Римска пътна станция Бона Мансио - Ветрен

 Римска пътна станция Бона Мансио - Ветрен

   Късноантична крепост и римска, пътна станция Бона Мансио/Bona Mansio или още Лиса/Lissas се намира в местност „Градището“, на 4.78 km югоизточно по права линия от центъра на град Ветрен и на 125 m вляво от пътя Ветрен-Бошуля. Изградена е на връх, позволяващ широк обзор на изток, юг и запад. От запад е ограничен от река Асар дере, а от изток-от дере, по което по ония времена е текъл поток или река.
   Римска, пътна станция Бона Мансио е обслужвала античния, главения диагонален път „Виа Диагоналис“, който е минавал близо до комплекса. Комплекса се състои от два обекта: късноантична крепост, в която е била разквартирувана военна част и самата пътна станция. Съоръженията са кръстени на тракийското селище „Лиса“, до което е изграден пътния комплекс. По- късно крепостта и станцията са прекръстени на Бона Мансио.
   В днешно време археолозите са разкрили части само от кастела. Той е с квадратна форма с приблизителни размери 72х64 m и площ от около 4.6 дка. Крепостните стени са широки около 2-2.6 m, изградени са от цепен камък и римски квадри за лица споени с бял и червен хоросан. Главният вход на крепостта е от източната страна. Той е широк 4.3 m. Стените на входа са градени от ломени и обработени камъни с неравномерно поставени тухли между тях, споени с бял хоросан, примесен с дребни парчета строителна керамика. Дебелината на крепостната стена в този участък е 2.6 m. Лицата на стената са изпълнени в редуващи се пояси римски тухли и оформени камъни, а вътрешността е от по- дребни камъни обилно залети с бял хоросан.
   Входът на Бона Мансио е фланкиран от две кули с приблизително правоъгълна форма, издаващи се навън от крепостната стена. Между тях и стените на входа е оставен отстъп от 0.6 m. Те са с размери дължина от 3.35 m и ширина от 3.8 m. Съдейки по размери те им и по това, че са плътни, може да се предположи, че това е една обща, надвратна кула. Разкритите части са градени изцяло от ломени камъни и обработени блокове със спойка от бял хоросан. Обработените каменни блокове от целия комплекс са преизползвани и произхождат от по- ранен градеж.
   През втори строителен период бастионите на Бона Мансио са бил подсилени допълнително от изток и юг. Добавената зидария има широчина 2 m и е градена в техника “opus mixtum”, като археолозите в запазената височина са установили само един тухлен пояс с четири реда тухли. От южната страна на входа е разкрита и част от крепостната стена с дължина над 5 m. Тя е градена в техника “opus incertum”. Непосредствено до входа лицето на стената е изградено от големи, обработени блокове. Но на юг то се състои от ломени камъни с всякакви размери и тухли, което вероятно е преправка в градежа. Върху лицето на стената се забелязва бяла хоросанова мазилка. Открито е и леглото на дървената греда, с която е залоствана портата.
   В югоизточния ъгъл на Бона Мансио археолозите са започнали проучване на вътрешната част на ъгловата кула. Тя е оформена от ъгъла, образуван от южната и източната стени при пресичането си. Кулата е изградена от камъни и тухли, в зидария от opus mixtum. В самия ѝ югоизточен ъгъл се оформя коридор, в който може би се е развивало стълбище, свързващо отделните нива на кулата. Външното лице на кулата още не е проучено.
   Около крепостта Бона Мансио и пътната станция постепенно се е образувало голямо, неукрепено селище. Поради тази причина навсякъде около укреплението се забелязват останки от стари градежи, което пречи на точното локализиране на самата пътна станция. За разкриването ѝ ще са необходими системни археологически разкопки или проучване със скенер. Интересното е, че крепостта и пътната станция Бона Мансио, със селището край нея е просъществувало до османското нашествие, като дори след това те са обособени в отделно административно селище с име Асарджик и така е нанесено на старите карти.
   Според археолозите през средновековието кастела вече е бил разрушен и се е използвал само като селище.
   Намерената битова керамика в Бона Мансио е антична от III–IV в., късноантична от IV-VI в. и средновековна от XI-XII в. Намерените монети са от от периода III-VII в. и от XII в.

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - ЛИНК

Крепост Градището при кюнка (Литополис, Каменград) - Ветрен

 Крепост Градището при кюнка (Литополис, Каменград) - Ветрен

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - ЛИНК

   Късноантична и средновековна крепост Градището при кюнка / Литополис / Каменград се намира на връх “Градището”, на 1.5 км югозападно по права линия от центъра на град Ветрен. Изградена е на самостоятелна височина с полегати склонове, достъпно от север и изток. Крепостта притежава двойна крепостна стена, която има неправилна многоъгълна форма. Крепостта е дълга около 115 м и широка около 50 м. В средата на крепоста е имало сграда. Разстоянието между двете стени е 10-12 м. По всяка вероятност те са изграждани по различно време. Вътрешната е изградена от ломен камък, споен с червен хоросан. Била е широка 1.5 м. Външната е изградена от ломен камък, споен с бял хоросан и е широка 1.8 м. По всяка вероятност вътрешната стена е късноантична, а външната средновековна. Северно от крепостта в една падина се намира тръба от стар водопровод, по всяка вероятност водопровода на крепостта. Поради тази тръба градището се казва “при кюнка”- от кюнец. Наблизо до крепостта има стари немски гробища- вероятно на починали от епидемия кръстоносци.

Късноантична, средновековна и османска крепост и римска пътна станция Паланката / Понс Укаси / Казлъхисар

 Късноантична, средновековна и османска крепост и римска пътна станция Паланката / Понс Укази / Казлъхисар

   Ветрен се намира между височините на изток от връх Еледжик – на изхода на прохода Траянови врата. В местността "Паланката", северозападно от град Ветрен, се намират развалини от средновековна крепост. В миналото тук се е намирало и село, което се е казвало Паланка, но днес е заличено. От тук е минавал централния диагонален римски път в отсечката Сердика за Филипопол. Крепостта е построена като римска пътна станция и е използвана през цялото средновековие, включително и от османците.
   За днес, при сравнително кратка разходка набелязах обекта от заглавието, както и още няколко близки и обещаващи дестинации в околността на Ветрен - Крепост Градището при кюнка (Литополис, Каменград) гробница Орешкова могила насред полето и Римска пътна станция Бона Мансио.
   Ветрен е китно градче, но трябва да се абстрахираме от лошите павирани улици и купищата с отпадъци. За съжаление всички склонове, поляни и горски дерета са затрупани с тонове отпадъци. Изоставени сме от държавата и всичко в нея отива на безумен и пагубен край...

   Тесният и китен път минава край вилна зона и малко езеро, а нагоре върви през хубава, но изсечена и замърсена борова гора...

   Тресавищата са навсякъде...

   Късноантична, средновековна и османска крепост и римска пътна станция Паланката / Понс Укаси / Казлъхисар.

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - ЛИНК

Смядово - крепост Лесичка кале - крепост Пчелина кале (Пацимиск) - крепост Новак - водопад Крумова вана

 Смядово - Лесичка кале - Пчелина кале - крепост Новак - водопад Крумова вана

   800 км с автомобила от София и обратно. От тъмно до тъмно и с много желание, може да се разгледат трите крепости от публикацията. По сумрак се отбихме и по черните, кални пътища до крепостта Новак, където в силен вятър и лек дъжд, имаше ефектен завършек на динамичния ден... Стартирахме заредени с водопад Крумова вана и финиширахме по тъмно в калта на крепостта Новак. Много емоции, дивотия в тези отдалечени източни кътчета на Стара планина.

   Водопад Крумова вана. Край пътя в Ришкия проход е и заслужава кратка пауза. А и вода имаше...

   Смядово - крепост Лесичка кале. Невероятни градежи по хълмовете насреща. Много разбити пътища и ако колата ви е прежалена, може да опитате трите крепости в рамките на деня, за да видите наистина дивите дялове на източна Стара планина и като цяло съхранени крепости и градежи...

   Късноантична крепост, наречена “Лесичка кале” се намира на 8.7 km югозападно по права линия от центъра на град Смядово. Изградена е на рид с високи и стръмни склонове от север, изток и юг. От запад чрез тясна седловина рида се свързва с останалата част от масива. От север рида е ограничен от Змийска река, а от изток и юг- от десен нейн приток. Твърдината има формата на триъгълник, обърнат с острия ъгъл на запад и широката страна на изток. Общата площ е около 25 дка. Дълга е около 178 m и широка около 101 m. Главната порта се е намирала на западната стена, близо до северния ъгъл, където стената прави чупка. Една напречна стена разделя укреплението на две части - източна и западна. Крепостния зид широк 2 m на южната страна е запазен на височина до 4 m. Той върви по ръба на височината. Личат два строителни периода. Долните части са градени от ломен камък, споен с хоросан смесен със счукана керемида, а при горните спойката е кал. Цялата площ е гъсто залесена. Датира се от IV-VI век. На запад от крепостта, напречно през седловината се виждат останки от зид.

   Доста време ни отне пътя до тук, защото е разбит, тесен и трудно се стига, за да не го вървим пеша и да си изгубим деня с посещението само тук. Връщаме се в изходна позиция в град Смядово, откъдето в залутване, все пак излизаме в изходна позиция по черните пътища към следващата цел за деня - крепост Пчелина кале (Пацимиск). Заредили сме с кафе и скоро вървим с бодра крачка...

   Късноантична и средновековна крепост Пчелина кале/Пацимиск се намира на 3.68 km южно по права линия от центъра на град Смядово. Изградена е на хълм с високи и стръмни склонове от всички страни, с изключение на североизток, където чрез тясна седловина възвишението се свързва с останалата част от масива. То е издължено в посока югозапад-североизток. Твърдината е издигната в най-високата, югозападна част на хълма. Има капковидна форма, насочена с острата част на североизток, откъдето е и най-достъпна. Приблизителните размери на обекта са около 200 m дължина и около 75 m широчина. Крепостната стена, широка 1.30 m е била изградена от ломен камък и хоросан. В първоначалния строеж хоросанът е бил червен, а във вторичния бял. Зидът върви по ръба на височината. От север крепостната стена е двойна. На източната стена личат останките от кула и вход. По дължина на укреплението минава стена, която го дели на две части. Крепостта е съществувала през IV-VI век и XII-XIV век. Служила е за охрана на главния, римски път през „Смядовския проход“, който идва от „Теголициум“ при село Ветрен на река Дунав и отива към „Ришкия проход“. Пътят минава западно под укреплението. Според К. Шкорпил тук трябва да се търси средновековната крепост „Пацимиск“ описана от византийския писател Мануил Фил.

   Насреща е върховото било на крепостта и ридът вляво от нея, по който подхождаме...

   Тук-там вече е зелено и знаем, че след още няколко седмици ще е почти невъзможно или безумно да се щъка по тези исторически хълмове, крепости, калета, руини, места които наистина заслужават внимание и проучване, но за съжаление повечето са изоствени и иманяри и търсачи вилнеят по тях... Те биват превзети от гъста и непроходима растителност, гущери, змии, кърлежи...

   Кирки, лопати, мотики и това е. Държавата е замесена във всичко това, за да се случва и всичко да се руши и разграбва...

    
   Времето лети и е късно, над нас са надвиснали дъждовни облаци и излиза силен вятър. Не се отказваме обаче да опитаме с крепост Новак и поемаме по пътя обратно... Поемаме много голям риск да закъсаме по лошия черен път с ниския и стар Пасат 3, за да спестим няколко километра, като излизаме на асфалта по тъмно, за да тръгнем обратно и да се приберем. Динамичен, ветровит, вълнуващ ден е днес и финишираме с изпокъсани от драките дрехи по рида на крепост Новак. Залутвам се в подхода и подминаваме руините на Твърдината. Аз слизам през стръмен релеф и губя доста денивелация, която наваксвам по хлъзгавите вече скали, но Вальо и Жоро намират градежа. Завалява и тръпнем - дали ще успеем да излезем по разкаляния вече черен път...

   Стара и изстрадала, но корава машина - Пасат 3 на 430 000 километра...

   Късноантична крепост Новак/Хисар бурун се намира на 3.37 km западно по права линия от центъра на село Съединение. Построена е на едноименното възвишение, на десния, западен бряг на река Луда Камчия. Крепостта е с неправилна елипсовидна форма, с размери 110х25 m, ориентирана в посока запад-изток и е с площ от около 1.5 дка. Единствения достъп до крепостта е от северозапад - по тясна и стръмна седловина. Тук отбраната е подсилена чрез дълбок ров. От юг и изток няма крепостни стени, поради наличието на скални пропасти. По останалите места крепостната стена е широка около 2 m. Изградена е от полуобработени камъни за лице и пълнеж от по- малки ломени камъни, споени с хоросан. Единствената порта представлява портален комплекс от вътрешна и външна врата, е крайната западна точка на твърдината. Оформена е като двуетажна кула плюс партер. Тя има кръстовидно, вътрешно пространство и правоъгълен външен план. Съхранена е на височина до 3.5 m. Прохода в нея в предната си част е широк 1.3 m, а в задната част- 1.55 m. Разкритата керамика е ранновизантийска (V-VI век). Крепостта е охранявала пътя (минаващ източно под нея), пресичащ Върбишката планина, през прохода Боаза, както е служила и за защита на местното население при нападение.

   Облакът вали над нас, но сме приключили тук. Остава пътя до дома и емоциите от този вълнуващ крепостен ден!

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - ЛИНК