Джендемизмът е нелеко, а в повечето случаи дори безотговорно начинание. Това, което си причиняваме в името на каузата водопади граничи до огромна степен с крайни форми на мазохизъм :).
Краят на работната седмица завърши с уговорка за атакуване на Ботев връх през нощта на челници по маршрута на кабела. Стегнахме багажа и дим да ни няма, както се пее в една песен :). До тук добре. Какво пък, силово начало за почивните дни и решение на една задача с много неизвестни, подход на изток от първенеца на Стара планина към шеметните бездни на река Голяма Бъзовица и култовото бижу-пръскало политащо волно от 90 метрови отвеси, образувайки феноменална феерия с името водопад Сухото пръскало.
Плана за две нощувки на заслон Ботев се промени леко в последния момент. Оказа се, че ще се наложи да носим палатки, чували и шалтета освен всичко друго, поради резервациите там. Сложихме воденичните камъни и в името на каузата запъплихме по стръмните безкраи. Бяхме като претоварени мулета - метални стативи и купища друга железария. Още в началото прехода се превърна в кошмар. Наложи се да поема част от бивачното оборудване и статива на Ники, иначе трябваше да се върнем. Динамиката в голям град не ни се отрази добре. Меко казано смазани в полунощ се добрахме и до заветната цел - заслончето под върха. Планът ни за ставане в 5 с подход към водопад Сухото пръскало и слизане по Джендемска река претърпя генерални промени, тъй като в последствие се разбра, че физически е невъзможна подобна хамалогия. Ето затова се наказахме само с първата и част. :)
Събота сутрин ни изведе на връх Ботев. От там по източния му склон заслизахме стръмно в търсене на дива красота. Пряспата на изток от върха генерира буен поток, което ни обнадежди, че Пръскалото може да е пълноводно.
Решение за слизане в подножието на скалите взехме с доза неувереност, въпреки предварителната подготовка и обмислянето на подхода. На място нещата винаги изглеждат коренно различно. Камъните под нас пукаха като сухи клечки. Нямаше видимост от високи скали и всяка стъпка надолу криеше лотария от капани.
Заобикаляйки скалните късове се сблъскахме с поредица от взаимно свързани проблеми. Жаркото слънце ни изпепели, а сенчести участъци нямаше. Намазахме се с крем 50-ти фактор, той пък започна да ни се стича по лицата и да влиза в очите. Нищо не виждах, смъдеше, не се изтрайва, ах и това слънце... Нали уж рядко пече в района на Ботев връх? Няма пълно щастие.
Изведнъж..... О, чудо, миг на изненада! В дъното на каньона видяхме голям глетчер, от който капеше ледена вода. Скрихме се под него и като моржове акумулирахме от естествената хладина.
След известно време разума надделя и изскочихме, да не би оазиса да се срути върху нас.
Водни феи стремглаво се бореха с гравитацията, създавайки приказни вирове. Благодат по напечения терен.
В забава по хлъзгавия камънак се озовахме и на дъното на долината, около буйната река.
Бяхме тук в най-неподходящо за снимки и преход време, а и ни чакаха купища водни каскади за преодоляване. Друг начин за излизане не виждахме. Навигацията показваше, че сме обградени от скали. Розов сценарий за мазохистично настроени натури.
Вертикално ориентирани каскади с бурни води и хлъзгави камъни, с това ни срещна терена по трудния път към изхода.
По едно време катерейки изпаднах в лека форма на страхова психоза, една скала под мен се откърти и увиснах набран на две тревни туфи. Руската рулетка уклончиво някак се въртеше в моя полза. Така се случва при практикуване на подобен вид туризъм. Някои хора го наричат неконвенционален. Отново лек поздрав към човека машина Евгени Йонков, а и тайно вече се надявам да се засечем някъде и да организираме нещо по Джендемски :))).
Мястото определено всява респект с мащаби и суровия си вид.
Чудно ми е, колко ли "кипаджии" трябва да монтират, за да опазят "джендемисти" като нас? :)
Джендемизма се оказа погром над личноста. :) Всичко те боли, но някак си надскачане над физика и психика компенсира повредите. :)
Последва повторно изкачване на Ботев връх, а оттам към палатката и ненормално нахалните коне, които от любопитство се опитаха да я окупират.
Типично по Джендемски отпочинахме заредени в очакване на утрото под Юмрукчал и планът ни за утрешния ден.
С какво ли ще ни изненада той?..... Следва...
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.
Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.
А ето какво казва автора:
„Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.
Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов
Издателство: Gayana book@art studio
Дата на издаване: 26.10.2016
ISBN: 9786197354003
Брой страници: 300
Корична цена: 27 лв.
За поръчки на ЛС или телефон 0877477127
