Странджа / Бегликташ / връх Китката / Долмените (пет) / крепост Ранули (Вълчаново кале) / Лъвската глава / Провиралото / Балансирания камък / Юнашкото корито / Глобуса / Ехото / Разцепения камък (Мерника)

 Странджа / Бегликташ / връх Китката / Долмените (пет) / крепост Ранули (Вълчаново кале) / Лъвската глава / Провиралото / Балансирания камък / Юнашкото корито / Глобуса / Ехото / Разцепения камък
"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - ЛИНК

   Над Бегликташ се спотайват няколко интересни и богати на забележителности пътеки. Те са добре обозначени и маркирани, а в сезонът на пролетта тук е истински рай за ценителите на свежестта, спокойствието и екзотиката. Във все още прохладните дни на април или май, може бързо и ползотворно, и в рамките на деня, да се обиколят повечето от скалните феномени. Крепостта Вълчаново кале (крепост Ранули), Лъвската глава и всички останали причудливи форми, изписани в заглавието на публикацията. В жълто-бяло, червено-бяло, зелено-бяло и синьо-бяло, пътеките извеждат в различни краища над Бегликташ, а панорамните площадки разкриват морето и безкрая към села, градчета, меандрите на река Ропотамо и мистичната Странджа планина... 

   Рано сутрин по росните поляни над Бегликташ... Будни сме дълго преди изгрева - очаква ни вълнуващ ден! :)

  И вечерта преди прехода, в зареждане с йодни изпарения край Приморско, салати, домашен хляб и тъмни бири...

   Изключителна гледка и усещане е човек да види толкова много диви животни на едно място...

   Долмените, за които знам са шест, но един от тях остава далеч от кръга, който съм планирал и го оставяме за друг път.

   Връх Китка по изгрев с мъгла е мистично място.

   Наблюдателната дървена вишка е стара и дъските и пукат под тежестта ми, но се качвам и виждам мъгла над морето и хълмовете на Странджа...

   И скоро на нея...

   Панорамните площадки разкриват гледка към град Приморско, морето и далечните била и върхове на Странджа планина. А мъглата бързичко се вдига, за да подскаже, че хладината, дори в края на април, ще е придружена от горещ, почти летен ден...

   Продължаваме с долмените. Учудващо много долмени има и тук, край Бегликташ, а по същинските склонове на Странджа е разположена голяма концентрация от древните съоръжения... Година по-късно обходих част от долмените в Странджа планина, за които писах ТУК. А и Сакарските долмени не са за изпускане! Станали сме по тъмно, за да се насладим на свежест, а и по обяд жегата започва да привлича досадни насекоми, пепелянки и удоволствието се нарушава... :)

   Долмен Змейова къща.

   Крепостта "Вълчаново кале" (Лъвската глава), Ранули е изградена на най-издадената скална част от масива и е достъпна от източната си страна. Тя е построена от тракийското племе "скирмиани", древни рудари , които населявали територията на крайбрежна Странджа през ІІ- І хил. преди Христа. Стената и е изградена от големи каменни блокове – т. нар. "мегалитен" градеж характерен за ІІ хил. пр.Хр. В центъра на крепостта се намират останките от седалището (замъка) на царя и върховен жрец на траките – "скирмиани” и уникално скално светилище. Крепостта е използвана и в следващите векове поради изключително стратегическото й положение. Животът в нея продължава до ХVв. В крепостта са запазени останките от малка средновековна църква, която също откриваме, макар гъстат и бодлива растителност, характерна за тези мерста, да ни поизпилява кожата и нервите... :)

   Крепостта се намира във вътрешността на природен парк Ропотамо. До нея се стига след 30-40 минути вървене по тясна горска пътека (обозначена с туристическа маркировка), заобиколена от храсти и естествени мегалитни структури.

   Лудница от пътища, пътеки и забележителности, ни предложи районът над Бегликташ. Съвкупност от масивни скали, долмени и скални светилища, крепост, средновековни руини и храмове, лабиринти от скални блокове и панорамни площадки, допълнени богато от цветни гори, дъбове, костенурки, сърни и емоции по пътеките...

   Скални великани...

   Фигури...

   Отвори в скалите и панорамни гледки... Насреща река Ропотамо се влива в Черно море и плавно се разлива в безкрая...

   Скални форми, навсякъде... Назад от камъка започва крепостната стена на крепост Ранули (Вълчаново кале), която излиза над Лъвската глава - скален феномен, виждащ се от автомобилния път долу, по който обсъждахме подходите за днес. Забивам без пътека по мегалитните блокове и се губя в лабиринта от скали и пещерни ниши... Проходихме четирите пътеки за половин ден - с жълто-бяла, зелено-бяла, червено-бяла и синьо-бяла маркировка, виждайки много от чудния природен свят на тези прекрасни и забутани кътчета...

   Крепост Ранули (Вълчаново кале), стената и скланите великани, навсякъде...

   Лъвската глава представлява скален феномен, който се намира в резерват Ропотамо. Образуванието, наподобяващо профил на спяща лъвска глава е разположено във високите части на резервата и може да се види по пътя Созопол – Приморско, както и при разходка с лодка по река Ропотамо. Скалната пирамида се свърза с името на Вълчан войвода и поради тази причина мястото е известно и под името Вълчаново кале. Преходът до върха на обявената на 13 май 1947 година природна забележителност се извършва по маркирана пътека. В резерват “Ропотамо” внимание заслужават много причудливите скални форми, разположени по протежението на реката и една от тях е “Лъвската глава” - скала, която наподобява реалистично главата на гигантски лъв, охраняващ чудния природен феномен. Огромната естествена каменна структура привлича веднага погледа на много туристи. Легендата разказва, че на върха на скалата има дълбок 30 метров кладенец, където е пуснато и затрупано златно съкровище. Години наред иманяри търсят скритото имане в скалите. Не са редки случаите, когато при вечерните курсове горе от Лъвската глава се виждат светлини. До скалите може да се стигне само по суша. Трябва обаче голямо търпение и завидни катерачески умения. А е и доста опасно, защото има много змии. Местни жители, които са ходили до върха, разказват, че горе има руини от стара сграда. Те са намерили големи каменни топки с абсолютно еднакви размери. Предполага се, че се използвали като катапулт за отблъскваме на нежелани посетители.

   В тайните провирала и цепнатини над Бегликташ...

  Руини от средновековен храм... И може би олтарния камък, паднал отдавна...

   При повече желение, кръгът от пътеките, може да се увеличи, като се посети и Параклис "Св. Парашкева" в резерват Ропотамо, от който се слиза в прекрасен залив...

   Причудливи форми... Провиралото...

   Река Ропотамо от Лъвската глава.

   Провиралото.

   Скални великани, строени гордо.

   Балансирания камък.

   Баба костенурка.

   Скала Юнашкото корито.

   Юнашкото корито.

   Глобуса / Глобусът.

   Ехото. Ритуалната площадка на Ехото е внушителен мегалит, върху който се забелязват следи от много обработка...

   Разцепения камък / Разцепеният камък (Мерника).

   

   Заредени и доста изморени от обедното слънце, динамичния предходен ден и нощувката на палатка, се настройваме за дълъг път към границата с Турция и село Воден, откъдето ще се разходим до Парорийски манастир и където емоциите ескалираха от видяното!!! :) :) :) А и прибиране в тъмните чаосове на деня ни очакват в пороен дъжд след горещината по обяд! :)