Дълго, километрично дълго заглавие се получи, но това бяха местата, които посетихме в уикенда... между другото... Казвам между другото, защото май повече храна, сладкиши и вино изнесохме в тези дни нагоре по баирите, отколкото ходихме, но с Иван и с Катя не може да не се получи така (забавно и наводнително)! :) То не е било да не ни и завали, така че с Ванката винаги си имам поне едно на ум като приготвяме големите раници. Слагам къде някое наилонче, сапунчето винаги е на леснодостъпно място! И се случи така, че отново цял ден яко ни валя, а вечерта ни остави да си направим мохабета! :) Направихме уговорката бързо, предложението беше мое - да се качим "плавно" на връх Голяма Сюткя - родопски двухилядник над град Ракитово. То веднага се отхвърли след щателен оглед на картите и жокер, че денивелацията с тежките багажи ще ни ощети! :) Веднага извадих жокер, тъй като неведнъж съм предлагал Мугла и Чамла. Диво е, има какво да се снима, а измамните стотина километра до там от Пловдив са си цяла одисея...
Стартирахме рано сутринта по обезлюдената все още пътека с Бакочвски манастир "Успение Богородично". Ако не ви хванат, че снимате, панаирът там може и да ви се размине. Няколко пъти неуспешно съм се въртял там, сега дойде моментът да закова някое кадро. Не, че е нещо кой знае какво - манастирът е втори по големина след Рилски манастир, но нали си ги колекционирам и дългият ми списък все още не беше удостоен от тук! Наоколо е пълно с кръчми, сергии, дебели типове без вратове, списъци със забрани, солидни ценоразписи, от които ще забравите, че сте в манастирски двор и ще се телепортирате набързо в мол...
Бачковски манастир "Успение Богородично".
Отварям една скоба по повод част от работата ми.
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.
Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.
А ето какво казва автора:
„Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.
Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов
Издателство: Gayana book@art studio
Дата на издаване: 26.10.2016
ISBN: 9786197354003
Брой страници: 300
Корична цена: 27 лв.
За поръчки на ЛС или телефон 0877477127
Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!
Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)
BG77 BPBI 7924 1072 5700 01
 |
| Окончателна корица на предстоящото издание |
Село Косово е уютно място в западни Родопи, където човек може да си почине и въпреки, че е близо до пътя Пловдив-Смолян, комерсът не го е завладял все още напълно...
Връх Снежанка и кулата там:
Не може да се добие представа колко всъщност е внушителна тази постройка, само падащите от високо парчета лед, разбиващи се с трясък и предупреждаващите табели за това, догатваха да не се мотаем много много тук...
Разходихме се в свежестта на чистата белота и скоро отново поехме по пътя към Смолян.
Преди Смолян е наскоро изградения луксозен манастир Великомъченик Пантелеймон (доизгражда се, чисто новичък е) и екопътека Невястата. Отбихме се до манастира. Хубави и големи табла! С червени букви са забраните, безчет... Шмугнахме се да поснимаме, докато лютите люде вътре ни разглеждаха под око. Красиво място, в което са влети много евро пари, но душевността не усетихме там...
Манастир "Великомъченик Пантелеймон". Чисто нов е. Изграден с много ресурси, но...
От паркинга тръгват няколко пътеки в различни посоки. Едната води до манастира - втората, по която поехме до екопътека Невястата и къмпинг, и третата до Смолянската крепост. Наоколо има стена за катерене, Виа Ферата и всякакви джаджи за изкарване на пари. Силно комерсиализирано място само на метри от пътя...
Екопътека Невястата извежда до непристъпен скален масив, от който в хубаво време се открива приказна гледка към Смолян и Смолянските езера. Днес нямахме късмет с гледка тук, но засега всичко вървеше по план и нямаше повод за оплакване. Иван извади дежурните кулинарни изобретения, с които да се подсилим. Каза, че са палачинки, които е правил собственоръчно, спомена за някаква палачинка, която паднала на земята у тях..... Винаги ни вали дъжд. Формулата е една винаги - кулинарен фал = дъждовно време! Ще му скъсаме дипломата за готвач! :)
Около скалните отвеси по екопътека Невястата:
Самотно дърво в мъглата, снимка колкото да ни подразни какво се разкрива при ясно време тук:
Времето ни притискаше. В плоска светлина отчетохме доволно преливащия Смолянски водопад, от който ме е срам да покажа каквото и да било... :) Идеята да се спи в обезлюденото село Чамла беше на път да претърпи провал. Разстояние от няколко километра пеш, с немалка денивелация и тежък багаж в дъждовната гора, не беше сред най-приятните сценарий привечер, затова ударихме бонус, попадайки на новооткритата екопътека с водопади - Казанджи дере в село Мугла.
Пътят от Смолян до село Мугла е едва 20-а км. Състоянието му е плачевно, остатъците от асвалт минават през ерозиралите склонове на планината, която е като жива и изсипва тонове скална маса, вода и дървета върху него всеки ден, докато Мугленска река в дълбокото дере реве с пълна мощ. Преминаването с ниски автомобили е силно непрепоръчително. Отсечката ни отне малко над час и се озовахме там. Железен е дизеловият локомотив на Иван! :)
Екопътеката ни се яви бонус. Скоро отново ще завали и ще се стъмни. С немалко усилия се добрах с Катя до края и, и водопад Казанджи дере. Високите ми обувки бяха пълни с вода, вечерта щеше да е изпитание за мен, тъй като огънят беше високо в изграденото огнище и комфорт липсваше! Личи си, че неопитни хора са конструирали и изпълнили екопътеката за да се усвоят парите. Точно по пътеката минава река Казанджи дере и хора без опит и много мокри крака, е почти сигурно, че няма да стигнат водопада, освен в 1-2 месеца през годината, когато дерето пресъхне. Пътеката е с дължина 700м. от края на селото. Денивелацията е нищожна. Ако може да се вярва на изписаното, усвоени са 45000 евро за няколко малки мостчета с тънки дъски, десетина по-големи табелки по дърветата и дървената беседка с огнище. Срамота за подобни главозамайващи кражби! До село Мугла пътят е тежък, за високо проходими автомобили и-или джипове. Най-вероятно по тази екопътека ще се минава инцидентно, а който се наеме да стигне тук, да си прецени възможностите на автомобила.
Долу до перфектната беседка ни чакаше Иван. Беше си организирал бивака, бързо изравних резултата и скоро Лафумата беше в готовност за отрицателните температури през нощта! :)
Реките изливащи се по екопътеката след напоителните дъждове от предните дни не му се понравиха и се беше заел с цепенето на дърва за огъня. Последваха няколко кулинарни часа. Беседката е 4 звезди - прясно лакирана и изолирана! Подслони ни уютно от дъждовните серии, които се редуваха с ярко звездно небе. Изграденото огнище с висок комин оприличаваше декор за ТЕЦ тази вечер, бълвайки пушек като триглавия змей. Ще огладнея ако изпадна в подробности как протече тази вечер. Прекалихме с кулинарните изяви. Няколко вида салати - печени чушки, зеле с моркови и майонеза, а наоколо постоянно чакаха ред наденички, които Ванката грижливо завиваше с беконче, на шиша, за да не прегорели... Пихме кметска ракия, хапнахме и от прочулите се с дъждовни прогнози палачинки с Мавруд! :)
През нощта температурите отидоха бая под нулата, затова сутринта се подсилихме сериозно с останалите палачинки и ябълковия пай на Катя. Предстоеше разходката до обезлюденото село Чамла. Идеята на цялото това пътуване. Трудна цел си бяхме задали с всички "пречки" до тук! :)
Много снимах в тези два дни и в Мугла, и в Чамла, но не върви да покажа всичко. Все пак няколко кадъра ми грабнаха вниманието. Човек трябва да усети атмосферата с присъствието си по тези забутани на г... на географията, изчезващи села.
Село Мугла:
Обезлюденото село Чамла, направо си заслужава да му отделя една публикация:
Селото е възникнало в началото на 19 век. Съдейки по архитектурата - липса на санитарни възли, големината на сградите, (тип общежитие) най-вероятно селото и районът са използвани за подслон и дърводобив. Всичко се руши ден след ден и само намесата на човека с разхвърляните наоколо дървени трупи, туби моторно масло за моторните триони и други боклуци, сочат наличието на присъствие за няколко месеца през годината, в които е възможно да се стои тук. Зимите в тази пустош са жестоки. Има изградена електрическа мрежа, но никъде не видяхме следи от канализация, което доказва за примитивния и труден живот. В част от постройките са направени импровизирани биваци, с легла, маси и календари. Пътят от село Мугла е черен, за високопроходими машини, а пътеката през гората, по която дойдохме, е с денивелация 400м. Ако на човек му писне от всичко, тук може да намери покой за няколко дни. В годините назад не един авантюрист е живял в летата тук, в уединение. Сградите са потенциално опасни за живота. Всичко е изгнило и пропада под стъпките...
На връщане в мъглата. Излезе силен и студен вятър, напомнящ за предстоящия декември.
Изцедихме уикенда, получи се повече от отлично! Парното в колата беше на почит в останалите няколко часа, бяхме се смръзнали! Публикацията отново се получи кулинарна, но защо ли? Като гледам, Ванката се е отчел в "по-духовен" и задълбочен вид, разделяйки разходката на две! Във втората част е компенсирал с кулинария - оценка отличен! :)
Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организация и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.
До скоро! :)
