Показват се публикациите с етикет Граматиково. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Граматиково. Показване на всички публикации

понеделник, 25 септември 2023 г.

Варвара - Ахтопол - Резово - Приморско - нос Света Агалина

Варвара - Ахтопол - Резово - Приморско - нос Агалина


   Случиха се няколко "почивни" дни... На дневен ред излезе морето... Уклончиво затвърдих и затворих "рилската серия" с предишното пътуване! И трябваше да се действа, макар че не се знаеше дали ще успея да задвижа каручката... :) За времето няма да споменавам, освен че като за края на септември, си е чисто лято... Водата в морето е с добра температура, а биваците край леко ветровитите и с релаксиращи гледки хоризонти, не са за изпускане... Забихме малко по-южно този път, с идея да видим гледката от скалите над Варвара, после евентуално да се отбием до Ахтопол/фара и Резово/най-югоизточната точка на Европейския съюз в континентална Европа, както се и получи. Преди сезона се отбихме наоколо и видяхме немалко красоти: Синеморец и устието на река Велека; Лозенец; крепостта Урдовиза в Китен; остров "Свети Иван" и манастир "Свети Йоан Предтеча" край Созопол. Отбивайки се до планинските части на Странджа тогава, допълнихме хубавото пътешествие с параклис "Света Троица" в Странджа планина - Граматиково и Тракийско оброчище Индипасха... Има, има много какво да се види наоколо... А сега и няколко плажа даже обходихме, към които за кратко да запълним програмата и да откараме някакъв километраж навръщане... С два бивака (един над Варвара и един на плаж Перла), въпреки сбитата програма с многото път и откачените водачи на МПС, отбелязахме почивните дни и видяхме интересни места, връщайки кръгът по живо по здраво... Все ми се искаше да зърна още малко от Странджа с определени места, като пещерата "Света Марина", но след наводненията не беше ясно дали ще са достъпни и затова остават в графата "непосетени"... Следващия сезон се отбихме до Мишкова нива, светилище Бастет, връх голямо Градище, некропол и куполната гробница в местност Пропада и допълнихме пропуските... Малко снимки с телефонче и повечко релаксиращи следобеди и вечери...
Край Варвара.



   Място номер 1. С едно на ум, че през сезона няма да е толкова спокойно, може би... Пътят е доста поразбит и явно това спира масовия наплив...
 Прекрасни хоризонти и спокойствие царят тук. 

Морето в землището на село Варвара.



Прекрасни кътчета има на юг.





Част от „Късноантична и средновековна крепост" - гр. Ахтопол











Фара в Ахтопол.


   Отдавна съм прегрял, жега е днес. Морските пътувания не са ми сред приоритетните и този път, след много сложна предходна седмица, бях ниглежирал/забравил някои неща - чехли, кърпа за плаж, шапката си...

Резово/най-югоизточната точка на Европейския съюз в континентална Европа.


   Реката е границата между двете държави. Ние снимаме натам, съседите насам...

   Решили да походим и в обратна посока, слизаме до интересни скали... Районът е бил недостъпен преди няколко десетилетия, като гранична зона. Сега, с проучване и модерни автомобили, всичко се случва бързо...

   Дивотия и достъпни скали, предвид липсата на вълнение...


   Плаж Перла няма нужда от описание. Гледките са ни сред любимите, ако човек се абстрахира от прашния път, прииждащите автомобили и много пътеки, по които слизат рибари и плажуващи към пясъчната ивица... Наоколо има много какво да се види, както се убедихме наскоро, когато идвахме и налазихме Странджа / Бегликташ / връх Китката / Долмените (пет) / крепост Ранули (Вълчаново кале) / Лъвската глава / Провиралото / Балансирания камък / Юнашкото корито / Глобуса / Ехото / Разцепения камък (Мерника) ...

   Рано пиле рано пее... Удивителен изгрев, с който макар и мимолетно, да помечтаем... :) Прибирам бивака и правя бързо кафе. Денят ще е от най-динамичните. Предстоят банички, плажове, скални носове, още плажове и път към дома...



   Остров "Свети Тома" е насреща. Място, до което имам мерак да се отбия. Обикновено се изненадвам какво предлагат подобни обекти...

   Прочутата със скоковете на маниаци скала на нос Света Агалина. Приятно и обзорно местенце, само за ценители...

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк

понеделник, 26 юни 2023 г.

Параклис "Света Троица" в Странджа планина - Граматиково

 Параклис "Света Троица" в Странджа планина - Граматиково

   Много обекти в Странджа будят интерес и заслужават внимание при посещението им. Параклис "Света Троица" в Странджа планина е един от тях. Той се намира в красива гора, а под дървения му под се крие изненада - стълбище, което води в подземие-пещера...
   До параклиса се стига по пътека, която започва от отбивка на пътя, между селата Граматиково и Визица, обозначена със синя табела. Дълга е около 2 - 2,5 километра с денивелация 75 метра и се преминава за половин, един час. Пътеката е черен път в перфектно състояние, а участъкът около параклиса е разположен в гъста и буйна растителност. Това е означено и на малка табелка, където на уширение, може да се остави автомобила. Дестинацията е с лесен достъп и може да се отиде и с велосипед, както направих при голямата обиколка на долмените през март в Странджа, но сега за едва няколко часа, във все още хладните часове преди обяд, се отбиваме тук, а после и до светилище Индипасха. Наред с други обекти, тези допълниха знанията ни за мистична Странджа... В едно отминало посещение на планината, се разходихме до 
Парорийският манастир, който също е разположен под земята и там се влиза по поредица от стъпала...
   Интересна легенда съпътства мястото от тази публикация! ...Има легенда за пещерата под нашия параклис "Света Троица", разказва сравнително млад информатор от Граматиково. "Ужким, че някога си още преди столетия на негово място имало голям манастир с калугери. Задала се голяма турска орда, калугерите се уплашили и като искали да се скрият, влезли в левия проход на пещерата. Тя, пещерата има там два прохода. И ужким, който тръгнел по левия, никога не се завръщал, а пък десният е по-плитък - там са ходели жените да се молят. Та калугерите от страх влезли в левия проход, ама станало срутване и те взели да се задушават. И тогава един човек от селото сънувл, че калугерите са затрупани. Събрал селото, взели мотика, лопати и започнали да копаят, като мислели, че са в дясната дупка. Копали цял ден, но не ги намерили. Вечерта същият човек пак сънувал, че един глас му казва: "Калугерите са в лявата дупка". И вече на следващия ден отишли и ги изровили ни живи, ни умрели...".
   Не пропуснахме да вземем мощен челник и така се получиха що-годе прилични кадри от подземието, макар и със смартфона... Страховити паяци са окичили тъмните и влажни ниши и времето там е напълно спряло. Място изпълнено с мистика е параклисчето, красяло и красящо горите на Странджа планина...
















"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - ЛИНК