Край село Липница: Пещера Очите - Пещера Проходна - Късноантична крепост Паница кале - Нанковски манастир "Света Мария" - Оброци - Липнишки водопад - Водната пещера

Край село Липница: Пещера Очите - Пещера Проходна - Късноантична крепост Паница кале - Нанковски манастир "Света Мария" - Оброци - Липнишки водопад - Водната пещера

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк

   Край китното ботевградско село Липница и околните селца, махали и баири, са разхвърляни куп природни забележителности. Красива природа, тишина и тесни пътища, пътеки, извеждат до водопади, оброчни места (на поляни и върхове), крепости, руини, средновековни манастири... Пещери, кацнали в непристъпни на вид карстови скали и това не е всичко. С повечко желание, обиколихме доста от обектите, които в предишно посещение на района не видяхме. Линк към публикацията от тогава може да видите ТУК :)
   Тогава видяхме красивите водопади и Водната пещера, мечата поляна и други обекти. Сега основен обект на посещение е пещера Очите и Проходната пещера над нея. С други скални отвори, панорамната площадка, качествения бивак и обиколката на оброчните места, пътешествето ни измори и остави без дъх... За трети път надникнах в запустелите руини на Нанковски манастир "Света Мария". Линкове към предишни посещения - ТУК и ТУК.  

   Панорамната площадка в местност "Пожарака".

   

   Част от Стражевата кула.

   Стражевата кула.

   Проходната пещера.

   Пещера Очите. Изключително място, даващо обзор към цели планински дялове през отворите. Аналогично на пещера Очилата, кацнала високо над река Вит между селата Ъглен и Садовец, която посетихме миналата седмица, тук веднага се ориентирахме, тъй като отдавна беше в плановете за бъдещи посещения...

   Множество оброчни места, кръстове, камъни, са разхвърляни навсякъде и съхраняват огромното културно и историческо богатсво на страната ни.

   Крепост Паница кале / Липнишко градище / Липнишка крепост.

   Част от внушителната някога стена на крепост Паница кале. Липнишката крепост, наричана също Липнишко градище и Паница кале, е късноантично и средновековно военно-архитектурно съоръжение, разположено край село Липница, Ботевградска община, от което днес са останали само археологически руини.

   Укреплението е издигнато на заравненото било на хълма. Има неправилна форма наподобяваща триъгълник, с остър ъгъл насочен на североизток. Общата площ е 9 дка и максимални размери 145х85 m. Крепостните стени се проследяват под насип, който е висок от 2 до 4 m. На северната стена има запазен участък с дължина 4 m и височина 3 m. Градена е от местен, ломен камък с обилна спойка от бял хоросан. На западната стена има останки от кула, като най-вероятно кулите са повече, но е трудно да се определи местоположението им без археологическо проучване. Входът на укреплението е от югоизток и все още добре се различава на терена. Към него води и стар път с каменна настилка, който е почти изцяло запазен. Пътят се изкачва от югозапад и преминава пред цялата дължина на югоизточната крепостна стена, преди да достигне входа. Вътрешността на твърдината е почти изцяло застроена от множество сгради, като теренът е силно променен от иманярски изкопи. Намират се и много фрагменти на битова и строителна керамика. На запад извън стената има сравнително равно място, където има останки от сгради, най-вероятно от неукрепено предградие.

   Споменах в началото за Нанковски манастир и се отбихме отново тук. Изключително и скътано в усоите свято място, което тъне в забрава... Тези КРАДЦИ - http://heterotopias.eu/bg/, са взели без позволение за ползване МОИ авторски кадри от този манастир!

   Уютна вечер е... Скоро ще завали, но сме с отдавна запален огън, готови за сън палатки и опитваме няколко пъти хубава крушова ракия с шарени салати...

   Село Липница. Денят е прогнозиран за проливни дъждове, както и се получава, но преди да поемем по обратния път, се завъртаме по доста оброци, отбелязани на картите и с това допълваме приключението... Вали ни и не е особено приятно, но всичко е като непланиран бонус и е особено добре дошло... :)

    Водната пещера.

   Липнишки водопад. 

Село Садовец – крепост Големаново кале

 Село Садовец – крепост Големаново кале

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк

   Големаново кале е късно-антично укрепено селище и се намира на 2.7 км югоизточно по права линия от центъра на село Садовец, Община Долни Дъбник.
   Изградено е на отвесния и скалист десен бряг на река Вит в местността Студенец. То е част от по-голяма и по-сложна отбранителна система, включваща още двубазисната крепост Садовско кале – Кожухарско кале, съединени със земния вал Шарамполя и крепостта Гораново кале. Целият комплекс е разположен на важен кръстопът на пътища с посока север-юг и запад-изток.
   Селището е проучено по инициативата на Немския археологически институт през периода 1934 – 1937 г. чрез редовни археологически разкопки, проведени от български и западни археолози като Иван Велков и Г. Берсу. През 1979 г. частични проучвания прави и Хенриета Тодорова.
   Укрепено селище Големаново кале има неправилна форма и заема обща площ от 15 дка. От тях около 12 дка са изцяло застроени от близо наредени една до друга сгради с верижен план. В северния район е изградена еднокорабна, едноапсидна църква с притвор на запад, с приблизителни размери 10х20 м. Втора църква била изградена и в най-западната част на крепостта. Три последователни крепостни стени преграждат достъпа от север, изток и запад, а от юг са високи отвесни скали. Към стените са изградени крепостни кули, а на места е изрязан и скалният масив. Укрепителните съоръжения са разположени главно в северната част на крепостта, откъдето е най-уязвима.
   Големаново кале е изградено през V век. Градоустройството и укрепителната система ясно разкриват ранновизантийския характер на крепостта. През своето съществуване преживява опожаряване и преизграждане. Окончателното му разрушаване се преписва на аварите в края на VI век. Дебелите опожарени пластове и откритите многобройни върхове от стрели, свидетелстват за водената там битка. В някои от жилищата са намерени и скелети на хора, които не са успели да се спасят. При разкопките са разкрити над 50 монетни съкровища и много луксозни предмети, които са били укрити именно във връзка с нападението. Още през 30-те години, немските археолози определят откритите златни накити и украшения като готски. Изказано е предположение, че в целия отбранителен комплекс са били засени готи като федерати на Източната римска империя, натоварени с охраната на района.
   Днес Големаново кале се разкрива в руиниран вид над терена, а голямата западна кула, изградена на доминираща височина на терена, е запазена до 4 – 5 м и маркира отдалече цялата укрепителна система. Дивата природа на каньона, крепостите в региона, средновековният манастир, скалните пещери, както и близостта на река Вит, предразполагат туристите да посетят района. Затова и Големаново кале край село Садовец е поставено сред сред десетте непознати археологически обекти в България.