сряда, 31 май 2017 г.

Нанковски манастир Света Мария

    В търсене на Нанковски манастир "Света Мария" се натъкнах на интересна информация за района и мястото край светата обител. Още по-интересното обаче беше това, че в няколко поредни опита не успявах да намеря манастира. Координати няма никъде и манастирът, обвит в мистика, не е отбелязан на картите и уикимапия. Само бегли описания, по които ако човек тръгне, няма да стигне. Питах местни хора, които не знаеха за него, или смътно си спомняха за местността, но подробни указания така и не получих.

   Нанковският манастир Света Мария се намира край село Липница, над една от многото му махали - Ръждавица. Подходът за манастира обаче е в края на махала Горановци, след къщите и. Днес мястото е почти недостъпно, а от него са останали само руини, но по полуразрушените стени все още личат останки от стенописи. В началото на миналия век стенописите са били в добро състояние, но постройката е била без покрив. За манастира се знае малко. Строен е 12-14-и век, а покривът му се е срутил през 1950г. Историята разказва легенди, свързани с проклятие, тегнещо над святото място. Кой и защо го е проклел не е ясно, но един разказ се предава от уста на уста вече поколения наред... Преди години турчин разрушил зида на манастира, за да вземе камъните и да си построи къща в Етрополе. По пътя, в района на село Разлив го срещнали група турци. Когато им разказал какво смята да прави, те отговорили, че няма смисъл, защото къщата му е изгоряла, заедно с цялото му семейство, което е било вътре. От този ден нататък светата обител се разрушава, а всеки, дръзнал да се доближи до нея, бива застигнат от тежко проклятие. Местни хора опитвали да възстановят светата обител, но безуспешно. Всички пострадали при мистериозни обстоятелства. Тази история разказва Динко Пешев, който преди години се заел да възстанови традицията, която повелява на мястото да се прави оброк на Света Богородица (15 август). Той искал още да направи и инициативен комитет за възстановяване на манастира. Заедно, с още трима души започнали ежегодно да събират и да дават курбан на мястото, въпреки че стари хора ги предупредили, че манастирът е прокълнат. Динко днес е с ампутиран крак, а другите двама, възобновили традицията вече са покойници. Единият живеел в къща между махалите Горановци и Ръждавица. Там имало три къщи, на трима братя. И трите изгорели заедно с хората... Другите също били застигнати от проклятието при странни стечения на обстоятелствата... Разполагах само с тази информация, но тя беше достатъчна, за да не се откажа и да се добера до дълбоките дерета и местността Свети Спас. Множество асфалтови и черни пътища, както и много махали, разпръснати в тази част на планината. Хълмове, дерета и обзорни гледки, разкриващи се във всички посоки. Времето тук отдавна е спряло и с нищо не догатва за кипелия в миналото живот. Тук-там стари хора, прегърбени обработват земя, тук-там животни по поляните.

   Тръгнах по обяд за София, за да взема Жоро, който беше ходил преди години с група хора. Не открили манастира с упътване от местните и намерили човек, който ги завел до руините. На място обаче се оказа, че времето е заличило спомените му за подхода. В късния следобед, движейки се през махалите и питайки местни хора, налучкахме поляната над манастира. След нелек глиганинг между двете дерета, между които се намира, успяхме. След всичко изчетено, опитите в предишни посещения - определено това е един от малкото обекти, до които бях екзалтиран, че стигам.

   Нанковският манастир.






   Неприятно-изненадваща среща с водна змия в дерето и приятна среща с Кума Лиса на поляната над Нанковския манастир. Клекнахме, докато сложа телеобектива и успях да я заснема като ловува.

   Секунда след като ме видя, буквално излетя към близката гора. :)

До скоро. :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар