ледокопи, котки, обаче Катя - спътничката ми нямаше, затова и не посмях да продължа по на горе, а имах възможност, но тя упорито ме следваше, има мерак момичето, но се уплаших да не вземе да ме следва и там. Иначе, голяма красота, голяма..... Мен ме кефи една от твоите снимки с един грамаден камък на преден план и гъстата мъгла! Поздрави! :)

    ОтговорИзтриване