За кой ли път се запътих към Еленския Балкан. Този път направих полуеднодневен преход по планинските пътеки над село Дрента в Стара планина, белязан с достатъчно движение за загряване и повече километри с автомобила до Дрента и в последствие до мъгливата Дунавска равнина. :)
В прохода Твърдица-Елена съм в търсене на крепостта Шешкинград, от която са останали едва няколко камъка, разхвърляни на купчини върху хълма. Паркирам близо и се разхождам до нея. Наоколо планината блести от идеи за пешеходни преходи, с панорамни върхове и красиви горски масиви.
След което отпътувам към село Дрента, разположено в усоите на дълбоки дерета и в красивите гори на еленския Балкан. Температурата през целия ден беше под нулата, докато в прохода Твърдица-Елена гонеше десетина градуса рано сутринта. Интересна е температурната инверсия.
Главната улица в село Дрента.
Много стари къщи има наоколо. Селото е идилично, а във въздуха се носи свежест от околните гори, които към момента биват жестоко изсичани. Прокарани са десетки черни пътища с големи камиони, извозващи дървесина. Картината е много тъжна, докато всички мълчим и нехаем... Отдалечеността на селото дава поводи за още по-безумна, бърза и прокажена сеч.
Поемам дълбоко в гънките на планината по дългите черни пътища и пътеки. Целта ми днес е отдалечения на 15 километра от село Дрента заслон Караиваново хорище. Оказа се, че денивелацията от едва 550 метра ще е изморителна в комбинация с енергията нужна за пътуване по пътищата на страната. Изминах 26 километра. Маршрутът затворих кръгово до село Дрента през махала Караиванци и е много подходящ за бързо преминаване с колело.
Пътувайки към Русе през прохода Елена-Твърдица в тъмните часове на деня, се отбивам до Дрента. Имам няколко свободни часа и решавам да запълня белите дробове с кристален въздух и да походя в килима от окапалите есенни листа... Бързо излизам от селото, където коминчета на печки пушат в ранния все още час.
Заслон Караиваново хорище. Намира се непосредствено до пътеката Ком-Емине и е подходящ за аварийно преспиване. Има нарове и камина, вратата се затваря, а прозорците му са здрави. Вътре мирише на мухъл, но постройката е ценна, въпреки че няма благините на някои по-модерни и добре поддържани заслони.
В заслон Караиваново хорище.
Пътеките са "изпъстрени" с нови и стаи маркировъчни табели.
По пътя към махала Караиванци и в последствие към село Дрента. Пътят е все още заледен в ранния следобед, което е сигурен знак, че температурата не е минала нулата.
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.
Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.
А ето какво казва автора:
„Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.
Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов
Издателство: Gayana book@art studio
Дата на издаване: 26.10.2016
ISBN: 9786197354003
Брой страници: 300
Корична цена: 27 лв.
За поръчки на ЛС или телефон 0877477127
