петък, 8 май 2015 г.

Крепост Устра

   Крепост Устра. 

   Величествената Родопа планина, осеяна с десетки крепости, разположени на най-невероятните и непристъпни места, които можете да си представите, че съществуват. Примамени от съхранената и неподвластна на времето крепост Устра, поехме в гънките на планината в търсене на поредното непроучено и от нас кътче. Пътища, малки пътища, пътеки, тук-там селца сгушени, около борови гори, ни посрещат в горещия следобед. И както, като че ли завоите не ще да имат край, се озоваваме в село Устрен. Малко село, с добри и гостоприемни хора, родопчани с душа и доброта в погледите, готови винаги да помогнат. А те неподвластни на материалното, съхранили част от един друг свят. Животът, като че ли спрял напълно... Тишината е нарушена единствено от някой случайно преминаващ автомобил, или потропването на селската каруца.

Силно е усещането човек да се изкачи по трудните и стръмни, обрасли със стотици нападали дървета склонове и да си представи как именно тук, на този терен, е построена такава величествена крепост и битките, и кръвта попила в изморената земя. Въпреки горещината и липсата на облаци, се озовахме под каменните, масивни стени на крепост Устра по залез.

Малък отвор във величествената стена прави възможно преминаването от другата и страна. За миг въображението ни се изостря и се пренасяме назад във вековете.

Еуфорията се засилва като се замислим как именно тук, са битували хората в жилищните постройки. Полуразрушени от времето, срещнали със сила много битки на варварски племена. Нищо не убягва от зоркия поглед на стратегически разположената система от постройки.

С придвижването и композициите тук е трудно. С доста усилия, човек може да изкара кадър, който не е сниман, освен ако не лети с парапланер над крепостта. И все пак, въпреки липсата на облачност, меките залезни цветове оцветиха интересно отвора в стената, както и съседните планински хребети. Свежата пролетна зеленина хипнотизира сетивата. Няма пролет, в която да не се радвам държейки фотоапарат в ръка. Не е както с водопадите, но определените условия, цвят и светлина, раждат също нелоши попадения.

Освен битки и не толкова славно минало, крепостта среща и красотите на времето - огнените цветове на залези, изгреви, бурни ветрове...

Вяла и плоска облачност премина частично по небосвода, колкото да ни издрани. Скоро щеше да се стъмни и побързахме, чакаше ни дълъг път и работна седмица.


До скоро! :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар