Три невероятни и живописни екопътеки в Родопите - Дяволската пътека, панорамна площадка Орлово око, панорамна площадка Вълчи камък
Родопите, наред с всичко останало (китни пътища и селца, скални и древни светилища, скални ниши, пещери, върхове и безброй ридове, ждрела, реки и водопади, богата флора и фауна... ), разполагат и с невероятни екопътеки, до някои от които и чудно как, но не се бяхме отбивали през всичките тези години... Наскоро и сякаш случайно, бе подхвърлена идея за панорамата площадка Върхът, от която погледнахме над село Могилица, ширналото се родопско море... Допълвайки тогава пътешествието и с връх Станчов камък, поразгледах картите и реших да обходя екопътеките от заглавието на публикацията със задание "в рамките на един ден". С път от и до изходна позиция, плюс кратък, но качествен бивак на невероятно място от типа "5 звезди", се получи повече от динамично приключение, по тесните пътища на Родопите, с немалка денивелация по баирите и невероятните панорами, спиращи дъха от всички тези върхове... Въпреки делничния ден, което беше задължително условие, беше пълно с хора и не ми се мисли за "почивните дни"... Обособените за отдих места - биваци, чешми, мохабетчийници, беседки и т.н. и т.н., не престават да ме изненадват и озадачават, и затова качвам малко повече снимки от точно това място, на което отпочинахме след пътя, за да се добие представа какво правят, поддържат, стопанисват местните хора, при това безвъзмездно... Трите екопътеки са чудесни за обикаляне в рамките на деня, докато масата от хора се качват с джипове, което всеки сам си преценява, разбира се. За нас смисълът е друг и го правим така - пеша. По този начин виждаме повече и се наслаждаваме на чист въздух и спокойствие във вековните родопски гори, събираме билки, гъби, почиваме си...
За екопътеките от заглавието на публикацията! Дяволската екопътека се намира, около село Борино, и ако човек реши да я премине, ще се наложи да навлезе в дълбокия и прохладен каньон на река Читак дере, като походи по хлъзгави и стръмни мостчета и стълби, без направата на които, това би било невъзможно. Пълна дивотия цари наоколо и доста труд е хвърлен по направата и поддръжката и! Аналогични пътеки са: Загражденската екопътека, Еменската екопътека, екопътека "Ждрелото на река Ерма"... С Дяволската пътека стартирахме деня, правейки малкия кръг на Дяволската пътека, като кръгът е точно кръг и след преминаването на частта с мостчета и стълби, и слизането в района до асфалтовия път над Буйновското ждрело, пътеката се изкачва по стръмен склон и с кръг се връща в изходна позиция. Там, на изхода от каньона, ако се тръгва от Борино, а ако се подходи от Буйновско ждрело се пада "вход", е поставена табела, която гласи, че към дата 05. 07. 2024 преминаването е невъзможно, паднал е мост! Аз решавам обаче да продължа (склонът прави кратки, стръмни завои), като ако се забия на невъзможно за преминаване място, да се върна или подсека (ако е възможно), като това ще ми коства още 400 метра положителна денивелация, но се заемам... И на въпросния мост (наистина е паднал), с повечко внимание, подсичам склона, завършващ в пълен отвес и минавам нагоре по дървени съоръжения в не особено прилично състояние, преценката и рискът са си за моя сметка тук... След което навлизам в красиви и вековни родопски гори, надниквам от панорамна площадка "Тепе баир", отбивам се до две интересни вековни дървета - "Лирата на Орфей" и "Танцът на Менадите", имам следи от мечка по пътечка и прохлада, и малинова наслада... Повечето хора минават само мостчетата на тази пътека, които са в самото ждрело (те са проходими и здрави, макар и хлъзгави на места), но с това допълнително удължаване, кръгът дава красиви гледки към ждрелото на Буйновска река и към панорамната скала Орлово око, кацнала високо над село Ягодина... Това цялото упражнение се явява и т.нар. "Малък адски кръг в РАЯ". Има и "Голям кръг", но той върви повече в гори, а тук интересно и ефектно наистина е самото ждрело на Читак дере, Скрития водопад там и почудата - "Как са го направили"!!!
Денят напредва... Варя на на кафеварката кафе и поемаме към село Ягодина малко по-късно... Пътят е тесен, десетки джипове с "туристи" хвърчат безумно нагоре-надолу, навсякъде работят тежки машини, които укрепват, почистват, разширяват тесните и разбити до неузнаваемост пътища към тези малки населени места и това не е особено приятно, с прахоляк и трошене на съединител, но скоро поемам на бегом към панорамна площадка Орлово око, където наистина съм изненадан - гледките са поразителни и особено въздушни, въпреки че съм леко скептичен, особено за тази комерсиална пътека... 500 метра денивелация до панорамата на връх "Свети Илия" ме делят и заслужена крафт бира със сандвич горе... Там, разбира се има разположени антени и отвеса се наблюдава от изградено метално съоръжение с вертикален поглед в нищото, десетина метра навън от скалите... Направих няколко панорами, които качих и тук - наистина панорамно и внушаващо за мащаб място е площадката Орлово око над село Ягодина! Докато чаках Катя хубаво си починах... Очакваше ме още една стръмна пътека, кацнала над китното родопско село Гьоврен, с оставащите за деня 600 метра положителна денивелация, а с тях минах 1500-е за деня по трите пътеки от раз и разгрях добре за пътя към дома... :) За панорамна площадка Вълчи камък над село Гьоврен, също знаех от години, но чак сега и тук походих, през красивите родопски гори, разбирайки че води първото място на Балканите, т.е., че е най-високо разположената панорамна площадка на Балканите... Само до преди няколко години и нетолкова посещавана. Сега мястото Вълчи камък е популяризирано до неузнаваемост и чарът му се е изместил леко встрани... А легендата е, че вълк се опитвал да спаси селото от земетресение, това разказват местните водачи... Подобно на Дяволски мост на река Арда, крепост Калето край село Кошница и много, много, много други обекти, до които вече се стига след платен вход и скъсано билетче... А ако гостоприемността не е вече присъща за повечето от нас, посетете село Гьоврен. Хората там ни посрещнаха, поразпитаха, почерпиха ни сладки, подариха ни чай... С повечко въображение, и ако човек е във форма, за два дни може да се видят наоколо още много неща. Пещера Дяволското гърло, Ягодинската пещера, Буйновско и Триградско ждрела, да се походи и кара колело до китните села на самата граница - Жребово, Кестен, Водни пад... От село Чала си заслужава и разходката до връх Виденица и Тепе баир, а нашата разходка в динамика и тичане, е към своя край... Качвам малко снимки от тези 24 часа, с които за пореден път усетихме тази невероятна и древна планина - РОДОПИТЕ!
За екопътеките от заглавието на публикацията! Дяволската екопътека се намира, около село Борино, и ако човек реши да я премине, ще се наложи да навлезе в дълбокия и прохладен каньон на река Читак дере, като походи по хлъзгави и стръмни мостчета и стълби, без направата на които, това би било невъзможно. Пълна дивотия цари наоколо и доста труд е хвърлен по направата и поддръжката и! Аналогични пътеки са: Загражденската екопътека, Еменската екопътека, екопътека "Ждрелото на река Ерма"... С Дяволската пътека стартирахме деня, правейки малкия кръг на Дяволската пътека, като кръгът е точно кръг и след преминаването на частта с мостчета и стълби, и слизането в района до асфалтовия път над Буйновското ждрело, пътеката се изкачва по стръмен склон и с кръг се връща в изходна позиция. Там, на изхода от каньона, ако се тръгва от Борино, а ако се подходи от Буйновско ждрело се пада "вход", е поставена табела, която гласи, че към дата 05. 07. 2024 преминаването е невъзможно, паднал е мост! Аз решавам обаче да продължа (склонът прави кратки, стръмни завои), като ако се забия на невъзможно за преминаване място, да се върна или подсека (ако е възможно), като това ще ми коства още 400 метра положителна денивелация, но се заемам... И на въпросния мост (наистина е паднал), с повечко внимание, подсичам склона, завършващ в пълен отвес и минавам нагоре по дървени съоръжения в не особено прилично състояние, преценката и рискът са си за моя сметка тук... След което навлизам в красиви и вековни родопски гори, надниквам от панорамна площадка "Тепе баир", отбивам се до две интересни вековни дървета - "Лирата на Орфей" и "Танцът на Менадите", имам следи от мечка по пътечка и прохлада, и малинова наслада... Повечето хора минават само мостчетата на тази пътека, които са в самото ждрело (те са проходими и здрави, макар и хлъзгави на места), но с това допълнително удължаване, кръгът дава красиви гледки към ждрелото на Буйновска река и към панорамната скала Орлово око, кацнала високо над село Ягодина... Това цялото упражнение се явява и т.нар. "Малък адски кръг в РАЯ". Има и "Голям кръг", но той върви повече в гори, а тук интересно и ефектно наистина е самото ждрело на Читак дере, Скрития водопад там и почудата - "Как са го направили"!!!
Денят напредва... Варя на на кафеварката кафе и поемаме към село Ягодина малко по-късно... Пътят е тесен, десетки джипове с "туристи" хвърчат безумно нагоре-надолу, навсякъде работят тежки машини, които укрепват, почистват, разширяват тесните и разбити до неузнаваемост пътища към тези малки населени места и това не е особено приятно, с прахоляк и трошене на съединител, но скоро поемам на бегом към панорамна площадка Орлово око, където наистина съм изненадан - гледките са поразителни и особено въздушни, въпреки че съм леко скептичен, особено за тази комерсиална пътека... 500 метра денивелация до панорамата на връх "Свети Илия" ме делят и заслужена крафт бира със сандвич горе... Там, разбира се има разположени антени и отвеса се наблюдава от изградено метално съоръжение с вертикален поглед в нищото, десетина метра навън от скалите... Направих няколко панорами, които качих и тук - наистина панорамно и внушаващо за мащаб място е площадката Орлово око над село Ягодина! Докато чаках Катя хубаво си починах... Очакваше ме още една стръмна пътека, кацнала над китното родопско село Гьоврен, с оставащите за деня 600 метра положителна денивелация, а с тях минах 1500-е за деня по трите пътеки от раз и разгрях добре за пътя към дома... :) За панорамна площадка Вълчи камък над село Гьоврен, също знаех от години, но чак сега и тук походих, през красивите родопски гори, разбирайки че води първото място на Балканите, т.е., че е най-високо разположената панорамна площадка на Балканите... Само до преди няколко години и нетолкова посещавана. Сега мястото Вълчи камък е популяризирано до неузнаваемост и чарът му се е изместил леко встрани... А легендата е, че вълк се опитвал да спаси селото от земетресение, това разказват местните водачи... Подобно на Дяволски мост на река Арда, крепост Калето край село Кошница и много, много, много други обекти, до които вече се стига след платен вход и скъсано билетче... А ако гостоприемността не е вече присъща за повечето от нас, посетете село Гьоврен. Хората там ни посрещнаха, поразпитаха, почерпиха ни сладки, подариха ни чай... С повечко въображение, и ако човек е във форма, за два дни може да се видят наоколо още много неща. Пещера Дяволското гърло, Ягодинската пещера, Буйновско и Триградско ждрела, да се походи и кара колело до китните села на самата граница - Жребово, Кестен, Водни пад... От село Чала си заслужава и разходката до връх Виденица и Тепе баир, а нашата разходка в динамика и тичане, е към своя край... Качвам малко снимки от тези 24 часа, с които за пореден път усетихме тази невероятна и древна планина - РОДОПИТЕ!
Бивака...
Дяволската пътека...
Панорамна площадка Орлово око, село Ягодина...
Панорамна площадка Вълчи камък, село Гьоврен.
