По следите на мечките

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк

Труднодостъпните Старопланински пръскала

   Самото заглавие и подзаглавието красноречиво загатват замисъла на това, което ще излъча в тази публикация съпроводена от много труд, нездрав разум, нечовешки натоварвания и безумни помисли. Когато русенската ни група се събере, разглеждайки картата на Централен Балкан и прилежащите дерета, нещата обикновено не отиват на добре. Границата между позволеното и забраненото, тънката назъбена маркировка между пътеките и очертанията на резерватите, забраненият плод на райската градина. Чуплива граница, там където е абсолютно забранено да стъпва човешки крак, там където е опасно, там където мечки дебнат полегнали в непристъпните гори, там където махаме тази граница, нарушаваме неписаните закони на суровия терен в най-непристъпните ждрела в България - пъклените дерета на кристалните реки образуващи невероятните каскади, наречени 'Пръскала'. Двугодишен труд, стотици опасни километри в капаните на Балкана и няколко снимки, които  бледнеят пред самата действителност случила ни се там.

Петкановите пръскала, Тъжанското пръскало, Сухото пръскало, Пенчовското пръскало,  Пръскалото на Скока, Джендемските пръскала. Бездънни дерета издълбани от природния гении. Там сме срещали диви животни, а често и останки от други такива.

   Пресен спомен от най- ненормалната идея, която осъществихме веднъж. Ако сте гледали предаванията, в които Беар Грилс слиза по дърветата в непристъпните амазонски джунгли, то при нас се получи нещо подобно. Червената линия показва частично откъде сме минали тогава, а условията ураганен вятър с почти нулеви температури ни завариха на много неподходящо място.

   Петкановите водопади и величието на резерват Тъжанското ждрело.

   По подробно описание, придружено от богат снимков материал може да се види тук.

   Тъжанското пръскало и Скока пък се намират в райони гъсто населени от мечки. Това до голяма степен отговаря на въпроса - колко тоалетна хартия е нужно да си носим по тези места и дали изобщо трябва да се нагърбваме с осъществяването на подобни преходи.

   Тъжанското пръскало и Селската река над село Тъжа.

    И по-близък план на Пръскалото.

   Стръмен поглед над Тъжанската каскада в посока село Тъжа и долината на Селската река.

   Скалният венец обградил гордо долината на водопад Тъжанското пръскало.

   Пренасям вниманието в резерват Соколна. Някъде там в присъствието на мечоците, в стръмните негостоприемни дерета лее водите си водопад Скока. Не много висок, но изключително красив воден пад гали феерично скалите и полита стремглаво по стръмното дере.

   Водопад Скока в пролетната си стихия.

   И малко по-късно в горещите дни на месец юни.

   За Пенчовското пръскало и Джендемските водопади също съм изписал доста. Не е редно да рекламирам подобен вид туризъм, така че който реши да се вкара в сходен сценарий - Умната! Районите са колкото красиви, толкова и опасни. Като върнем лентата назад, аз и компанията доволно събрахме тази богата колекция от красоти, а и понатрупахме опит. Някак тайно се надявам тези места да останат непокътнати и да им се радваме още дълго време.

Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати

   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.

   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:

  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.

   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.

   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“

   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:

- 50 обекта на изчезващите свети места в България.

- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще

- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време

- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места

- Интересни места за посещение в районите, около тях

- Единствено издание, без аналог на пазара

- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.

    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.

   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio

   Дата на издаване: 26.10.2016

   ISBN: 9786197354003

   Брой страници: 300

   Корична цена: 27 лв.

   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

    Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!

Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)

BG77 BPBI 7924 1072 5700 01

Окончателна корица на предстоящото издание

До скоро! :)

Екопътека Водните Дупки

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк   
   Коментарите от ценители на природни красоти прилежащи към култовата серия Джендемизъм от предната публикация не ме амбицираха особено, за да опиша какво се случи на следващия ден :). Май засилих изкуствено интереса, а не се случи кой знае какво. Не, че нямахме амбиция за трето слизане по поречието на Джендемска река, както го планувахме.  Някак си обаче решихме да го раздадем лежерно и да спуснем към екопътека 'Водните дупки'. Самата екопътека не е кой знае какво, но факта, че минаваме постоянно покрай нея при преходи в този район,... времето най-накрая и дойде.

   Утрото - красиво, свежо, безветрено. Конете узурпатори от предния ден са се дянали в дън земя. Този се правеше, че спи, но атакуваше от засада.

   Включваме алармата на палатката и право в заслона :). Миг спокойствие за утринно кафе. Събуждайки се с подобна гледка, човек не приема добре идеята за раздяла със свежите летни безкрай, а като знае какво го чака в напечения град. Все пак винаги има за какво да се връщаме по любимите места, а генераторите на идеи - "адашчетата" дори ги бълват в излишък.

   Слънчевото начало на деня ни съпроводи и към приятно-пълноводните вирове на поточета изливащи водни запаси от остатъчните преспи по пътеките на резервата. Събрах сили за да се възползвам от светлината и се покатерих по едно микро водопадче. От тази позиция се получи любимата снимка от това ходене.

   Изумрудени къдрици политаха закачливо към долината, а липса на ниски скорости завърши живия вид на водата.

   Именно това сезонно поточе полита стремглаво по отвесни скали, образувайки по пътя си грандиозно пръскало.

   Теренът досущ копира идеите на изток от Ботев и водопад Сухото пръскало. Надеждно място за щури изпълнения. Позите на супер герой обикновено се пораждат при наличие на воден дисбаланс, а малко по-късно се появиха и първите симптоми на така нареченият слънчев удар.

   Добре, че скоро влязохме в сенчестата гора под скалното образoвание "Купата" и след по-дълга почивка, и прилагане на принудително водно охлаждане по метода на "излей това шише с вода върху главата си" се отправихме към хладните дебри на пещерата "Водни дупки".
Там разхладата се раздаваше от естествения природен източник. Вътре беше като в хладилна витрина, не че съм влизал в такава за да дам подобно определение, но..... :).

   Рекичката минаваща през пещерните ниши благополучно е образувала лавина от нападали скални късове. Докато газихме навътре, потъвахме в песъчливия терен. Интересна спелео комбинация.

   На излизане се заиграх и с ниските скорости. Харесах си едно вирче, като му отделих нужното внимание.

   Оттам право към любимото заведение "Пауните", където пък захранихме подобаващо енергийните нужди и гас към града.

   Лятото е подходящ сезон за окупиране на  неконвенционални маршрути, а полазващите ме чувства на засилена еуфория обикновено заключват така нареченото затишие преди буря...

Интересното тепърва предстои!

Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати

   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.

   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:

  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.

   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.

   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“

   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:

- 50 обекта на изчезващите свети места в България.

- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще

- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време

- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места

- Интересни места за посещение в районите, около тях

- Единствено издание, без аналог на пазара

- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.

    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.

   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio

   Дата на издаване: 26.10.2016

   ISBN: 9786197354003

   Брой страници: 300

   Корична цена: 27 лв.

   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

    Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!

Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)

BG77 BPBI 7924 1072 5700 01

Окончателна корица на предстоящото издание

До скоро! :)

Водопад Сухото пръскало

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк

Съботно-неделен Джендемизъм - здрав и бодър организъм. Някъде бях прочел тази мисъл, но... 

Джендемизмът е нелеко, а в повечето случаи дори безотговорно начинание. Това, което си причиняваме в името на каузата водопади граничи до огромна степен с крайни форми на мазохизъм :).

Краят на работната седмица завърши с уговорка за атакуване на Ботев връх през нощта на челници по маршрута на кабела. Стегнахме багажа и дим да ни няма, както се пее в една песен :). До тук добре. Какво пък, силово начало за почивните дни и решение на една задача с много неизвестни, подход на изток от първенеца на Стара планина към шеметните бездни на река Голяма Бъзовица и култовото бижу-пръскало политащо волно от 90 метрови отвеси, образувайки феноменална феерия с името водопад Сухото пръскало.

Плана за две нощувки на заслон Ботев се промени леко в последния момент. Оказа се, че ще се наложи да носим палатки, чували и шалтета освен всичко друго, поради резервациите там. Сложихме воденичните камъни и в името на каузата запъплихме по стръмните безкраи. Бяхме като претоварени мулета - метални стативи и купища друга железария. Още в началото прехода се превърна в кошмар. Наложи се да поема част от бивачното оборудване и статива на Ники, иначе трябваше да се върнем. Динамиката в голям град не ни се отрази добре. Меко казано смазани в полунощ се добрахме и до заветната цел - заслончето под върха. Планът ни за ставане в 5 с подход към водопад Сухото пръскало и слизане по Джендемска река претърпя генерални промени, тъй като в последствие се разбра, че физически е невъзможна подобна хамалогия. Ето затова се наказахме само с първата и част. :)

Събота сутрин ни изведе на връх Ботев. От там по източния му склон заслизахме стръмно в търсене на дива красота. Пряспата на изток от върха генерира буен поток, което ни обнадежди, че Пръскалото може  да е пълноводно.

В летните дни на юли и август пресъхва, така че сега в началото на юни си му е активното време за посещения. Камъните по склона се отърсваха от суровите следи на зимата и слизането извършихме с издаване на поредица от странни звуци. Нищо чудно, че фауната се изпокри. :)

Скоро излезнахме на погледното място. Водите на това природно творение политаха волно, а мястото на което застанахме чувствително засили адреналина и еуфорията ни, отключвайки чувството на свобода.

Решение за слизане в подножието на скалите взехме с доза неувереност, въпреки предварителната подготовка и обмислянето на подхода. На място нещата винаги изглеждат коренно различно. Камъните под нас пукаха като сухи клечки. Нямаше видимост от високи скали и всяка стъпка надолу криеше лотария от капани.

Заобикаляйки скалните късове се сблъскахме с поредица от взаимно свързани проблеми. Жаркото слънце ни изпепели, а сенчести участъци нямаше. Намазахме се с крем 50-ти фактор, той пък започна да ни се стича по лицата и да влиза в очите. Нищо не виждах, смъдеше, не се изтрайва, ах и това слънце... Нали уж рядко пече в района на Ботев връх? Няма пълно щастие.

Изведнъж..... О, чудо, миг на изненада! В дъното на каньона видяхме голям глетчер, от който капеше ледена вода. Скрихме се под него и като моржове акумулирахме от естествената хладина.

След известно време разума надделя и изскочихме, да не би оазиса да се срути върху нас.

Водни феи стремглаво се бореха с гравитацията, създавайки приказни вирове. Благодат по напечения терен.

В забава по хлъзгавия камънак се озовахме и на дъното на долината, около буйната река.

Сухото пръскало в далечината се раздаваше сериозно като за името си.

Бяхме тук в най-неподходящо за снимки и преход време, а и ни чакаха купища водни каскади за преодоляване. Друг начин за излизане не виждахме. Навигацията показваше, че сме обградени от скали. Розов сценарий за мазохистично настроени натури.
Вертикално ориентирани каскади с бурни води и хлъзгави камъни, с това ни срещна терена по трудния път към изхода.

По едно време катерейки изпаднах в лека форма на страхова психоза, една скала под мен се откърти и увиснах набран на две тревни туфи. Руската рулетка уклончиво някак се въртеше в моя полза. Така се случва при практикуване на подобен вид туризъм. Някои хора го наричат неконвенционален. Отново лек поздрав към човека машина Евгени Йонков, а и тайно вече се надявам да се засечем някъде и да организираме нещо по Джендемски :))).

Мястото определено всява респект с мащаби и суровия си вид.

Чудно ми е, колко ли "кипаджии" трябва да монтират, за да опазят "джендемисти" като нас? :)
Джендемизма се оказа погром над личноста. :) Всичко те боли, но някак си надскачане над физика и психика компенсира повредите. :)
Последва повторно изкачване на Ботев връх, а оттам към палатката и ненормално нахалните коне, които от любопитство се опитаха да я окупират.
Типично по Джендемски отпочинахме заредени в очакване на утрото под Юмрукчал и планът ни за утрешния ден.

С какво ли ще ни изненада той?.....      Следва...

Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати

   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.

   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:

  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.

   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.

   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“

   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:

- 50 обекта на изчезващите свети места в България.

- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще

- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време

- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места

- Интересни места за посещение в районите, около тях

- Единствено издание, без аналог на пазара

- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.

    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.

   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio

   Дата на издаване: 26.10.2016

   ISBN: 9786197354003

   Брой страници: 300

   Корична цена: 27 лв.

   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127