МАРТИН ПЕТРОВ photography: септември 2017

сряда, 27 септември 2017 г.

Македония - Религиозен туризъм, около Струмица ,Кавадарци, Прилеп, Курбиново, Сливница, Охрид, Тетово

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк
Македония... В районите, около Струмица, Кавадарци, Прилеп, Курбиново, Сливница, Охрид и Тетово.... С почти пълен кръг по полусата на Македония, в отминалия уикенд, отново успяхме да посетим десетките манастири, скални ниши, църкви, крепости, езера, руини, които са културно наследство на малката държава Македония, като навъртяхме над 1200 км за малко над 48 часа с ограничено количество сън... Дните ни започваха по тъмно и завършиха така - в интензивен стил, с тази интересна в исторически, религиозен и туристически план разходка.

Никога не съм препоръчвал подобни изпълнения, въпреки че постоянно ги правя и описвам, защото опасността от грешки или катастрофа e много голяма, но това е положението... Забъркахме се отново в грандиозния план на Жоро, и с Катя, поехме през нощта към София, за срещата с него. Скоро влизаме през Ново Конярево в Македония и излизаме през Крива Паланка, и прилежащите села за България, на следващия ден в полунощ. Знаех, че обиколката от заглавието ще е вълнуваща и това което ще видим, дълго време ще ни задържа погледите върху 1500-е кадъра, които направих. Не успяхме да посетим всичко замислено, но се оказа разбираемо. Начинанието беше мащабно.

Трудно и абсурдно е да се обхванат всички църкви, манастири, скални ниши, крепости и руини, защото само около град Охрид и Охридското езеро са 365, за всеки ден от годината... А наоколо определено има какво да се види.

В Македония има осем епархии: Брегалнишка, Дебърско-кичевска, Кумановско-осоговска, Повардарска, Преспанско-пелагонийска, Скопска, Струмишка, Тетовско-гостиварска. В площта на изброените са стотици обекти, но нашият план бе съвсем по-скромен, но пък за разлика от това - особено интересен.

Първи обект за деня е Водочки манастир "Свети Леонтий". Той е православен и е част от Струмишката епархия. Разположен е в селото Водоча на 4 км от град Струмица, в подножието на планината Еленица. В манастирския комплекс са запазени три средновековни църкви - източна, западна и средна, манастирски конаци, стопански обекти, две бани, трапезария и многопластов християнски некропол.

Отварям една малка скоба, тъй като голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати

Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.

В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

А ето какво казва автора:

„Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.

Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.

През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“

В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:

- 50 обекта на изчезващите свети места в България.

- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще

- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време

- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места

- Интересни места за посещение в районите, около тях

- Единствено издание, без аналог на пазара

- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.

Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.

Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

Издателство: Gayana book@art studio

Дата на издаване: 26.10.2016

ISBN: 9786197354003

Брой страници: 300

Корична цена: 27 лв.

За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!

Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)

BG77 BPBI 7924 1072 5700 01

Велюшки манастир "Рождество на Пресвета Богородица" известен още като "Света Богородица Елюса". Манастирът е женски, православен. Разположен е край струмишкото село Велюша. Част е от Струмишката епархия.

Църквата на манастира строена през 1080 г., е от дялан бигор, редуван с тухли. Вероятно храмът първоначално служи като частен параклис. Представлява четириапсидна сграда с купол на висок осемстенен барабан.

Запазените стенописи са от два периода. Първият слой, фрагментно запазен, е от времето на създаване на църквата - 80-е години на 11 век и се отнася към Комниновата школа, като според Воислав Джурич превъзхождат всички други балкански художествени образци от епохата.

Манастир "Свети Никола" край Кавадарци. Църквата беше заключена, но разгледахме наоколо. Времето се очертаваше да е прекрасно в този ден - слънчево, но прохладно. Разбираемо е, в края на септември сме.

Манастирската постройка.

Църквата.

Стара църква в покрайнините на град Прилеп по път за манастир "Свети Архангел Михаил".

Манастир "Свети Архангел Михаил". Намира се над град Прилеп.

Дори в двора е трудно да се снима, защото има забрани, а монахинята ни държеше непрекъснато под око. Жоро все пак попита някакви неща и успях да открадна кадър, два.

Скалите над манастира.

Кръста по скалите над град Прилеп, където се намира крепостта Маркови кули.

Крепост Маркови кули над град Прилеп.

По пътя към манастир Трескавец - "Успение на Пресвета Богородица", в подножието на връх Златовръх на 8 км. от град Прилеп. Част e от Преспанско-пелагонийската епархия.

Предполага се, че манастирът е основан в края на 13 век и началото на 14 век. По времето на Стефан Душан, Трескавец притежава множество недвижими имоти, метоси, църкви и над 20 селища. През по-голямата част от съществуването си манастирът Трескавец е подчинен на Охридската архиескопия. След нейното закриване той запада и в началото на 19 век в него вече няма монаси, а сградите са поддържани от миряни и свещеници от съседните села. В момента се извършват мащабни ремонтни дейности и в двора са разположени работници, техника и строителни материали. Интересно е да се отбележе, че след 1852 г. манастирът е управляван от българската църковно-училищна община в Прилеп.

Църквата в основата си е еднокорабна с наос с купол и разделен с пиластри на няколко части. Фреските в църквата са от няколко периода от 14 век до 19 век.

Зързенски манастир "Свето Преображение Христово" над село Зърце. Наричан е още и "Свети Спас". Той е Средновековен православен манастир. Манастирът е основан през 14-и век от монаха Герман по времето на Стефан Душев.

В църквата "Преображение Господне" има редки икони и фрески. Една от тях е иконата "Исус Христос", изработена в 1393 г. от зографа митрополит Йоан, а другата "Богородица Пелагонитиса", дело на зографа йеромонах Макарий, изработена в 1422 г., е едно от най-впечатляващите дела на Средновековието. Двете икони, едната монументална, другата по-лирична, са в стила на византийската традиция и със стилистичните и иконографските си аспекти са изключително ценни.

Скални църкви във варовиковите стени под манастира и се оттегляме за почивка и сън в подножието на планината Пелистер, и село Маловище. В село Зърце има средновековна църква, която е метох към манастира, не знаехме за нея, съответно - не я потърсихме.

Място за отдих в планината Пелистер. С параклис до пътя, поляни над него и маси с пейки. Прекрасен завършек на интензивния ни ден. Нощта бе тиха, безветрена, с милион звезди и кристален въздух - "хотел пет звезди". :)

Над село Курбиново. Манастир-църква "Свети Георги" рано на следващия ден. Църквата "Свети Георги" е средновековна православна църква над село Курбиново. Със запазените си висококачествени стенописи, църквата е от голямо значение за културно-историческото наследство в югозападна Македония. Църквата представлява скромна еднокорабна сграда с полукръгла апсида. Изградена е от ломен камък. И тук протичат ремонтно-консервационни дейности.

Основната забележителност в храма е живописта, дело на двама или трима иконописци. Заедно с тази в "Свети Пантелеймон" в Горно Нерези, курбиновската живопис представлява най-яркият пример за Комниновия стил в Македония. Стилът напомня стенописите от същото време и школа в църквата "Свети Безсреберници" в Костур.

Сливнишки манастир "Света Богородица" над село Сливница. Част от Преспанско-пелагонийската епархия. Манастирът се намира високо над Преспанското езеро и е построен дълбоко в усоите на планината. Преди 100 години, около манастира се простирала голяма борова гора, която изгоряла при пожар. Манастирът е издигнат в 1607 г. и според описанието е изграден на три фази - в 1607, в 1612 и 1645 г. От този период идват и стенописите в храма.

В манастира се влиза през две големи и две малки порти. Тук се е съхранявала най-голямата библиотека, но към средата на 18 век гръцкият охридски владика Мелетий заповядва да се изгори целият библиотечен фонд, тъй като се състои от български книги. Горенето продължава цяла седмица на три огнища. Според много учени това е направено, за да се заличи споменът на българите за миналото на Преспа.

Църквата.

Стълбата към камбанарията.

И изглед от камбаната. :)

Охридското езеро и манастир "Свети Наум". Разположен е край брега на Охридското езеро, в непосредствена близост до Албанската граница. Днес манастирът е под управлението на Дебърско-кичевската епархия. Атракциони, паркове, градини, корабчета, лодки, сергии и заведения, са разположени навсякъде около манастира. Всичко е чисто и поддържано. Пристигнахме, след като пресякохме обзорния проход на планината Галичица.

Реката захранваща Охридското езеро.

Манастир "Свети Наум". Манастирът е построен през 893-900 г. от свети Наум Охридски, най-младият от първите ученици на Кирил и Методий със съдействието на българските владетели Борис и Симеон. След като прекратява учителската си дейност, през 900-а година Наум Охридски се оттегля в този манастир. Манастирът е с типичната византийска архитектура. Манастирската църква е кръстокуполна и изграждането и протича на няколко етапа между 9 век и 14 век.

Галичица планина в далечината. При пресичането на планината през планинския проход, долу ни посрещнаха с такса, за пресичането на прохода.

Охридското езеро.

Поредното бижу - скален манастир "Света Богородица", разположен в скална ниша. Намира се между град Охрид и манастир "Свети Наум", в близост до къмпинг за каравани. Видяхме десетки обособени за къмпиране места в тази част на Македония.

Тюркоазено сините води на Охридското езеро.

Град Охрид е с интересна архитектура, десетки църкви и атракциони наоколо. Отбихме се за няколко часа, за да се разходим в стария град.

В двора на църквата "Света София".

Църквата "Свети Йоан Богослов Канео", Охрид.

Тесни и китни са Охридските улички.

Църквата "Света Богородица Перивлевта".

Следва скален манастир "Свети Еразмо", само на няколко километра от град Охрид. Отново се изплъзнах от зоркия поглед на стопанисващата жена и направих няколко кадъра тук.

Скални църкви и манастирски комплекс на брега на Охридското езеро.

Комщенски манастир.

Скална църква в близост до манастира. С изградени стъпала и прекрасни стенописи.

Скален манастир "Свети Архангел Михаил" над курортното селце Радожда.

Църквата му е изградена високо в скалите на планината Ябланица. Първоначалното изграждане се датира към 13 век, като окончателния си вид храмът придобива в 14 век. Църквата три пъти е изгаряна и обновявана от монасите, които обитават храма до края на 17 век.

В църквата има живопис от 4 фази. Фреските от 14 век са свалени и в църквата остават най-старите фрески от времето на изграждането в 13 век. Иконостасът и честният кръст, който е дело на дебърски майстори, са от 1840 г.

Изключително забележителна е "Чудото на Свети Архангел Михаил в Хони".

Изглед към скалната църква отвън.

Бигорски манастир "Свети Йоан Предтеча". В миналото е бил част от Охридската архиепископия, след това на Българската екзархия, а днес - от Дебърско-кичевската епархия. Разположен е сред изключително красивото поречие на река Радика, между градовете Дебър и Гостивар. Известен е с изящния си дървен иконостас, смятан за един от най-прекрасните в цял свят. Бигорските скали изливат големи количества вода и чешмите в двора на манастира се радват на силен дебит.
Скоро се стъмни и това бе последен за деня обект, преди да отпътуваме към България в поройният дъжд, който се сипеше с часове.

С това завърши нашето двудневно приключение, но ни очакваха близо 12 часа път в дъжд, проверки по границите и какво ли още не...

Ако публикацията и снимките са ви харесали, отбийте се в следните линкове. В тях са описани част от приключенията ни по граничните планини, първенци на държави или първенци на планини... :)