Храм клaденецът край село Гърло - древно съоръжение с над 3000 годишна история

 Храм кладенецът край село Гърло - древно съоръжение с над 3000 годишна история

   Изключителните и древни места, с които разполага България, ни повеждат непрекъснато към нови и нови дестинации. Храм-кладенецът край село Гърло остави мистична следа у нас, след посещението му. В района над село Гърло има интересни забележителности, живописен язовир, старо келтско гробище, храм кладенец, останки от крепост и римска баня. В това пътешествие, се запътихме към Краището с еднодневна цел. Пътуването комбинирахме със задачки в съседен град и после поехме, за да разгледаме тази дестинация. В динамичния ден, дори успяхме да рапънем маса и столчета и да обядваме с хубава гледка към Краището... Бях прочел тук-там, че други хора са подхождали към кладенеца през самото село и край язовирната стена на язовир Красава, който е вододайна зона, но ние решихме да направим вторият вариант, който е със следване на кафявите табели по черен път, който извежда точно до мястото. Ако автомобилите са с хубави гуми, спокойно може да се стигне до самия обект. Пътят се прави в момента по някакъв проект и е проходим...

   Гърленският храм-кладенец е археологически обект, датиран към късната бронзова епоха, намиращ се северно от село Гърло, област Перник (България). Обектът представлява подземно сводесто помещение (толос), изградено над кладенец, към който води стълбище (дромос). Откривателката му, проф. Митова-Джонова го свързва с ранна фаза на културата, която по-късно изгражда постройките „нураги“ запазени на остров Сардиния. Забележителното сходство с покрития кладенец при Балао дава основание за датирането към ХІІ-Х век пр.н.е. Културно-исторческите интерпретации на градежа остават в голяма степен хипотетични поради несистематичните научни изследвания.

   Гърленският храм кладенец се различава коренно от всички подобни сардински обекти по своето теренно разполагане. На остров Сардиния всички свещени кладенци са разположени на съвършено равнинен платовиден терен. Според инж. Любомир Цонев в това се състои неговата уникалност – съоръжението е полувкопано в стръмен планински скат и изграждането му е било от изключителна сложност. Архитектурната реализация на съоръжението не е типична за тракийската култура, която се развива на Балканите след XV в.пр. Хр. Храм-кладенецът няма предшестващи го архитектурни съоръжения от същия тип, нито последващи такива. На Балканите съоръжението е уникален архитектурен паметник...

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - ЛИНК

Тракийско оброчище Индипасха - Странджа планина

 Тракийско оброчище Индипасха - Странджа планина

   Индипасха е предполагаемо древно тракийско скално оброчище, намиращо се в близост до село Сливарово на територията на природен парк Странджа и е обект за посещение в тази публикация. 
   Отдавна се твърди, че Индипасха е започнало да действа като култово място преди повече от 2000 години, но за конкретна датировка не съществува научна хипотеза. Съществуват предположения, че името на оброчището означава „след Пасха“ или дори „анти Пасха“ – т.е. „срещу Великден“, но тези предположения не почиват върху конкретни научни доказателства...

   Според устно предаваната легенда от жителите на село Сливарово, след столетия на забрава, изворът с лековитата вода, бликащ изпод скалите на култовото място, случайно е открит от собственик на сляп бивол. Животното служило на стопаните си дълги години, но остаряло и ослепяло. Собственикът не искал да умъртвява остарялото животно, затова го пуснал на свобода в гората. Няколко дни след като бил пуснат на свобода, биволът се завърнал прогледнал. Минало известно време и поради старостта животното отново ослепяло. Така, няколко пъти се повтаряло чудодейното „проглеждане“ на бивола, докато собственикът му решил да го проследи, за да разбули мистерията. Така стигнал до скали, в чиято основа се процеждала вода, която се събирала в малко езерце. Така „тръгва“ и вярването за „живата вода“, която лекува болести и изцерява недъзи...
   Индипасха създава мистика и е едно от най-почитаните и мистични места в Странджа планина. В дълбокия дол е тихо и тъмно, а за да се стигне лековитата вода, човек трябва да се наведе към скалите, да вярва и да се помоли. Навсякъде са навързани парцалчета и са оставени предмети, камъните наоколо са покрити с дебел мъх...
   Жегата предстои и изтормозваме ниския автомобил, за да стигнем по черния път до подхода, от който започва кратка и стръмна пътека за Индипасха. С това завършва и приключенстването в този ден, все пак сме на море и отиваме на плаж в късния следобед... Има и залез за изпращане... :)

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - ЛИНК

Параклис "Света Троица" в Странджа планина - Граматиково

 Параклис "Света Троица" в Странджа планина - Граматиково

   Много обекти в Странджа будят интерес и заслужават внимание при посещението им. Параклис "Света Троица" в Странджа планина е един от тях. Той се намира в красива гора, а под дървения му под се крие изненада - стълбище, което води в подземие-пещера...
   До параклиса се стига по пътека, която започва от отбивка на пътя, между селата Граматиково и Визица, обозначена със синя табела. Дълга е около 2 - 2,5 километра с денивелация 75 метра и се преминава за половин, един час. Пътеката е черен път в перфектно състояние, а участъкът около параклиса е разположен в гъста и буйна растителност. Това е означено и на малка табелка, където на уширение, може да се остави автомобила. Дестинацията е с лесен достъп и може да се отиде и с велосипед, както направих при голямата обиколка на долмените през март в Странджа, но сега за едва няколко часа, във все още хладните часове преди обяд, се отбиваме тук, а после и до светилище Индипасха. Наред с други обекти, тези допълниха знанията ни за мистична Странджа... В едно отминало посещение на планината, се разходихме до Парорийският манастир, който също е разположен под земята и там се влиза по поредица от стъпала...
   Интересна легенда съпътства мястото от тази публикация! ...Има легенда за пещерата под нашия параклис "Света Троица", разказва сравнително млад информатор от Граматиково. "Ужким, че някога си още преди столетия на негово място имало голям манастир с калугери. Задала се голяма турска орда, калугерите се уплашили и като искали да се скрият, влезли в левия проход на пещерата. Тя, пещерата има там два прохода. И ужким, който тръгнел по левия, никога не се завръщал, а пък десният е по-плитък - там са ходели жените да се молят. Та калугерите от страх влезли в левия проход, ама станало срутване и те взели да се задушават. И тогава един човек от селото сънувл, че калугерите са затрупани. Събрал селото, взели мотика, лопати и започнали да копаят, като мислели, че са в дясната дупка. Копали цял ден, но не ги намерили. Вечерта същият човек пак сънувал, че един глас му казва: "Калугерите са в лявата дупка". И вече на следващия ден отишли и ги изровили ни живи, ни умрели...".
   Не пропуснахме да вземем мощен челник и така се получиха що-годе прилични кадри от подземието, макар и със смартфона... Страховити паяци са окичили тъмните и влажни ниши и времето там е напълно спряло. Място изпълнено с мистика е параклисчето, красяло и красящо горите на Странджа планина...

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - ЛИНК

Остров "Свети Иван" и манастир "Свети Йоан Предтеча" - Созопол

 Остров "Свети Иван" и манастир "Свети Йоан Предтеча" - Созопол

   Средновековният манастир "Свети Йоан Предтеча" е разположен в южната част на едноименния остров, в акваторията на Созополския залив. Първите археологически проучвания се провеждат в периода 1985 – 1994 г. под ръководството на проф. Божидар Димитров и проф. Виолета Димова. През 2008 г. те отново са подновени под ръководството на проф. д.и.н. Казимир Попконстантинов и Цоня Дражева...

   През годините, наред с остров "Света Анастасия", бях открил острова, като обект за посещение, но мина дълго време и сякаш случайно се запътихме натам, докато плажувахме... Трудното паркиране в Созопол и други неизвестни, ме бяха отказвали, но сега прочетох тук-там и намерих телефон, на който да звънна, за да ни изведат с моторна лодка до остров "Свети Иван" - най-големият ни черноморски остров. Всъщност - островите в Черно море са само пет и този не е много голям, но води класацията все пак... Руините на манастира са "строго охранявани" от чайки, които с "викане" и кръжене, пазят малките си... Те гнездят по скалите по периферията на остова, но и до манастира беше трудно да се доберем, тъй-като те се впускаха в отбрана... Пълно беше и с малки зайчета, които кой знае как оцеляват в безводие и суша тук...
   Хванахме си лодка в уречения час и нашият морски гид ни извози до пристана на остров Свети Иван. Разказа ни интересни истории и ни помогна да паркираме на място, на което да не плащаме. Посещението през юли и август би било белязано от жега, но си заслужава човек да разгледа. А с чичо Митко може да се свържете на т. 0898378016, ако решите да отидете...

   Най-известната находка от разкопките при комплекса на острова е реликварий с мощи на Свети Йоан Предтеча, покровител на манастира, открит през 2010 г. Реликварият се намира в църквата “Св. св. Кирил и Методий” в Созопол, където посетителите могат да запалят свещ и да им се поклонят...

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - ЛИНК