Зимен бивак и нощен преход до Старопланинското било и връх Братаница
Село Рибарица е едно от многото населени места в северната част на Балкана, предлагащи изобилие от разнообразни варианти за прекрасни маршрути по планински ридове, била и пътеки. Минавал съм по някои пътеки, започващи от там, но сега поводът беше хижа Бенковски и билото над нея, с върховете, разкриващи великолепни панорами и коктейл от емоции.
 |
| Веженското било от връх Братаница |
Очертаваха се два интензивни и много тежки зимни дни, в предвид това, че идеята за изпълнението на прехода беше - качване на билото през нощта за изгрева и бивак в палатка. Реализацията на подхода до билото по затворената от години, обрасла и неясна пътека, и калпавите условия (сняг, вятър) се оказаха в повече, но това е зимната планина...
На изходна позиция на входа на парка. Поначало дебнех времето да е що-годе поносимо и да има условия за зимен преход със сняг... Като цяло има два основни варианта за подход до хижа Бенковски от село Рибарица: маршрут по река Заводна и маршрут по река Костина, както и много неконвенционални. Докато обмислях варианти за прехода, бях решен да се пробвам стандартно по река Костина. За там знаех, че пътеката рязко изкачва височина през горски масиви. В последствие от хижарите разбрах, че зимно не се препоръчвала. Вторият вариант, който ми се въртеше е този, по който зимата се качват хората - по пътя край река Заводна, но той е много продължителен и в общи линии се върви по черен път. Взех решение да се кача през затворената от години пътека през рид Тънката рътлина. Тази пътека е обещаваща през зимата, ако човек реши да обере босилека. :)
 |
| На изходна позиция пред бариерата на НПЦБ |
Пътеката започва зад колите от горната снимка и е сравнително по-пряка, много дива, с нападали дървета, избледняла зелено-бяла маркировка. На места падналите дървета са я заличили, както и тънките просеки през гъстата растителност. В гората зимната приказка беше допълнена от хиляди следи в снега на горски обитатели: мечки, сърни, елени, диви прасета. Срещнах на няколко пъти диви прасета, които са се възползвали от панорамните места на поляните по рида, и са разкопали, в търсене на храна. Срещите действат енергийно стимулиращо! :) Видях елени, сърни...
По пътеката, която, както очаквах е много красива. Обикновено се преминава за 3-4 часа, но ми бяха нужни близо 6, докато стигна в хижата. Редуват се гъсти и рехави гори с малки билни поляни, разкопани като кратери от горските прасета. Освен тежкият багаж, който ме смазваше по стръмнината (в раницата имаше зимно оборудване за спане на открито - палатка, лавинна лопата, снегоходки, спален чувал, пухени дрехи, примус, термос, статив, храна, брус сланина :) и отделно фототехниката), се наложи да проправям пъртина в мек и кишав сняг, който след излизането от рида беше на навеища. Раницата и фототехниката да закотвяха 30-е кг и проклинах цялата тази лудост за пореден път, а и бях сам. Имаше нужда от импровизации с нападалите дървета, горска забава...
Изглед към долината с дълбоки долове и безкрайни планински гънки.
В непосредствена близост до хижа Бенковски ме хвана залезът. Бях много изморен. Престараването с багажа може да се каже, че е добра идея за зимната планина, но може да се окаже лоша стратегия. Желанието за изгрев от билото взе да се изпарява.
Тук, затрупаният път води до действаща през лятото мандра, която виждайки от билото, помислих за хижата, въпреки че на гпс-а ясно личеше разположението и встрани и това малко ме отклони от маршрута, но бързо се поправих.
Скоро пристигнах. След малко ще се стъмни. Имах сили да си разпъна палатката и да се сгрея в столовата. Хижарите ме поканиха в стаята при при тях и няколко часа хапване-пийване-топлина. За тях се говори, че са едни от най-гостоприемните хижари в Балкана, че и в България. Потвърждавам, че е така. Хижата е много уютна, подредена, чисто е, истинско... Опитах от тяхната ракия, почерпиха ме няколко пъти. Изкушение, което ще ми изиграе много лоша шега само след няколко часа. Затова пожелах приятна вечер и се оттеглих рано. Дали имаше и 9 часът.
 |
| Жижа Бенковски - НПЦБ |
Станах рано, за да тръгна нагоре в 3ч. и звездите все още ми се въртяха в главата. Беше студено, както и трудно да не се изкуша да правя компания на затопления зимен-спален чувал, потъвайки в нощта към билото на Балкана. Коминчето на хижата все още пуши, лампата мъждука, а хижарското куче отдавна е заспало. Уют... Като цяло, Балканът си е гарантирано приключение, особено Централен, на когото съм ял попарите неведнъж, а и през зимата... В допълнение с нощен преход и солови изпълнения, не е особено правилна цялата схема. Затова разчитах на стабилната прогноза и добра подготовка, но и това не е гаранция за успех, тук...
Излезе пронизващ вятър, който с излизане в откритите у-ци се усили. Грубите сметки показваха, че в това състояние на снега, горе ще съм поне час преди изгрева, затова вървях много бавно и спирах постоянно. Изключвах челника неведнъж и наблюдавах черното небе, обсипано с милион искри, тъмните силуети на грамадни била и малки градчета и селца, с пушещи комини в ниското. Студът се усещаше дори при ходене, което е сигурна предпоставка за неприятен престой горе или още по-лошо - да се наложи да слизам преди изгрева...
На билото и връх Братаница - часът е 5:30. Утрото изпраща нощта.
Имах все пак солиден жокер в ръкава и извадих от раницата пухените панталон и яке. Сложих двойните ръкавици, маската и студът се изпари в следващите два часа и половина. При принудителен престой са помагали, дори с непривичен за тези места комфорт.
Излязох горе в 5:30, стоях до 8ч. Апарата на статива, дистанционния спусък и горещ чай от термоса. Минутите се изнизваха бавно.
 |
| Падаща звезда над Веженското било |
Хоризонтът подсказваше, макар и плахо, че скоро цветовете ще изригнат.
На запад към връх Булуваня-2032м.н.в.
Появиха се и гости - множество ефимерни облаци. Вестители за влошаващото се скоро време, както и стана.
На юг към долината.
Гледката на север.
И малко под билото с огненото зарево на утрото. И вихрите от видеото.
Дългоочакван гост - слънцето докосва Старопланинското конче и връх Вежен.
Само час и съм пред портите на Рая. Стръмното било, което ме чака за закуска. След 6 часов преход, връщането нямаше да е забавно, но след всичко преживяно, видяно и изпитано, не ми и пукаше особено.
 |
| Хижа Бенковски и билото вдясно от палатката |
Четири часа в компанията на горските звуци, следи от животни и пълни с всякакви лапи следи, които прокарах в пъртина вчера. Някои от тях - мечи. Знаех, не съм сам и много ме радва мисълта, че Балканът е пълен с животни, които си имат добър хабитат, тук. Дано това продължи и Националните паркове се грижат за резерватите... Тоталът закова 24 зимни км в двете посоки с 1300 метра възходяща денивелация. Следват възстановителни процеси и червено вино!
Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организация и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.
Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.
А ето какво казва автора:
„Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.
Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов
Издателство: Gayana book@art studio
Дата на издаване: 26.10.2016
ISBN: 9786197354003
Брой страници: 300
Корична цена: 27 лв.
За поръчки на ЛС или телефон 0877477127
Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!
Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)
BG77 BPBI 7924 1072 5700 01
Още интересни и сходни зимни подходи в Стара планина, може да видите в следните публикации, с линкове към тях в долните редове:
- Амбарица - Купените - Кръстците - Костенурката - Старопланински траверс
- Траверсът Добрила Ботев през зимата
- Карлово - връх Кочмара - зимен преход
- Звезди и ветрове - залез, нощ и изгрев от връх Амбарица през февруари
- Карлово, връх Сакарица - 1731 м.н.в., зимно
- Масивът Равнец през зимата
- Тъжа - хижа Русалка - хижа Триглав - зимен преход
- Зимен преход до хижа Равнец
- Траверсът Добрила Ботев през зимата
- Карлово - връх Кочмара - зимен преход
- Звезди и ветрове - залез, нощ и изгрев от връх Амбарица през февруари
- Карлово, връх Сакарица - 1731 м.н.в., зимно
- Масивът Равнец през зимата
- Тъжа - хижа Русалка - хижа Триглав - зимен преход
- Зимен преход до хижа Равнец
До скоро и весели празници! Успешна Нова година! :)
