Нареченски бани - Орехово - хижа Персенк
По първоначално начертания план, трябваше да забием есенни Родопи. В отминалата седмица, навръщане от язовирите, сякаш нещата се случваха и трябваше още малко, за да се оцвети пейзажът. Уви, само седем дни по-късно, нещата далеч не стояха така и в опит над село Врата към Мумджидам и Гуне махала, видяхме, че есента ще е табу за тази година... (Погледнете само колоритните кадри в препратките горе в думичките Мумджидам и Гуне махала, и ще разберете защо...)... Ловен сезон е и пукотите са навсякъде, неприятно, неприятно, но факт... Толкова от тук и много, много далеч от "пандемичната" 2020-а, когато през октомври и ноември направихме цели 17 пътувания! Беше епична, пъстра, динамична, колоритна, бла, бла есен... Заброяваме надолу завоите, пробваме към други дерета и скоро поемаме към Нареченски бани... Кафяво и сиво... Правим бивак, а на другия ден с ранно тръгване отмятам една отдавна непосетена, но планирана хижа - Персенк. Качване по синята марка от село Орехово, слизане по пътя. За разкършване и зареждане със свеж въздух от иглолистните гори... Не вярвам в цяла България да е така, но тази двудневка не се отчете с цвят... Много богат е районът в тази част на Родопите. Сравнително близо са селата Ситово и Лилково, край които може да се видят много неща (от Лилково също има маркирана пътека до хижа Персенк). Горите са вековни, наоколо е свежо и необятно... Отбивал съм се до хижа Пашалийца в отминалата есен, както и до каньона под Цирикова църква (изненадващо приятно място, само на час от Чудните мостове)... Радваме се на прохладен и качествен бивак и малко снимки качвам тук от това пътуване... :)
