МАРТИН ПЕТРОВ photography: април 2019

петък, 19 април 2019 г.

Пантеонът на възрожденците - град Русе

Пантеонът на възрожденците - град Русе

вторник, 16 април 2019 г.

Крепост "Дуросторум" - крепост "Меджиди табия" - град Силистра

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк

По цялата брегова ивица на река Дунав в България стоят останките на множество крепости, руини, отбранителни линии... Дуросторум (Силистра), Трансмариска (Тутракан), Димум (Белене), Нове (Свищов), Сексагинта Приста (Русе), Ятрус (Кривина), Ескус (Гиген), Августа (Хърлец), Рациария (Видин), Бонония (Видин), Алмус (Лом), Цеврус (Долни Цибър), Регианум (Козлодуй), Укрепление Камъка в Оряхово, Валериана (Долни Вадин), Палатиолум (Байкал), Асамус ІІ (Черковица), Куинтодимум (Белене), Укрепление в село Батин (Русе), Скайдава в село Батин (Русе), Тримамиум в с. Мечка (Русе), Медиолана в с. Пиргово (Русе), Тегра в с. Мартен (Русе), Кинтон в с. Нова Черна (Тутракан), Нигринианис в с. Долно Ряхово (Силистра), Кандидиана в с. Малък Преславец (Силистра) и Теголициум в с. Ветрен (Силистра).

Крепостите "Дуросторум" и "Меджиди табия" са разположени край град Силистра. Заедно с всички останали крепости и укрепления по река Дунав, са изиграли важна стратегическа роля през вековете и са обекти на описание в тази публикация. Уплътних пролетния ден с тях и крепост "Трансмариска" в град Тутракан, която съм споменал в отделна публикация.

Крепост "Меджиди табия", град Силистра.

Крепост "Дуросторум", град Силистра.

Меджиди табия е сравнително нова крепост. Разположена е южно от Силистра, като част от османската фортификационна система, използвана по време на кримската война (1853-1856 г.) и Руско-турската война (1877-1878 г.) Тя е и най-добре запазеното съоръжение от шестте в системата.

Крепостната и стена има формата на шестоъгълник и достига на височина до 8 м. Непосредствено до нея има ров, служил едновременно за препятствие и маскировка.

Входът към табията

Интерес представляват подредените възстановки. Те са от няколко войни и са подредени в музейната част на крепостта.

Крепостта е построена през периода 1841-1853 г. по планове на немския военен инженер Хелмут фон Молтке (по-късно става началник щаб на немската армия), посетил Силистра през 1837 г. През 1847 г. е посетена от султан Абдул Меджид, на чието име е наречена – Меджиди табия.

За строежът и били събрани принудително около 300 българи. Главните майстори били наети от Дряновско, а каменоделците били от района. Интересен факт е, че по време на строителството на форта са изградени и първите монолитни възрожденски храмове в Силистренско – в Алфатар (1846) и Калипетрово (1847).

През 1854 година, по време на Кримската война, крепостта издържа едномесечна руска обсада.

Колона на султан Махмуд II - 1837 г.

Меджиди табия е единствената напълно съхранена в интериор и екстериор крепост от османската епоха в България.

Крепостта Дръстър (от римски Дуросторум) се намира в границите на днешния град Силистра, на територията на крайдунавския парк.

Интересно е да се спомене, че Дуросторум е с близо 2000 годишна история. Най-вероятно градът е възникнал като тракийско селище, на чиято база римляните изграждат голям и добре укрепен град-крепост по река Дунав. Градът процъфтява в първите векове III-II пр.Хр. под името Дуросторум до 238 г., когато е унищожена от Карпите. По-късно, през VI век, тук се заселват славяни и градът е възобновен под името Дръстър.

Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организиране и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.

Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати

Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.

В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

А ето какво казва автора:

„Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.

Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.

През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“

В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:

- 50 обекта на изчезващите свети места в България.

- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще

- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време

- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места

- Интересни места за посещение в районите, около тях

- Единствено издание, без аналог на пазара

- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.

Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.

Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

Издателство: Gayana book@art studio

Дата на издаване: 26.10.2016

ISBN: 9786197354003

Брой страници: 300

Корична цена: 27 лв.

За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

Крепост "Трансмариска" - град Тутракан

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк

Античната крепост "Трансмариска" се намира в град Тутракан, на разстояние 56 км. от град Русе и 62 км. от град Силистра и е обект на описание в тази публикация. В близкия град Силистра се намират крепостите Дуросторум и Меджиди табия, които също са обекти на посещение в този ден и може да разгледате в публикацията - Крепост "Дуросторум" и крепост "Меджиди табия". А за Сексагинта Приста в Русе, съм споменал в ТАЗИ публикация. Получи се добра "крепостна серия", с приятни пролетни пейзажи, присъщи за това време на годината в Дунавската равнина.

В продължение на шест столетия (I-VI в.) античното селище и крепост Трансмариска, разположена на територията на съвременния град Тутракан, има важна роля в отбраната и функционирането на римския и ранновизантийския лимес.

Трансмариска възниква в края на първата половина на I в. С настаняването на І Тракийска-Сирийска кохорта в началото на ІІ в., Трансмариска се превръща в звено от римската отбрана на Долния Дунав. През ІІ-ІІІ в. Трансмариска запазва своя характер - лагер на не много голяма войскова единица и цивилно селище, облагодетелствано от транспортните възможности на реката, античния път покрай лимеса и благоприятните стопански условия на района.

Краят на ІІІ в. бележи началото на едно ново развитие на укрепителната система и ролята на Трансмариска в отбраната на лимеса. Градът е част от голяма строителна програма за стабилизиране на отбранителната мощ по римската граница.

Император Диоклециан лично посещава Трансмариска през 294 г., за което свидетелства надпис, в който крепостта е наречена "президий". Кастелът е един от четирите най-големи военни центрове на Долнодунавския лимес. Тук резидира префектът на втората част на ХІ Клавдиев легион. Под негово командване са 5 кохорти на легиона. С тях той контролира брега на реката от с. Ряхово до с. Долно Ряхово.

По-късно, през V и VІ в. Трансмариска е епископски център. Градът непрекъснато е нападан и разрушаван от готи и хуни. Античното селището загива в началото на VІІ в., в резултат на варварски нашествия.

Римската и византийска крепост, разположена под съвременния град, има площ от 65 дка. От северната част на крепостта са разкрити крепостната стена с две квадратни кули с настилка от каменни плочи на долното ниво и керамика на горното. Стената има порта в средата между кулите и потерна (вторична порта) в източната кула. Южната крепостна стена на Трансмариска с две бойни кули – едната подковообразна, а другата ветрилообразна, представлява значим археологически паметник на културата и интересен туристически обект.

Античен кастел "Трансмариска" е обявен за паметник на културата с национално значение през 1968 г.

Разходката по пътищата на Дунавската равнина в началото на пролетта е изпълнена с пасторални пейзажи и причините за често спиране по крайпътните отбивки са основателни.