Отново се заформи мъглив уикенд. Прогнозите крещяха - дъжд, дъжд, дъжд. Съботата я ударихме почивна. Качихме се с колата до хижа Предел в Пирин с Катя, Делчо и Мария. Щеше да бъде тежко. Когато ходим с тях винаги е така. Или бедстваме по отрупаните със суровини маси, или правим нелеки преходи! :)
С пристигането, хижарят се оказа не много сговорчив, като разбра че с Катя ще спим на палатка. Подложи ни на серия от психо атаки. Първо, че районът е ловно стопанство, после че ще ни направи отстъпка от цената на нощувката. След като разбра, че няма да стане по неговата, спомена за страхът от мечки. Както и да е! След няколко литра вино, едва вечерта стана сговорчив. Хижата е в отлично състояние - столова, плазмен телевизор, добре обзаведени стаи, пвц дограми, отопление. Храна не се предлага, въпреки лесния достъп и асвалтов път. По е лесно да се вземат по 17 лева за стая, отколкото да се свърши някаква работа!
Разпънахме палатката извън двора на хижата. Снегът в ниското с нищо не догатваше за това на какво ще ни подложат в утрешния ден високите и части. Взех лятната палатка, проучвайки предварително, че сняг в ниското почти няма. Открихме така да се каже сезона. Ама аз като се замисля не сме го и закривали. Близо две години не съм нощувал в хижа. :)
Хижа Предел - 1156м.н.в. Утре, след тежка нощ, трябваше да бием пъртина до 2597м.н.в. с изкачването на връх Даутов в тежък сняг.
Пролетните минухари се радваха вече на свежата зеленина. По прогноза, в цяла България трябваше да вали дъжд. Не ни валя по път и се замислих, че със забавяне времето утре ще ни предложи изненада. Така и стана.
Започнахме още в ранния следобед. С огън и скара. Няколко риби, няколко бутилки вино, стъкло ракия и няколко килограма мръвки дадоха фира! :)
Пушещия комин на барбекюто в двора. Вечерта гости на хижаря, ни черпиха три бутилки червено вино. Направихме хубава приказка, времето летеше неусетно, а и сменяха времето с час напред. Неусетно стана 2ч. Трябваше да станем в 6ч. за да успеем да изкачим връх Даутов.
Сутринта валеше сняг примесен с дъжд. Трудно се надигнахме за да приберем палатка и багажи, и поехме по стръмнината на ски писта Кулиното.
Слагаме снегоходките, докато ветровитата писта се опитва да ни грабне ръкавици и шапки. Очакваха ни 1400м. въходяща денивелация до връх Даутов. Дали щяхме да успеем не знаехме, но поне щяхме да раздвижим и разскърцаме колене и стави.
Антени в близост до пистата.
Катя и Мария.
Още по път стана ясно, че ще падне голямо драпане. В дву-три метров тежък и мокър сняг правихме пъртина до върха. Оказа се изключително изморително - клип.
Една от табелите в резерват Баюви дупки под тежката снежна покривка. Още тук ни се разщракаха коленете... Прокраднаха се бързо мисли за дезертиране от плана!
Редувайки се в прокарване на пътека с много почивки излязохме от резерват Баюви дупки в подножието на Ушиците. Мъглата във високото е прегърнала билото на върховете. Катя нямаше снегоходки, но знаейки колко е упорита - предположих, че ще стигне по пъртината ни дотук! По телефона час по-късно стана ясно, че е пробила. Алпийската стена на Даутов връх. По улеите ясно личаха нападали лавини.
Тръгнахме да се катерим вдясно по стръмен склон, по който се виждаха връхчетата на масивните клекове, които през лятото минават три метра във височина. Показно за състоянието на снежната покривка.
Този сняг има да се топи до края на юли.
Това бяха и последните снимки извън мъглата. Нагоре, тя ни погълна и в непрогледна белота. Делчо остана да спи до едно самотно борче, имаше проблеми с коленете, на връщане доста се учудихме на тихата му лудост да легне в снега! :) С Мария стигнахме до 2550м.н.в. И при мен болките в коленете ме изкарваха извън строя. Присъствието на медицинско лице в групата обаче ме успокояваше! :) Правих интересни мимики и гримаси. Според гпс-а ни деляха 80 метра по права линия от връхната кота на Даутов връх-2597м.н.в. Вляво и дясно на метър-два, се виждаха сцепени козирки, снегът под краката ни започна да пука и пропада. Решихме, че ще е лудост да продължим. Не бяхме наясно какво се случва наоколо. Склонът беше с повече от 30 градуса наклон, а снегът не по-малко от 2-3 метра в дълбочина. Видимостта на метър от нас... Бяхме доволни от една страна, от друга се прокрадваше разочарованието от липса на гледки. За пореден път зверските усилия потънаха по мъгливите била и планината не ни разкри великолепните си гледки.
Заслизахме бързо. Изкачихме се за 7ч. до Даутов връх, слязохме за под 3ч. Както споменах, Делчо спеше дълбоко, на мястото където ни чакаше. Изумени го сръчкахме, както е модерно да се казва и поехме надолу в снега.
Снимах морето от ниски облаци и вековните дървета на резерват Баюви дупки. По склоновете зад мен падна лавина. Не успях да и направя клип!
Потоците се отърсваха от зимата в ниското и ромоляха приятно.
Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организация и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.
Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.
А ето какво казва автора:
„Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.
Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов
Издателство: Gayana book@art studio
Дата на издаване: 26.10.2016
ISBN: 9786197354003
Брой страници: 300
Корична цена: 27 лв.
За поръчки на ЛС или телефон 0877477127
Пирин планина - пешеходни и алпийски преходи
Всички прекрасни пирински пътешествия и линкове към всяко едно пътуване. Аналогично на тази публикация (Стара планина - еднодневни и многодневни маршрути от север и юг) и тази публикация (Рила планина - пешеходни и алпийски преходи), така и тук, към всяко заглавие което е линк към дадената публикация, съм показал по една снимка от съответното пътуване (с подробности към подхода в заглавието). И Пирин планина заслужи вниманието ми/ни през годините, и макар да ни е отдалечена, успяхме да организираме достатъчно пътешествия, за да разберем, че има много още какво да се види там... Разгледахме панорамни върхове, надникнахме в красивите езврни циркуси, посетихме част от хижите и заслоните на планината, както и някои по-технични, алпийски подходи...
- По Пирин... (2012)
(2013)
- Джамджиев ръб - връх Вихрен - връх Кутело 1 и 2 - връх Църномогилски Чал - къмпинг Бъндерица (2014)
- Вихрен по Джамджиев ръб - зимно (2018)
- Стъпалата (Кюнецо) - Каменитица - Баюви дупки - заслон Кончето - Котешки чал - зимен траверс (2018)
- Зимен траверс на връх Джангала (2018)
- Рид Средоноса - Пирин (2019)
- Теснолинейката Септември - Добринище (2021)
- Летен релакс в Добринище (2023)
