сряда, 4 април 2012 г.

Архивни ретроспекции - Необятно по рилски

Рила планина,... когато птиците долитат от юг.

   Докато всичко се отърсва от поразяващите следи на зимната сага и пролетта напира с пълни сили, някъде там в необятните територии на Рила планина всичко е сякаш друго. Зимните белези, като че тепърва я приветстват. Дълбоки преспи, снежни козирки, заледени скални ръбове и обширно-неземни площи по безкрайните била, заобиколени от назъбените, някак си недосегаеми върхове. Това е Рила, не напразно я наричат планина пустиня (рилската пустиня). Дори широкоъгълната фото оптика не може да се докосне до размаха и в безкрайността. А ето и какво се случва в месеца на иначе разцъфващите цветове, когато пойните птици настъпват, долитайки от юг.

-по пътеката за хижа Мусала.

-машините напразно се борят, начело със стихиите.

-уютно сгушените постройки на хижа Мусала насред бялото нищо.


-измамен светлинен пробив гали иначе смразяващата безкрайност в пустинно-бялото море.

-заслон Ледено езеро или заслон Еверест, мястото му е било предвидено за Хималаите, но нещо се е объркало и са го цопнали тук. Цяла хижа от дърво и метал, изглеждаща като  триъгълен НЛ обект от високо. Интересно архитектурно решение за височинни условия като тези.



-зъбери гиганти - рилска идилийка с ветровит акцент.

-проблясъци под облаците осветяват интересно иначе сивата действителност.

-обезопасителното въже към връх Мусала и заслона в ниското. Докъдето погледа стига - красоти.

-и пак по въжето нагоре.

-и надолу по него :).




-хижа Мусала в дясно - и пламъчетата във все едно осветените прозорци на лявата постройка, топлина в негостоприемната планина.

А за финал една хубава легенда за Рила и Пирин

1 коментара:

  1. С удоволствие разгледах снимките!Мусала няколко пъти я качвам ,но през лятото.Завиждам ти благородно за възможността да й се насладиш ,когато е обвита в сняг!

    ОтговорИзтриване