"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк
ВЕЖЕН ВРЪХ
Ситуацията, така да се каже не беше от най-обнадеждаващите. Събудих се доста рано, не можах да спя спокойно, чувствах дори слабост, дали не прекалявам с парацетамола? Понякога се предозирам, дори да го използвам профилактично. :) Изпих едно кафе по принуда и отърчах навън да видя какво ще ме завари там. Времето се влошаваше!
Реалността беше такава. Вежен покрит от сиво-синкава пелена, вятър, студ, а за похлупак започна и да вали. Понякога на планината не и е до смелчаци като нас, и ни посреща навъсено, и негостоприемно.
Настроението ме напусна съвсем и след дълго опаковане на багажи и инвентар, се навлякохме с всякакви дрехи в подготовка за път. Мислех и за резервен вариант - евентуално спускане по друг маршрут, все пак зимната планина е коварна, въпреки че този път се бяхме подготвили зверски. Котки, пикели, пухенки, само сняг дето липсваше. :) Ако времето продължи своите игри, прехода щеше да се превърне в кошмар.
Тъкмо тръгнахме в посока връх Вежен, когато видяхме това. Слънцето се опитваше да пробие, разчупвайки мрачната същност на утринната сивота. Имахме едно на ум, но не таяхме много големи надежди.
Продължаваме по билото през т.нар. "ветровита папратлива". Заслужи си името, вятъра свиреше здраво, а в далечината, като че ли шансовете се увеличаваха. Облаците започнаха да се раздигат и да просветлява, дори спря да вали, което май беше най-важно. Така настроението се пооправи. С бодра крачка и напред.
Каменната порта и гледката към Вежен връх и билото. Облаците шареха, докато слънцето довършваше предварителния ни сценарий. Май щеше да ни пощади. Спря да вали, само вятъра остана, но... да не ставаме нахални. :)
Малко по напред облаците красяха снагата на vryh Вежен, преминавайки транзитно в хаотични посоки.
Бели и пухкави, небето съвсем просветля, време е за снимки. Не мога да отрека, ръцете ми на моменти премръзваха сериозно от постоянното сваляне на ръкавиците, но се радвах най-искрено на подарените моменти.
Камъни, сняг, вятър, студ, мащаби докъдето погледа стига.
В посока на изток, откъдето идваме също бе интересно.
Поредното изкачване ни доведе и до тук - кота 2198м. Връх Вежен - ширини, буйни ветрове, перфектна видимост. Очерта се да прекараме поне половин час в снимки и тук. Трудно се стоеше, но единадесетте часа бъхтене до тук не оправдаваха да го подминем просто ей така.
Сигналът за тръгване се породи от обездвижените ни пръсти, които на моменти отказваха да натиснат спусъка на фотоапарата. Сигурен знак да продължим. :)
Моменти като този ме изкушаваха и принуждаваха отново и отново да свалям ръкавиците. Билото и един юнак в далечината за мащаб.
Не пропуснах да се обръщам от време на време. Назад май се случваха по-интересни сюжети. Изникваха нови и нови облаци, които преминаваха гратисно през заснежената картина.
Пренесох се на друга планета.
В далечината на запад се откриват следващите върхове. Сигурен повод за последващо посещение. Щеките някак си допълниха и предният план за пореден кадър. Така или иначе нямаше голям избор при сформиране му. Това допълни планинската идилия.
Нещо ми се губи, ама тук ще да е. Мястото, от което почнахме да слизаме на север, в посока хижа Вежен по зимната маркировка. Терена смесен, камъни, лед, пързаля се.
Като погледнах, трябваше да преодолеем това. Хванах се за главата.
Част от зимната колова маркировка и "обезопасителното" въже пълзящо по земята. Ако не за обезопасяване, поне за преден план се вписа. :)
И нагоре, откъдето спускаме. Определено не беше за котки. Снега беше малко, а с тях щеше да падне голям смях. Добре, че прибрах апарата, защото можеше да остана без него. Тъкмо го сложих в чантата и на едно каменно стъпало се подхлъзнах с левият си крак и паднах на него. В това време десният отиде под него и силно се сгъна в глезена. Не изпитах кошмарната болка присъща за счупване и след 300 закани по нечии адреси станах и продължих със заострено внимание. Тук работата е доста сериозна. Трябва да се слиза с повишено внимание, защото сакатлъците стават бързо. Чак не ми се мисли какво можеше да ми се случи, със счупен крак да слизам надолу ... Горещо, не препоръчвам на никого слизане от тук. Стъпвах без никаква болка, докато се настроих за следващите няколко серии.
Стигнахме невредими до хижа Вежен, откъдето след почивка трябваше да се занесем и до Рибарица.
Бяхме проучили за пряка пътека, която след около два часа спуска точно до пътя в селото. За бога, никога не слизайте от там !!! Осемстотин метра денивелация, за около три километра спускане по стръмно дере, което както се очертаваше в следващите три часа щеше да се опита да ни затрие. А дали пък ние не си бяхме виновни сами? Паданията - след двадесетото спрях да ги броя. Смъквахме през шума с дълбочина от половин метър, под която се криеха всякакви капани от хлъзгави клони и камънак. Жив глиганинг, откачена работа. Две от паданията ми завършиха с по тридесет метрови спускания. Скоростта набирах бързо, няма спиране. По чудо не изпочупих техниката. Играехме си на руска рулетка със здравето. Уверих се, че в
Южен Джендем терена беше по лек. След като слязохме се огледахме. Ами,... нямаше жертви, усмихнахме се и право към колата. Късмета здраво работеше за нас. Здрави сме, а и слязохме по светло. Щеше да е голям купона, който е гледал филма "Спускане в тъмната гора". :) Рядко завършвам с репликата - "Следват възстановителни процеси" , но в предвид обстоятелствата ще се наложи.
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.
Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.
А ето какво казва автора:
„Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.
Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов
Издателство: Gayana book@art studio
Дата на издаване: 26.10.2016
ISBN: 9786197354003
Брой страници: 300
Корична цена: 27 лв.
За поръчки на ЛС или телефон 0877477127
Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!
Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)
BG77 BPBI 7924 1072 5700 01
 |
| Окончателна корица на предстоящото издание |
До скоро! :)
