МАРТИН ПЕТРОВ photography: септември 2025

понеделник, 15 септември 2025 г.

Велообиколка на язовир голям Беглик и язовир Широка поляна

Велообиколка на язовир голям Беглик и язовир Широка поляна...

Язовирите в Родопите - Широка поляна и голям Беглик, винаги са ни поднасяли прохлада и чудесни, макар и кратки разходки по бреговете им. През лято (Беглика - Широка поляна - връх Голо Бърдо - връх Чаушли - връх Доинджа), (Родопски гъбено-боровинков урожай), есен (Сърница - язовир Доспат - язовир Голям Беглик - язовир Батак), пролет и зима (Зимен бивак на язовир Голям Беглик), (Западни Родопи - язовир голям Беглик, горски център Чатъма, зимен преход)... След Маслен нос и хубавото морско приключение в дебрите на резерват Ропотамо през отминалите почивни дни, в което не си взех велосипеда и ме хвана яд, сега ми щъкна следната нелоша идея... 🚲🚲🚲
През годините сме се отбивали до тези язовири многократно, като сме подхождали и към градовете Батак, Доспат, допълвайки пътуванията с различни обекти/места, които да видим. Пътищата от Пещера или Доспат, се изкачват плавно към язовирите, през красиви иглолистни гори, а сред високото винаги е хладно, дори през лятото.
В последните години всички масово се ориентират през топлите месеци за почивка, биваци, риболов, навсякъде сред природата, и така всички места край язовирите са превърнати за жалост в бунища... По бреговете е наистина красиво, откъм гледки, но и потресаващо грозно. Всяко такова място дава поглед към гори и дълбоките ръкави на язовирите. Липсата на държавност е реализирала тази мръсотия, като хората оставят след себе си наилони, стотици пластмасови бутилки, мокри кърпички и какво ли още не. Строят се временни кухни и каравани, палатки, кемпери, стоят с месеци, дори целогодишно по бреговете им... Всеки сече дървесина за огньове и мохабет, и купонът е пълен... :) Вековните гори над язовирите голям Беглик, Широка поляна, Тошков чарк, са обект на потресаващи изсичания (държавна политика), при обиколката по черните пътища, виещи край тях, навлизат десетки черни такива за дърводобив, във вътрешността на горските масиви и упоменаващите за това табели, са навред, както и туби от масла, бензини и какви ли не боклуци... Дървесината се извлича и горите са прокажено унищожени, колкото и това да не се забелязва от главните пътища, сечищата винаги са навътре и са добре прикрити...
Каквото и да говоря обаче, не се бях сетил да обиколя тези черни пътища, при това с велосипед. Обиколката на двата язовира - Широка поляна и голям Беглик е приятна, пътищата са почвени и в комбинация с макадам, плавно вдигат и качват с леки денивелации, и в сянката на гората към всяка следваща отсечка. Панорамите изникват от всеки завой, към горите и ръкавите на язовира... На места се срещат джипове, а в дните през летния сезон - много хора, които пеш или с велосипед, обикалят в горите... Общо преодолявам 70 км с колелото, като се отбивам до местност Чатъма при обиколката на язовир голям Беглик, и с кратка забежка по пътя към град Сърница, стигам до Стамболова ливада (място, от което предполагах че ще има гледка, но явно гледката е още по в посока Сърница...), откъдето може да се слезе към язовир Доспат (също добра идея за обикалянето му с колело)... Интересен е района на язовир Доспат, а в едно еднодневно приключение, направих много добра разходка до село Побит камък, връх Беслет и Каяклийски скали... Дните сега бяха прохладни и макар и да беше валяло в предните часове на нощта, пътищата не бяха разкаляни до неузнаваемост, и успях да заредя дробовете с чист въздух, без да се окалям от глава до пети... 🚵🚵🚵🚵‍♂️🚵‍♂️🚵‍♂️🚵‍♀️🚵‍♀️🚵‍♀️ Завъртях двата кръга на всеки язовир по "часовниковата" стрелка, но и в обратен ред би било интересно. Навсякъде никнат нови къщи, уютни комплекси, докато в близко минало, тези места бяха нарицателни за думата приказка... 🌲🐻🌳🌌⛰️♥️🏃‍♀️☕🚲

Две думи за язовирите Широка поляна, голям Беглик, Тошков чарк...

Голям Беглик (до 14 март 1950 г. Ташбоаз, до 11 юни 1999 г. Васил Коларов) е язовир в землището на град Батак в Западните Родопи, част от каскадата Баташки водносилов път (Баташкият водносилов път е една от първите хидроенергийни каскади в България. Изградени са общо пет големи язовира. Водите събирани от водосборния район задвижват три водноелектрически централи – ВЕЦ Батак, ВЕЦ Пещера и ВЕЦ Алеко с обща мощност 226 MW и произвеждат средно годишно по 796 000 000 kWh електрическа енергия. Официалното откриване на цялата система се извършва на 6 септември 1959 г. Каскадата включва три основни и четири по-малки водохранилища, три водноелектрически централи и два пояса от събирателни деривации. Водосборната ѝ област е с площ 761 квадратни километра и надморска височина от 2186 метра на връх Голяма Сюткя до 452 метра при град Пещера.). Язовирът е изграден по течението на Крива река, приток на Девинска река, в местността „Ташбоаз“ („Камен проход“). Язовирната стена се намира на Републикански път II-37, по средата между Доспат и Батак, а Сърница е малко по-близо до язовира. В близост е разположен резерватът „Беглика“.
Широка поляна е язовир в южна България, в землището на град Батак. Той е част от каскадата Баташки водносилов път и водите му се използват основно за производство на електроенергия и напояване в Пазарджишко-Пловдивското поле. Развити са риболовът и туризмът.
Тошков чарк е язовир в землището на град Батак в Западните Родопи, част от каскадата Баташки водносилов път. Разположен е на Девинска река, непосредствено под вливането на Беглишка река и река Селкюприя и служи за годишно изравняване на водите от водосбора на реката под Събирателна деривация „Гашна“. В язовира се влива и дългият 3,5 километра канал „Димов чарк“, събиращ с 4 водохващания води от десните притоци на Девинска река.

неделя, 7 септември 2025 г.

Приморско - плаж Перла - параклис "Св. Константин и Елена" - скали Крокодила - залив Мириус - параклис "Свети Никола" - Мидения плаж - Маслен нос - местност Продановите каби - тракийско светилище Бегликташ - залив Зигра - нос Бегликташ - залив / параклис "Света Параскева" - местност Вътрешния бурун - нос Коракя - Устие на река Ропотамо - нос Скомболиорош - нос Св. Димитър - залив Ватерахи - нос Ватерахи - Балансирания камък - Приморско

Приморско - плаж Перла - параклис "Св. Константин и Елена" - скали Крокодила - залив Мириус - параклис "Свети Никола" - Мидения плаж - Маслен нос - местност Продановите каби - тракийско светилище Бегликташ - залив Зигра - нос Бегликташ - залив / параклис "Света Параскева" - местност Вътрешния бурун - нос Коракя - Устие на река Ропотамо - нос Скомболиорош - нос Св. Димитър - залив Ватерахи - нос Ватерахи - Балансирания камък - Приморско

Поредното морско приключение 🌈🚣🥃🌲🌅🌞🌌⛱️🌊♥️ ни отведе в началото на септември към град Приморско, плаж Перла, Маслен нос и района около него, където сме се отбивали, неведнъж... Задаващите се няколко почивни дни с хубаво време ни пришпориха и бързо дадохме газ към морето. Имаше много неща за гледане и щеше да падне ходене, а и дължината на заглавието сякаш подсказва за това... :) Всички обекти и забележителности, попадат в територията на резерват Ропотамо и на места дивотията е пълна, даваща идея за мащаб и не само! На територията му са разположени множество интересни и уникални природни обекти, като лиманът на река Ропотамо, блатото Аркутино и лонгозни гори, които на тази географска ширина се срещат много рядко, както и различни скални феномени, мочурища, блата и други. Резерватът е част от по-голямата защитена зона Рамсарско място (или иначе казано "влажно място") Ропотамо.
Сложният релеф на морската ивица по продължението и на север след Маслен нос е съвкупност от скали, остри и непроходими на места брегове с отвесни скали, и с различни подходи, видях някои от красивите места в един от дните, когато проходих към тях и побягах доволно в това морско приключение! Черните пътища от плаж Перла до Маслен нос бързо отмятат разстоянията през дъбови гори, но забавянето е гарантирано след местност "Вътрешния бурун", както показва справката с картата. Там бреговете продължават с непристъпност към нос Коракя, нос Гларомите, залив Ватерахи, нос Ватерахи, залив Кенденар (с 54 метровия връх Кенденар над него), нос Свети Димитър, нос Скомболиорош, след което най-накрая следва устието на река Ропотамо... В резервата се срещат 21 вида бозайници, от които 10 вида прилепи и сякаш докато стояхме край бивака до палатката, няколко пъти се сблъскваха в мен по сумрак... Характерни в площите на Ропотамо са благороден елен (видях огромните животни няколко пъти, докато пробягваха и срещата с тях е УАУ), дива свиня, сърна, чакал, лисица, златка, видра. Птичето разнообразие е допълнено от над 260 вида. Тук е едно от малките гнездови находища в България на морски орел и полубеловрата мухоловка. Това е място за зимуване на различни видове чапли, патици, малък корморан и други. Земноводните са 23 вида като балканска чесновница. Влечугите са 9 вида. Срещат се шипобедрена, шипоопашата костенурка и обикновена блатна костенурка. В Ропотамо е единственото местообитание в страната на черноврата стрелушка. Срещат се леопардов смок, смок мишкар и водни змии. Рибите са над 50 вида като кавказко попче, брияна, кефал, атерина, бодливка и други...
Знаейки за множеството заливи, носове, пътеки и черни пътища, тази част от южното ни Черноморие е обещаваща за много приключения. Съжалих, разбира се, че бях свалил багажника от тавана на колата и не си взех велосипеда, предните дни минах ГТП и незнайно защо, в цялата суматоха, реших да го демонтирам, докато мина прегледа... Усложненото ежедневие и късното петъчно тръгване не дадоха желание, беше се натрупала умора, жега, а и доста път ни чакаше, и сгреших... Така пък се забих по разни диви просеки и заливи, и нямаше да го мисля велосипеда, оставяйки го тук и там...
Пътеките и черните пътища в тази част на Черноморието са прекрасни за вело езда и бързина, с която пешеходно по-трудно се случват нещата... Флората също не отстъпва по разнообразие на богатия животински вид по поречието на река Ропотамо и горите над нея! От особено значение за резервата е находището на морски пелин, което е разположено в резерват Ропотамо. Това е така, защото това е едно от най-големите находища на растението в България. Основните количества от това медицинско растение са разположени по десния бряг на река Ропотамо, близо до нейното устие... Не се загледах за пелин, но дълго наблюдавах дивите пясъчни ивици и скалните брегове, докато се чудех накъде да хвана по обраслите терени на носовете... Над 100 вида растения, които се срещат на територията на резервата, присъстват в Червената книга на България... Дъбовите гори и безкрайните им пътчета и пътеки карат човек да се омагьоса и да забрави всичко останало...
Преди години обходихме пътеки и пътища към връх Китка (с панорамна вишка, от която в хубаво време, сме посрещнали изгрев), като тогава цел на пътешествието ни бяха интересните камъни и образувания в района на/над, около Лъвската глава: Балансирания камък, Ехото, Лъвската глава, крепост Ранули / Вълчаново кале, Юнашкото корито, Глобуса, Провиралото и други... Публикация с текст и снимки може да разгледате в линка, Тук. Приключението беше в ранна пролет и наоколо всичко бе чудно свежо и събуждащо се, а и на плаж Перла нямаше почти никой в студения и ветровит късен час, което създаваше усещане за пълна дивотия, което вече съвсем не е така... Плажовете са вече култивирани, с платени плажни зони, заведения и всичко е отишло "на майната си"... Сега имаше състезание и събор... Това беше изпратило цялата романтика на майната и, но това е положението... Преглътнах тълпите и посетих някои места, на които човек рядко стъпва... От гледна точка на обектите, има много какво да се види, около Маслен нос и сега, набелязвайки нови цели, се впуснах в над 40 километрова разходка в един от дните, за да разгледам местностите от заглавието на публикацията... Минах през Балансирания камък на връщане, като ако бях слязъл пряко към асфалтовия път, по зелената маркировка, щях да видя отново скали Ехото, Юнашкото корито и Глобуса. Наистина интересни скали, форми, релефи. Знам и за пет Долмена в този район, като тогава, преди години ги обиколихме, изкачихме връх Китката и набелязах за "неопределено бъдеще" обектите, които показвам в тази публикация. Целият Рай към заливи и устието на Ропотамо се виждаха, като на длан... А още от света на Долмените, може да разгледате в публикациите: Долмените в Странджа планина и Долмените в Сакар планина... Има какво да се види...
Не мога да се оплача, в последните години се насочих за разнообразие на пътешествията ни, към северното и южно Черноморие, за да видя/им някои крепости, диви плажове, носове, на места в спокойни разходки, а в други - с тичане... Купищата крепости и руини са кацнали на някои носове и острови, като това винаги допълва с история разходките, проучвайки и прочитайки за тези места предварително... Тези морски дни родиха прекрасни биваци, плажни спомени и емоции, тогава нови за мен неща... 😊 А за тракийско светилище Бегликташ, което се счита за най-мистичното място по българското Черноморие, трябва задължително да се отдели време, не напразно и в този ден го отбелязах, макар и със скромни забежки по скалите... Комплексът наистина предлага много, ако човек излезе малко и от пътеките!
Пътеките от Приморско към Маслен нос, Бегликташ, връх Китка /Китката и Лъвската глава, са прекрасно маркирани, почистени и обозначени с маркировка в различни цветове, при справка с картите. Жълта, червена, синя, зелена и с комбинации, може да се проходят и за ден, ако човек реши да се понапъне... До Бегликташ води тесен асфалтов път от края на Приморско и плаж Перла, а сега подходих натам заобиколно, през Маслен нос и разни диви плажчета, до които се отбих по път. Интерсно е името Маслен нос... Името “Маслен нос” е свързано с легенди за пирати, които палели огньове там и по този начин примамвали търговските кораби към коварните скали. Веднъж на скалите се разбил кораб, пренасящ зехтин, и омаслил цялата околност, та оттам - Маслен нос. Така след Маслен нос видях прекрасните дъбови гори в местността "Продановите каби" и насочвайки се към залив "Света Параскева", продължих към нос Коракя, залив Ватерахи и нос Ватерахи, устието на река Ропотамо, и с кръг през Балансирания камък, който е в близост до Лъвската глава, затворих нелош кръг към плаж Перла, като така да си заслужа достъп до пълния с бири багажник... Точно тези прохладни дни и нощи в началото на септември дават добро попадение по тези прашни и жегави пътеки, за разлика от "ако се обикалят в дните на юни, юли или август"... Засега дните са все още дълги и светли. С път в натоварено движение, разходката дойде доволно натоварваща! Още морски приключения от кухнята на моя блог, след които качвам по-долу и кадри от тези вълнуващи морски дни: 🌈🌈🌈