Падала - Самарджийски рид - връх Караула - Поличите - връх Малък Полич - връх Голям Полич- Язовир Калин - село Пастра - село Падала
Лятото сякаш е към своя край... Песента на щурците и песните на птиците го подсказват... Деветото рилско пътешествие за това лято, то също го подсказа... Ако ме попитат дали има класическа система за изкъртване, бих отговорил! О, майтапите ли се? Опитайте да извървите пеш местностите от заглавието в рамките на деня, но с малко по-тежък багаж... Маратонците ще се изсмеят, реално не е кой знае какво... Бих ли повторил, може би никога... Знам си прагът на търпимост, но не че не може и повече... 45 пешеходни километра с 2200 положителна денивелация, като над половината километраж е по асфалт и бетонни пътища, но и часовете са доста добри, малко над 10, беше прилично горещо... Подобно на
Молдовяну, или може би
трите Колати - Албанска, Злата и Добрата в рамките на ден, но там километражът го няма, не и в този вид... И, да! Гледките могат да изкарат човек от релси, но смазването на стави и ах и ох, е гарантирано... Та, има десетки начини човек да се качи на върховете Калините и Поличите и да позяпа, навред...
С велосипед от село Пастра, както съм го правил преди време, с джип или по-проходим автомобил до Винтчето и после малко пеша (пак от Пастра), или да направи голям кръг със слизане в изходна позиция при автомобила... Вариантите са много... От град Дупница с изходна позиция Вангелова чешма, от село Бистрица, от село Пастра или от село Падала, както и от град Рила (2000 положителни метра до Винтчето), където денивелацията може да докара човек до лудост... А връх Караула определено е повратен момент, с тръгване от село Падала и множащата се денивелация от 1200 линейни метра до котата му по Самарджийски рид, само като старт на деня, с които се захващам... Пък самата идея се роди отдавна. Бях се качвал вече към язовир Калин и върховете с велосипеда, и заглеждайки тогава билото към Поличите, знаейки за Карагьол и Воденичарските езера, знаех едно... Живот и здраве да е, ще се върна, за да ги видя... Наред с други върхове, и тези (Малък и Голям Полич) дават красиви и дълбоки изгледи към циркуси и околни била. От Поличите (връх Голям Полич и връх Малък Полич) се виждат красивите Воденичарски езера, както и Градинарските/Градинските езера. Навред се шири панорамното
Отовишко било, с което се бях заел преди само няколко дни, обиколих го и слязох екстремно от връх Кабул към долините, дали имаше и за десетина часа, със студен нощен старт (тогава загледах
върховното и масивно било към Калините и Поличите, изглеждаше обещаващо и само след дни съм по него)... Язовир Калин и строеният в миналото бетонен път са завършек на половината преход, който съм планирал с качване от село Падала и от там следват 1800 линейни метра отрицателна денивелация, плюс куп километри трамбоване до долината, плюс километрите по асфалт до село Пастра и към село Падала с трафика по главния път, а съм паркирал малко под Падала и така преходът е кръгов... Другият вариант е да се върна по същия път, т.е. през билото, както бях наумил, но забивам надолу към Пастра и бързо изгубвам височина, за да се поправя навреме и да се върна, както би било разумно... Много малини, къпини и боровинки ме зареждат надолу по този път, както и потоците с ледена вода... От отбивката за село Падала на главния път и в най-голямата жега, ме очаква колабиращо предизвикателство с 400 метра положителна денивелация, за да затворя определено един от най-красивите рилски преходи, които някога съм правил. На моменти ходя и определено се държа неадекватно, жегата ме е смляла, изплюла и съм прегрял опасно... Нагоре е безводно и сухо по южния скат... Така се оказва, че избягвайки хижите, правя преходите, които се изпълняват обикновено за два дни, в рамките на 10-16 часа, като тичам голяма част от времето и тръгвайки почти винаги по тъмно, се случват чудеса, особено ако вечер бирите са били охладени добре... Челникът мъждука, отдавна съм буден и почти съм на път да зарежа тази лудост, докато стряскам лежащи крави до пътеките, които не ме виждат, лежат там и се щуреят насам-натам, и да се къпя в някоя студена река в долината, но ей на... Върховете вече се множат и тъкмо съм се събудил, започват да се появяват отрупващите се във височина с боровинки склонове на планината... Знам, че са сред последните, защото вече преминават, и студените нощи ми ги поднасят - охладени и сочни, за да се хидратирам... Знам и че трудно в късите есенни и зимни дни, ще се правят подобни преходи, предвид условията и сякаш осъзнавам, че деветото лятно приключение в Рила ще е финалът на серията... Долината вече е далеч, посрещам изгрева на връх Караула, а са дадени и облаци, и валежи по прогноза, та мъгляците не закъсняват, сякаш вече подсказват за присъствието си... Тъкмо снимам и позяпвам в дълбоките циркуси към Воденичарските езера и откъм Отовишкото било, а и от Калините, започва да се стеле мараня, бързо и сигурно... Циркуси и долини се обличат в есенна и бяла премяна... Хуквам надолу, денят е труден и дори не осъзнавам колко красота е връхлетяла сетивата ми в динамиката на времето... За капак на цялата хубост, втори бивак правим на
Кирилова поляна, където вече определено пухенките влизат в действие, студ се носи вечер от дълбоките речни долини и е приятно, сред милионите звезди, обсипали небосвода... След кратко застояване, трудно ставам, всичко боли, но влизам в палатката... Това лято имах щастието и здравето да си пожелая Рила. За тридесет дни, в които и пътувахме, пропътувахме немалко, изкачих/ме десетки върхове, циркуси, езера, хижи, водопади, изминах пеша над триста километра с доста над двадесет километра денивелация, опознавайки Рила, такава каквато не бях си я представял... Вечерта изстудихме крафт бири в ледената река и позяпахме белия улей и Иглата... Чака ни път към дома, смяна на радиатор, който протича, профилактична смяна на четки на алтернатор, тъй-като дълбоко съм разчоплил предницата и пистов ремък с две ролки (последното предположи смъкване на климатичния компресор и доста пот и черни нокти), плюс закачливо издаващ багажа температурен датчик... Докато правя тест, карайки, светва лампата на маслото, бързо диагностицирам и "изплюл" маслен датчик (подобно сериозно протичане на път, щеше да ме свари доста неподготвен и се заредих с един резервен маслен датчик)...
Предстоеше и море... С виещ заден лагер главина, който "се обади" още на отиване... Количката ми подсказва, че не и е било леко това лято... Захващам се с трудната, предстояща седмица и качвам тук малко кадри от прелестните рилски висини...
