"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк
Босна и Херциговина е планинска държава, разположена в западната част на Балканския полуостров. Контрастна в много отношения - Босна и Херциговина отдавна будеше любопитството ни със своята природа, междуетническите напрежения от миналото (в гражданската война там са загинали около 100 000 души), религиите, архитектурата.
Основният акцент и цел на пътуването, бяха планината Маглич - част от Динарските Алпи и първенецът и връх Босански Маглич-2386м.н.в., който планувахме да изкачим. Предвид разположението на планината и екзотичните градове наоколо - Сараево и Мостар, решихме да допълним разходката и с посещението им. Като бонус предвидливо бяхме сложили и няколко водопада, като жокер в ръкава, така че планът отново граничеше с почти неизпълнима лудост. Все пак имахме на разположение дните събота и неделя, с тръгване в петък след работа и прибиране евентуално в понеделник за работа, който е на работа... Катя си взе двата дни, а Жоро в последствие отиде на работа в понеделник на обяд, след няколко безсънни нощи, прекарани в шофиране и тапи по границите, но да започнем от началото...
Тръгването от София. Петъкът беше, като че ли първият ден, отличаващ се с по-висока температура след поредици от дъжовни дни и седмици, наводнения. Отлагахме дълго Босански Маглич, както и
Голем Кораб, който изкачихме в отминалата седмица, заради прогнозите и уикендът сякаш прогнозираше стабилен съботен ден. Едва в късния следобед успяхме да излезем от задръстванията в София. До подножието на планината ни деляха точно 590 км и следващите 14 часа. Сметнато в средна скорост на движение, излиза, че сме се движили с около 42км/час, но... Множество завои, прекосяване на цяла Сърбия, двучасов престой на сръбско-българската граница (подозирахме какво ще е на връщане, имаше километрична опашка от гастербайтери - хиляди автомобили), планински път до подхода за върха и час, отделен за разтъпкване и снимки в нощен Вишеград. На излизане от Сърбия, на границата с Босна, заплатихме 100 динара такса парк "Мокра гора" и минахме бързо. Нямаше никакво движение...
И право към Вишеград. А там пристигнахме, около 2ч. след полунощ. Малкото градче, с население от около 6000 души е под егидата на Юнеско. По улиците му се носеше миризма на алкохол и силна музика. Дискотеки, млади хора по улиците - градчето беше особено оживено в петъчната нощ. Не пропуснахме мраморните улици на каменния град - Андричград и се раздвижихме по моста над реката, за който знаехме предварително, че е развил градчето Вишеград в миналото. Мостът е свързвал пътя от Сараево за Инстанбул. През войните е бил полуразрушаван и съответно - възстановяван. Много интересни факти има покрай този мост и като нищо, ако изпадна в подробности, може да напиша отделна публикация... :)
 |
| Моста над река Дрина |
След като създава Дървения град в Сърбия, с който финиширахме, Емир Кустурица се захваща с каменния град във Вишеград. Смесицата от архитектурни решения контрастира навсякъде и човек се отнася, все едно е на кино.
Ефектното оранжево осветление и отраженията на нощта добавяха доста лъскав завършек тук, но ни очаква още път и е време да се захванем с шофирането. :)
Продължаваме по завоите в мъгла и мокър асфалт. И по светло сме на подхода за връх Босански Маглич. 15 километровата отсечка към края си е нелош черен път, започващ от Tjentishte, който с повече внимание се преминава без проблем. В тъмнината не се виждаха респектиращите силуети на върхове и скалните стени, наоколо. Пътят спестява, около 800 метра положителна денивелация и няколко часа безплодно ходене. Времето през нощта ни изненада и валя до скоро, а на някои отсечки в Сърбия имаше дори порои, които също допринесоха за забавянето ни, но ето ни тук, на изходна позиция...
 |
| Маглич планина |
Това автоматично означаваше, че ще имаме мъгли, които се надявахме, след като слънцето се вдигне, да отворят прозорци с видимост наоколо...Излязохме от колата, а настървените комари само това и чакаха. Стягаме експедитивно леките раници и като зомбирани, след нощ прекарана в сгънато положение, поехме първата си доза планински въздух. Амбициозен план, като за първо посещение в Босна и Херциговина. :)
Долината и утрото. На табелата в началото е отбелязано, че до котата на Босански Маглич имаме 4 часа и половина. С нелошо темпо успяхме да се изкачим за 2 часа и 40 минути.
Стената на Босански Маглич изглежда ефектно в налазващите мъгляци.
Туристическият подход към Босански Маглич, подсича стената в обезопасена с метално въже пътека, навлиза в дълбок кулоар с нападали в него и нестабилни камъни, и към края си, излиза по стръмен склон под билото, откъдето до върха се преодолява къс скален ръб. Червената кал се беше изгладила от стъпки на туристи и поройни дъждове, така че се наложи да използваме техниката на движение 5х5 - 2 крака, 2 ръце и 1 дупе при слизане. :)
Предстоящото откатерване, липсата на сън, мъглата, мокрите скали и калта по-нагоре, ни държаха нащрек...
Прокраднаха се и подхвърляния - дезертьорски идеи, на които дори не исках да се хващам... Като изключим мъглата - маркировката беше през пет метра, имах подробен гпс трак и пейзажът предстоеше да се изясни.
По билото - връх Босански Маглич-2386м.н.в. Споменах на групата, че виждам сините нюанси във фона, но бях изгледан с недоверие... Е, все пак на медицинският преглед за далтонизъм, познах всички картинки... :)
На върховата кота - връх Босански Маглич.
Появи се и Брокенският призрак. Явление, което виждам за втори път. Брокенският призрак е придобил известност благодарение на връх Брокен в планината Харц в Германия, където постоянните мъгли позволяват често да се наблюдава това явление. Слънцето пробиваше мъглата зад нас и отразяваше ефектно фигурите ни на склона отсреща .
Скоро изплува и стената на внушителния Маглич.
Постояхме половин час, предполагайки, че вятърът и по-силното вече слънце, ще разкрият пейзажа, но не дочакахме и скоро поехме надолу по "пързалката на смъртта". :)
Стената на върха е наистина впечатляваща и сякаш отгоре вече имаше някаква гледка.
Катя ни чака в подножието на върха. Набрала билки, събрала ухапвания от комари и снимки. :)
Броени минути и всичко отново потъна в мъгли.
Стената и мъглата. Маглич - подходящо име.
Слизайки, заумувахме къде да останем да нощуваме. На мястото от табелите имаше прекрасна поляна с беседка и чешма със студена планинска вода в ниското. Добър бонус за разтопените ни шоколади, храни, прегрели глави и завиращите кенчета с бира... :) Твърде рано е, обади се вътрешното гласче. Въпреки умората, решихме да продължим към Сараево и край път да потърсим някое скътано място, винаги е проработвало, но сега сбъркахме. Надолу по пътя за Tjentishte имаше бариера, която сутринта бе вдигната и се разделихме с 24 босански марки (24 бг лева) за такса Природен парк. Следващите няколко часа ни дойдоха в повече след интензивните нощ и ден, докато не се закотвихме на първото що-годе равно място, след множество проби в разни глухи отбивки и похабени нервни окончания. Бяхме се пренаситили, преуморили и напрежението витаеше сред нас. :)
Поляната и бивака. Топлата бира нямаше сама да се охлади, но все беше бонус след успешния ден. :) Надморската височина в поредния планински проход е 1100 м. Скоро температурата рязко спадна, слънцето се скри бързо и топлият чувал веднага влезе в употреба.
Будим се и рано поемаме към град Сараево. Сараево е столицата на Босна и Херциговина и е най-големият град в страната. Страшна е гледката във височина, когато паркирахме на панорамните места. Върху огромните планински хълмове, са накацали десетки хиляди паметни плочи, формиращи огромни гробища, свидетелстващи за страшната война, която се е провела тук през 90-е години на миналия век. Голяма част от сградите са в дупки от безразборната стрелба, но всичко сякаш е останало в миналото. Паркирахме в тесните улици и се разходихме до старата част на Сараево.
Не пропуснахме и 98 метровия водопад Скакавац, разположен високо над Сараево, който определено заслужи отделеното време. Няколко часа, в които с движение по черен път с кола, а в последствие и пеш до подхода, ни отведоха в подножието му. Отдавна бяхме прекрачили лимита. Денят е неделя и вместо да отпътуваме към България, както сме правили друг път, ние все още навлизахме в Босна и Херциговина, отдалечавайки се от България. Не знаейки кога да спрем, в късния следобед поехме и към Мостар - интересен град под егидата на Юнеско, с който увеличихме още дистанцията към дома.
Водопад Скакавац - 98м.
Мостар - привечер е и меките лъчи оцветяват интересната част на старото градче.
На кой ли му се шофираше още 700 км след цял ден прекаран под слънчеви лъчи и разходки? Предстоеше ни тежко пътуване и за финал - четири часовата тапа на сръбско-българската граница... По обяд сме в София и пътуваме още няколко часа с колата по Подбалканската линия... Босна и Херциговина е екзотична държава, която заслужава да и се отдели много време. Пътищата пресичат живописни каньони и планински вериги. Не успяхме да се доберем до красивите каскади - Кравице край град Мостар и още други водопади, които бяха в плановете ни, заедно с град Яйце, но преизпълнихме плана и в среднощните светлини, се разходихме по тихите улици на Дървения град на Емир Кустурица в Сърбия, разположен сред живописните гори на парк Мокра гора... :)
Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми
Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организация и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.
Ако публикацията и снимките са ви харесали, отбийте се в следните линкове. В тях са описани част от приключенията ни по граничните планини, първенци на държави или първенци на планини... :)
-
Планината Проклетия - връх Мая Езерце-2694 м.н.в. - (Черна гора/Албания)-
Планината Проклетия в Косово и първенеца му връх Джеравица-2656 м.н.в.-
Черна гора. Планината Дурмитор - връх Боботов кук-2523м.н.в.-
Франция, Шамони - Монблан по класическия маршрут-
Швейцария - връх Брайтхорн-4164 м.н.в.-
Швейцария - връх Матерхорн-4478 м.н.в.-
Планината Олимп в Гърция - връх Скала-2865 м.н.в., връх Сколио-2911 м.н.в., връх Митикас-2917 м.н.в.-
Карпатите в Румъния, връх Негою-2535 м.н.в. и връх Молдовяну-2544 м.н.в.-
Карпатите в Румъния, Ретезат (Retezat - 2482) - Пеляга (Peleage - 2509) - Бакура (Bacura - 2433)-
Македония - Кораб планина и първенецът и връх Голем кораб-2764 м.н.в (Maja e Korabit)-
Шар планина в Македония - Титов връх-2747 м.н.в. (Голем Турчин)-
Сърбия, Сува планина - връх Трем-1810 м.н.в.-
Остров Тасос-
Боздаг планина, Гърция-
Озрен планина и Девица планина, Сърбия-
Босна и Херциговина - Маглич планина и връх Маглич-2386 м.н.в., Вишеград, Сараево, Мостар-
(Черна гора/Албания) - Проклетия планина: Зла Колата, Добра Колата, Албанска Колата-
Македония - Якубица планина (Мокра планина) - връх Солунска глава-2540 м.н.в.-
Словения - Юлийска Алпи, връх Триглав-2864 м.н.в.-
Австрия и първенецът и връх Гросглокнер-3798 м.н.в. по нормалния маршрут (Grossglockner 3798 normal route)-
Комова планина/Комови - връх Кучки Ком-2487 м.н.в. - връх Васоевички Ком-2460 м.н.в. - Черна гора-
Проклетия (Prokletije) - Мая е Росит (Maj e Rosit) - 2525 м.н.в.-
Проклетия (Prokletije) - масив Каранфили - Черна гора/Албания-
Тимфи (Τύμφη) - връх Гамила-2497 м.н.в. (Γκαμήλα) - Гърция-
Пинд (Пиндос/Πίνδος) - връх Смолика-2637 м.н.в. (Σμόλικα) - Гърция-
Дзумерка (Τζουμέρκα) - връх Какардица-2429 м.н.в. (Kakarditsa / Κακαρδίτσα) - Гърция-
Врондос планина (Шарлия) - връх Пророк Илия-1849 м. (Али Баба) - Гърция-
СВЕТА ГОРА - изкачване на връх АТОН-2033 м.н.в.-
Изкачване на връх Пелистер (2601 м.н.в.) - планински първенец на Баба планина, Македония Линкове с приключения зад граница...
-
Метеора - Гърция-
Фрушкогорските манастири в планината Фрушка гора - Сърбия-
Златоград, водопадите Ливадитис, водопад Св. Варвара - Гърция-
Религиозен туризъм в Черна гора-
Румъния - Синая, Брашов, Пелеш и духовното богатство на Молдова-
Македония - манастири и каньони-
Македония - Около Струмица, Кавадарци, Прилеп, Курбиново, Сливница, Охрид, Тетово-
Религиозен туризъм в планината Пангео и полуостров АТОН-
Пещера Постойна Яма и езерото Блед - Словения-
Плитвичките езера и град Загреб - Хърватия-
Piljski waterfall, Cungulski waterfall, Kurtulski waterfall, Vurnje waterfall - Сърбия-
Будва и Котор - перлите на Адриатическо море - Черна гора-
Каньон Викос - Гърция
-
Катерини (Κατερίνη) - Паралия (Παραλία) - Керкини ( Λίμνη Κερκίνη) - Гърция
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.
Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.
А ето какво казва автора:
„Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.
Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов
Издателство: Gayana book@art studio
Дата на издаване: 26.10.2016
ISBN: 9786197354003
Брой страници: 300
Корична цена: 27 лв.
За поръчки на ЛС или телефон 0877477127
Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!
Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)
BG77 BPBI 7924 1072 5700 01
 |
| Окончателна корица на предстоящото издание |
До скоро! :)
