Долмени в Странджа планина

 Долмените в Странджа планина

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк

   Много може да се изпише за долмените в България. Не напразно миналата година посветих доста време в проучване и пътувания в Сакар планина, където посетих/ме голяма част от запазените и някои други обекти... Долмените в България са разпространени основно в Югоизточна Тракия, като според изследователите им, тяхната концентрация е най-висока в Сакар, Странджа и Източните Родопи. За Сакарските долмени съм писал други публикации в блога, а обекти на тази публикация, ще са част от долмените в Странджа планина, които посетих в началото на тази пролет...
   Долмените на територията на планините Странджа и Сакар в миналото са наричани от местното население „змейови дупки“, „змейови къшли / къщи“ или „змейови капаци“. Петко Р. Славейков в края на XIX в. описва долмените като: „... един вид камъни, наричани „капаци“, те се състоят от преголеми плочи, две отстрани и един с дупка отпред; отгоре им е положена друга плоча, която за чудо как е дигана и настанявана.“. 

   Долмените са най-старата гробна архитектура, известна на Балканите. Те са разположени единично или в групи по планинските хребети и ридове. Незвисимо от конфигурацията си – единични или групирани в некропол, долмените са покрити с могилен насип, състоящ се от пръст и камъни, а входовете им са ориентирани винаги към една от слънчевите посоки и никога не сочат на север.
   Странджа е мистична, страховита и пълна с всичко, каквото човек пoиска, само да му стиска да се втурне и да се натовари физически, а и да се подготви поне малко предварително какво да очаква... Точки, координати, подходи... Очакваха ме 48 динамични часа (в път, сън, шофиране, велосипедиране), 600 км с автомобила и 100 км с велосипеда. Бях нащрек и се впуснах в приключението бодро и с желание за нови приключения.
   Поемайки по пътеки, черни и кални пътища, затлачени с глина, нападали дървета и неясни подходи, знаех че трябва да съм нащрек, така както никога не съм бил досега, предвид случващото се по границите там... Навсякъде се вихрят прокажени и грозни сечища и горите са унищожени... Туристическа маркировка има на много малко места или се заличава умишлено, за да няма много движение и туризъм в тези планини...
   Опасно е да се щъка там в момента и сякаш го разбирах, но ме дърпаше. От години гледам и проучвам долмените там (и се чудом чудя, как досега не съм се отбивал или просто сме забивали по други пътеки на Странджа) и знаех, че късметът трябва да ме награди, за да успея. Безкраите тънеха в самота; баир след баир, след баир, а следите от човешко присъствие, бяха навсякъде, въпреки че не срещаш никого през цялото време... Не се вижда краят... Планини след планини... И в това ли му е чарът... Патрули, военни, гранични власти...
   Навъртайки 100 километра с CUBE боецът, наистина се надявах да не се счупи, или да скапя някоя гума по тежкия терен, където да се налага да спирам принудително... Задната гума спихна/спадна десетина часа по-късно, докато отстранявах калта, смазване, чистене... Кал и състезаващи се кърлежи, спре ли човек за миг, налазват го... Напаст, при това в началото на март... А зад всеки завой - дрехи, спални чували, наилони, захвърлени скъсани раници и купища пластмасови опаковки... 

   Екстремната нощ на минус 4 градуса ме изтощи (последните десетина дни карах "страшния вирус" на крак, без да приемам хапчета дори) и вледеняващият старт на втория ден, в който планината наистина ме зареди и изтощи до краен предел, и като в транс въртях педалите на велосипеда, за да успея да се върна по светло до автомобила... Възлов момент бе яхването на байка и спускайки бясно кратката отсечка в село долно Ябълково, където буквално ме втрисаше и измръзвах... После се стопли, въпреки че духаше цял ден, а следобяд термометърът в колата показа плюс 18 градуса...
   Всяка снимка в публикацията е колаж, сбор от снимки към всеки посетен обект. Преизпълних плана, предвид късото време за действие... Видях някои от по-интересните и сравнително запазени долмени в Странджа планина (които не са напълно рухнали или унищожени), като остават и някои други обекти, до които ще се добирам друг път (долмен Ашламата-вече посетен, долмен Лъките и долмен Меден извор край село Евренозово-вече посетени, долмен Чардак/Калово-вече посетен, долмен "Света Неделя"/Калово-вече посетен, долмен в м. Бакъра, долмен Стефчова кашла/Белеврен, долмените до село Голям Дервент). Те се намират в други области на Странджа и за два дни наистина не е възможно да се претупа всичко, не че и трябва, но не, че и не може... :) :) :) Има и още обекти, но те са образно казано безинтересни, тъй-като са останали само руини от тях и е трудно да се определят, затова залагам да видя по-запазените долмени в Странджа планина, все пак времето и ресурсите са силно ограничени...

   Разделяйки мислено картата за това приключение на няколко части, се разходих по три образно казано хоризонтални линии, като обиколих районите / землищата на селата: Голямо Буково, Кирово, Граничар, Белеврен, Факия, Долно Ябълково, Горно Ябълково... Стратегията, за да съм бърз и да видя повече се овенча с успех, като подхождах между линиите, пресичайки цели планински дялове, само с колелото, за да не троша окачването на автомобила и да губя време с проверки и обяснения... Та, така! Качвам малко снимки от двата дни...

   1. Долмен Змейова къща.

   2. Долмен Сарачева тумба.

   3. Долмен Бички бунар.

   4, 5. Граничарски долмени (Капаците). Има и още, но са зад нови огради и ще е трудно да се подходят...

 6. Село Долно Ябълково, долмен Змейова дупка 2.

   7. Мегалит Марков камък.

   8. Долмен Лозенски дол.

   9. Долмен Лозята.

   10. Долмен Белеврен.

   11. Долмен Аязмото.

   12. Долмен Корубата.

   13. Долмен Каракуш / Влахов дол.

   14. Долмен Ябълково. 

   15. Долмен Чельов капак.

   Изненадващо е с какви места раполага тази мистична планина! В едно особено динамично пътуване, финиширахме с кратка забежка над странджанското село Воден, отбивайки се до манастир под земята, за който съм писал друг път...

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк

Странджа / Бегликташ / връх Китката / Долмените (пет) / крепост Ранули (Вълчаново кале) / Лъвската глава / Провиралото / Балансирания камък / Юнашкото корито / Глобуса / Ехото / Разцепения камък (Мерника)

 Странджа / Бегликташ / връх Китката / Долмените (пет) / крепост Ранули (Вълчаново кале) / Лъвската глава / Провиралото / Балансирания камък / Юнашкото корито / Глобуса / Ехото / Разцепения камък
"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - ЛИНК

   Над Бегликташ се спотайват няколко интересни и богати на забележителности пътеки. Те са добре обозначени и маркирани, а в сезонът на пролетта тук е истински рай за ценителите на свежестта, спокойствието и екзотиката. Във все още прохладните дни на април или май, може бързо и ползотворно, и в рамките на деня, да се обиколят повечето от скалните феномени. Крепостта Вълчаново кале (крепост Ранули), Лъвската глава и всички останали причудливи форми, изписани в заглавието на публикацията. В жълто-бяло, червено-бяло, зелено-бяло и синьо-бяло, пътеките извеждат в различни краища над Бегликташ, а панорамните площадки разкриват морето и безкрая към села, градчета, меандрите на река Ропотамо и мистичната Странджа планина... 

   Рано сутрин по росните поляни над Бегликташ... Будни сме дълго преди изгрева - очаква ни вълнуващ ден! :)

  И вечерта преди прехода, в зареждане с йодни изпарения край Приморско, салати, домашен хляб и тъмни бири...

   Изключителна гледка и усещане е човек да види толкова много диви животни на едно място...

   Долмените, за които знам са шест, но един от тях остава далеч от кръга, който съм планирал и го оставяме за друг път.

   Връх Китка по изгрев с мъгла е мистично място.

   Наблюдателната дървена вишка е стара и дъските и пукат под тежестта ми, но се качвам и виждам мъгла над морето и хълмовете на Странджа...

   И скоро на нея...

   Панорамните площадки разкриват гледка към град Приморско, морето и далечните била и върхове на Странджа планина. А мъглата бързичко се вдига, за да подскаже, че хладината, дори в края на април, ще е придружена от горещ, почти летен ден...

   Продължаваме с долмените. Учудващо много долмени има и тук, край Бегликташ, а по същинските склонове на Странджа е разположена голяма концентрация от древните съоръжения... Година по-късно обходих част от долмените в Странджа планина, за които писах ТУК. А и Сакарските долмени не са за изпускане! Станали сме по тъмно, за да се насладим на свежест, а и по обяд жегата започва да привлича досадни насекоми, пепелянки и удоволствието се нарушава... :)

   Долмен Змейова къща.

   Крепостта "Вълчаново кале" (Лъвската глава), Ранули е изградена на най-издадената скална част от масива и е достъпна от източната си страна. Тя е построена от тракийското племе "скирмиани", древни рудари , които населявали територията на крайбрежна Странджа през ІІ- І хил. преди Христа. Стената и е изградена от големи каменни блокове – т. нар. "мегалитен" градеж характерен за ІІ хил. пр.Хр. В центъра на крепостта се намират останките от седалището (замъка) на царя и върховен жрец на траките – "скирмиани” и уникално скално светилище. Крепостта е използвана и в следващите векове поради изключително стратегическото й положение. Животът в нея продължава до ХVв. В крепостта са запазени останките от малка средновековна църква, която също откриваме, макар гъстат и бодлива растителност, характерна за тези мерста, да ни поизпилява кожата и нервите... :)

   Крепостта се намира във вътрешността на природен парк Ропотамо. До нея се стига след 30-40 минути вървене по тясна горска пътека (обозначена с туристическа маркировка), заобиколена от храсти и естествени мегалитни структури.

   Лудница от пътища, пътеки и забележителности, ни предложи районът над Бегликташ. Съвкупност от масивни скали, долмени и скални светилища, крепост, средновековни руини и храмове, лабиринти от скални блокове и панорамни площадки, допълнени богато от цветни гори, дъбове, костенурки, сърни и емоции по пътеките...

   Скални великани...

   Фигури...

   Отвори в скалите и панорамни гледки... Насреща река Ропотамо се влива в Черно море и плавно се разлива в безкрая...

   Скални форми, навсякъде... Назад от камъка започва крепостната стена на крепост Ранули (Вълчаново кале), която излиза над Лъвската глава - скален феномен, виждащ се от автомобилния път долу, по който обсъждахме подходите за днес. Забивам без пътека по мегалитните блокове и се губя в лабиринта от скали и пещерни ниши... Проходихме четирите пътеки за половин ден - с жълто-бяла, зелено-бяла, червено-бяла и синьо-бяла маркировка, виждайки много от чудния природен свят на тези прекрасни и забутани кътчета...

   Крепост Ранули (Вълчаново кале), стената и скланите великани, навсякъде...

   Лъвската глава представлява скален феномен, който се намира в резерват Ропотамо. Образуванието, наподобяващо профил на спяща лъвска глава е разположено във високите части на резервата и може да се види по пътя Созопол – Приморско, както и при разходка с лодка по река Ропотамо. Скалната пирамида се свърза с името на Вълчан войвода и поради тази причина мястото е известно и под името Вълчаново кале. Преходът до върха на обявената на 13 май 1947 година природна забележителност се извършва по маркирана пътека. В резерват “Ропотамо” внимание заслужават много причудливите скални форми, разположени по протежението на реката и една от тях е “Лъвската глава” - скала, която наподобява реалистично главата на гигантски лъв, охраняващ чудния природен феномен. Огромната естествена каменна структура привлича веднага погледа на много туристи. Легендата разказва, че на върха на скалата има дълбок 30 метров кладенец, където е пуснато и затрупано златно съкровище. Години наред иманяри търсят скритото имане в скалите. Не са редки случаите, когато при вечерните курсове горе от Лъвската глава се виждат светлини. До скалите може да се стигне само по суша. Трябва обаче голямо търпение и завидни катерачески умения. А е и доста опасно, защото има много змии. Местни жители, които са ходили до върха, разказват, че горе има руини от стара сграда. Те са намерили големи каменни топки с абсолютно еднакви размери. Предполага се, че се използвали като катапулт за отблъскваме на нежелани посетители.

   В тайните провирала и цепнатини над Бегликташ...

  Руини от средновековен храм... И може би олтарния камък, паднал отдавна...

   При повече желение, кръгът от пътеките, може да се увеличи, като се посети и Параклис "Св. Парашкева" в резерват Ропотамо, от който се слиза в прекрасен залив...

   Причудливи форми... Провиралото...

   Река Ропотамо от Лъвската глава.

   Провиралото.

   Скални великани, строени гордо.

   Балансирания камък.

   Баба костенурка.

   Скала Юнашкото корито.

   Юнашкото корито.

   Глобуса / Глобусът.

   Ехото. Ритуалната площадка на Ехото е внушителен мегалит, върху който се забелязват следи от много обработка...

   Разцепения камък / Разцепеният камък (Мерника).

   

   Заредени и доста изморени от обедното слънце, динамичния предходен ден и нощувката на палатка, се настройваме за дълъг път към границата с Турция и село Воден, откъдето ще се разходим до Парорийски манастир и където емоциите ескалираха от видяното!!! :) :) :) А и прибиране в тъмните часове на деня ни очакват, в пороен дъжд след горещината по обяд! :)