Якубица планина (Мокра планина) - връх Солунска глава

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк

   Якубица планина - Мокра планина или Мокренска планина е разположена в централната част на Македония западно от град Велес и южно от град Скопие. Мокра е съвкупност от няколко планини: Якубица, Сува планина, Караджица, Китка, Голешница и Даутица. В планината могат да бъдат разгледани циркуси, валози и морени, както и ледникови езера. Най-висок връх е Солунска глава или Мокров - 2540 м.н.в. В по-широк обхват Якубица обхваща целия планински масив между реките Треска (Голема), Вардар и Бабуна. Други по-високи върхове там са: Караджица 2473 м.н.в., Попово бърдо 2380 м.н.в., Остро бърдо 2365 м.н.в., Убава 2353 м.н.в., Остри връх 2275 м.н.в., Даутица 2178 м.н.в. и Шилигарник 1830 м.н.в. 

  Якубица планина и първенецът и връх Солунска глава - 2540 м.н.в. не бяха в плановете ни за тази година, но излязоха съвсем спонтанно на дневен ред, след като нашите пловдивски приятели Ива и Иван, ни споделиха плановете си. Речено-сторено, направихме бърза организация, като изместихме с един ден деня на тръгването, заради нестабилната прогноза.

   Върхът и планината са интересни с това, че са комбинация от красиви гледки, скалисти билни откоси, просторни ливади с множество стада, безкрайни поляни, осеяни с папрати, къпинаци, малинаци, горски ягоди и боровинкови плантации по билото, които са "врагове" на бързото придвижване. :) 

   Подходът от град Велес е сравнително лесен, но разстоянието от изходната точка - село Папрадище до върха и обратно е продължителен. В двете посоки се преодолява разстояние от 29 км с 1700 метра положително изкачване и решихме да се завъртим в района с две нощувки - една на хижа Чеплес и една в село Папрадище.

    Попътно се отбихме до село Мърводол и средновековната църква, намираща се в землището му, която е включена като обект в книгата Изгубената вяра - Последно отворени врати.

  Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати

   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.

   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:

  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.

   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.

   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“

   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:

- 50 обекта на изчезващите свети места в България.

- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще

- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време

- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места

- Интересни места за посещение в районите, около тях

- Единствено издание, без аналог на пазара

- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.

    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.

   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio

   Дата на издаване: 26.10.2016

   ISBN: 9786197354003

   Брой страници: 300

   Корична цена: 27 лв.

   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

  

Църквата в село Мърводол.

   Пътят ни се удължи и с отбиване до Кадин мост в град Невестино, а и тръгнахме по-късно. Пристигнахме в село Папрадище към 18 ч. и се запътихме бързо към хижа Чеплес, до която се стига по черен път за 3 часа или пряка отсечка през гората, според табелата за която, разстоянието се преминава за 2 часа.  

   Имаше и къпинови изкушения.

   Но наложихме темпо, защото скоро щеше да се стъмни. Тук, на следващата снимка, е разклонът за прекия и по-дългия път към хижа Чеплес. По-пряк, но към гробищата, както щяхме да разберем съвсем скоро. Подмамихме се по лъскавите табели и завихме надясно. Имах и гпс трак на въпросната "пряка" отсечка, което също внасяше доза спокойствие, от хора преминавали пътеката преди няколко години. Природата обаче бързо се променя, особено след тежки зими и бурни ветрове, когато дърветата натежават, чупят се и падат по пътеките, които не се поддържат. В общи линии дългата отсечка е широк черен път, който върти 7 километра до хижата, по него слязохме на следващия ден. Пряката пресича направо деретата и излиза в подножието на хижата...

 
   Благата на вид и широка в началото пътека, ни пое в мъгливата гора и с Катя се движихме сравнително бързо, докато скоро не забихме във високи папрати и в поредица от стотици нападали в деретата дървета, които се пързаляха от дъждовете и ни свличаха в кал, вода и потоците под тях.
   Маркировката по дърветата я имаше, но и тя на места бе заличена. В лутане, забихме и по "пътека" със задраскана маркировка, която отведе в непроходим у-к, която вероятно е използвана в миналото. Почти беше се стъмнило, а за връщане в изходна позиция до широкия път нямаше вариант. Бяхме навлезли много дълбоко в гората и не беше правилно да се върнем нагоре, където движението е още по-трудно. Ива и Иван се забавили до колата и тръгнали по следите ни, но се отказали сравнително навреме, още при губещата се в папратите пътека.
   Още броени минути и щеше да е непрогледна тъмнина, бяхме мокри до кости и в главата ми се завъртя сценарият за принудителен бивак, в тъмнина няма измъкване оттук. Все пак гпс-а показваше, че остават около 200 метра по права линия и имаше някакъв шанс...

   Със сетни сили излязохме от гората и ето ни, с отиващата си светлина, часът наближаваше 21. В заораване и с изпилени нерви силите ни намаляха. Оставаха близо 400 метра изкачване, което изгубихме като височина в дерето. А то бе през гъсти двуметрови папрати, но поне пътеката бе видима. :)

   Още малко до хижата и си разпънахме лагера до пътя над нея. Бързо смених дрехите със сухи и нагласих палатката. Хижарят нещо се притесни, защото ровех и тъпчех с щеката наоколо, докато търся подходящо място и си говоря някакви неща на висок тон... Бях останал съвсем без сили, а небето вече се беше изяснило, след напоителния дъжд през деня. Катя направи богата салата и употребихме загряващи напитки. След малко нещата придобиха друг смисъл и бързо заспахме.

   Станах малко преди 6ч. Бях решен да изкача върха ударно. С време, което споменават в табелите за 3ч., разстояние от 7 км и денивелация 1200 метра, имах шанс да се запиша от билото под върха за по-малко от 2 часа и да стана свидетел на изгрева.

Връх Солунска глава в мъгла

   И сякаш бързо се издърпах нагоре в нощта. По Македонско време съм тръгнал малко след 5ч, защото македонци са с час назад. Слънцето, далеч зад хоризонта, опитваше да оцвети облаци и небеса.

   Бях изгубил сякаш мотивация в този ден. След дългия път вчера, мократа гора и безсмисленото, изтощително драпане в нея... а и планината споделяше нейната гледна точка. Ниски облаци и мъгли се вплътниха набързо и времето се развали - от ясно и тихо преди час, до такова с ниска видимост, с ветровити закачки и влага, което не беше по прогноза. Мокра гора си заслужи името. Започна да става много студено от вятъра, реших да се облека и намаля темпото, за да не се изпотя и да увелича шанса за гледки, като стигна по-късно горе. Случвало се е и друг път - ясна нощ, но мъгливи гори и била, докато слънцето не се засили по обяд и вдигне изпаренията. Хапнах и един кроасан след малиновото пиршество, за което без малко, улисан в бързане, да забравя да споделя. :)

Якубица планина и денивелацията до върховото било.

Горна Бабина дупка

   Връх Солунска глава се намира на скалист рид, на който зад оградата, се помещава военна техника и постройки. Достъпът до котата е ограничен.

   По билото. Време е за слизане.

   Сякаш имаше шанс да разгледам внушителните стени на скалния масив на Солунска глава, с което най-вече е атрактивен върхът.

   И вятърът започна да чисти.

   Прекарах поне час наоколо, само сменях гледните точки, придвижвайки се по няколко десетки метра.

   Уникална динамика раждаше чудеса - ниска и висока облачност.

   Към билото и предвършията на Солунска глава.

   Валозите, при вглеждане се забелязва огромно стадо овце.

   Местност долна Бабина дупка, а малко над нея се засякох с Катя, която също нямаше мотивация да стигне до мъгливата кота на върха. :)

   Селфи с горската фея. :)

   Хижа Чеплес, която е ремонтирана и обновена напълно.

   Лада Нива - возилото на хижаря.

   Слизането по широкия черен път е скучна история, за разлика от вчерашното ни приключение по "пътеката на смъртта". :) Солунска глава - острото връхче в далечината. Оттук до котата му са 1700 метра положително изкачване, но в хладен пролетно-есенен ден би било приятна еднодневка със слизане в изходна позиция.

 И отново към разклонението от началото на публикацията... :)

   Паркирахме автомобила на широка поляна в края на Папрадище. Селото е пасторално и тихо, а хората добронамерени, затова решихме да си починем тук. Дойде хижаря на Планински дом Папрадище и набързо се снабдихме с тонизиращи безалкохолни напитки. :) Беше ранен следобед, Ива и Ванката дойдоха по тъмно, заради късното им тръгване сутринта. Заформихме кулинарно пиршество до селската чешма под уличното осветление, гласовете на щурци и вълшебната покривка на Катя... Салати, ракия с рози и други гъдели, спомагащи за перфектния завършек на поредното приключение.

   За пореден път се оказа, че никоя планина не бива да бъде подценявана, а в Якубица определено има какво да се види. Пътят от Велес се вие в продължение на 50 км до подхода за Солунска глава, преминава през живописни местности, параклиси, тихи села и реки, което е добре дошло. Не остана време да се отбием до Осоговския манастир, което е пропуск, но до другия път...
   Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организация и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.
    Ако публикацията и снимките са ви харесали, отбийте се в следните линкове. В тях са описани част от приключенията ни по граничните планини, първенци на държави или първенци на планини... :)

- Планината Проклетия - връх Мая Езерце-2694 м.н.в. - (Черна гора/Албания)

- Планината Проклетия в Косово и първенеца му връх Джеравица-2656 м.н.в.

- Черна гора. Планината Дурмитор - връх Боботов кук-2523м.н.в.

- Франция, Шамони - Монблан по класическия маршрут

- Швейцария - връх Брайтхорн-4164 м.н.в.

- Швейцария - връх Матерхорн-4478 м.н.в.

- Планината Олимп в Гърция - връх Скала-2865 м.н.в., връх Сколио-2911 м.н.в., връх Митикас-2917 м.н.в.

- Карпатите в Румъния, връх Негою-2535 м.н.в. и връх Молдовяну-2544 м.н.в.

- Карпатите в Румъния, Ретезат (Retezat - 2482) - Пеляга (Peleage - 2509) - Бакура (Bacura - 2433)

- Македония - Кораб планина и първенецът и връх Голем кораб-2764 м.н.в (Maja e Korabit)

- Шар планина в Македония - Титов връх-2747 м.н.в. (Голем Турчин)

- Сърбия, Сува планина - връх Трем-1810 м.н.в.

- Остров Тасос

- Боздаг планина, Гърция

- Озрен планина и Девица планина, Сърбия

- Босна и Херциговина - Маглич планина и връх Маглич-2386 м.н.в., Вишеград, Сараево, Мостар

- (Черна гора/Албания) - Проклетия планина: Зла Колата, Добра Колата, Албанска Колата

- Македония - Якубица планина (Мокра планина) - връх Солунска глава-2540 м.н.в.

- Словения - Юлийска Алпи, връх Триглав-2864 м.н.в.

- Австрия и първенецът и връх Гросглокнер-3798 м.н.в. по нормалния маршрут (Grossglockner 3798 normal route)

- Комова планина/Комови - връх Кучки Ком-2487 м.н.в. - връх Васоевички Ком-2460 м.н.в. - Черна гора

- Проклетия (Prokletije) - Мая е Росит (Maj e Rosit) - 2525 м.н.в.

- Проклетия (Prokletije) - масив Каранфили - Черна гора/Албания

- Тимфи (Τύμφη) - връх Гамила-2497 м.н.в. (Γκαμήλα) - Гърция

- Пинд (Пиндос/Πίνδος) - връх Смолика-2637 м.н.в. (Σμόλικα) - Гърция

- Дзумерка (Τζουμέρκα) - връх Какардица-2429 м.н.в. (Kakarditsa / Κακαρδίτσα) - Гърция

- Врондос планина (Шарлия) - връх Пророк Илия-1849 м. (Али Баба) - Гърция

- СВЕТА ГОРА - изкачване на връх АТОН-2033 м.н.в.

- Изкачване на връх Пелистер (2601 м.н.в.) - планински първенец на Баба планина, Македония

 Линкове с приключения зад граница...

- Метеора - Гърция

- Фрушкогорските манастири в планината Фрушка гора - Сърбия

- Златоград, водопадите Ливадитис, водопад Св. Варвара - Гърция

- Религиозен туризъм в Черна гора

- Румъния - Синая, Брашов, Пелеш и духовното богатство на Молдова

- Македония - манастири и каньони

- Македония - Около Струмица, Кавадарци, Прилеп, Курбиново, Сливница, Охрид, Тетово

- Религиозен туризъм в планината Пангео и полуостров АТОН

- Пещера Постойна Яма и езерото Блед - Словения

- Плитвичките езера и град Загреб - Хърватия

- Piljski waterfall, Cungulski waterfall, Kurtulski waterfall, Vurnje waterfall - Сърбия

- Будва и Котор - перлите на Адриатическо море - Черна гора

- Каньон Викос - Гърция

- Катерини (Κατερίνη) - Паралия (Παραλία) - Керкини ( Λίμνη Κερκίνη) - Гърция

- Македония. Културно-исторически туризъм.

- Турция - Одрин

До скоро! :)

Църквите в Несебър - маршрут по духовния път

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк

   Несебър е малко градче в Източна България и един от най-старите градове в Европа. Разположен е на малък полуостров на Черно море между градовете Бургас и Варна. Градът е основан от траките 3000 години пр. Христа. През средните векове Несебър бил един от най-богатите на архитектурни паметници град. Градът и днес носи романтичния дух на старата Месемврия. Десетките паметници и църкви в Несебър са образци на архитектурното и художествено влияние на гръцката, римската и византийската епоха и привличат ежегодно хиляди поклонници и туристи. През 1983 г. Несебър е включен в Списъка на световното културно и историческо наследство.

   Не напразно наричат Несебър "енциклопедия" на християнското църковно строителство. В него са открити досега 44 църкви от периода от V до XIX век. (Като се има предвид обаче, че островът е бил поне 3 пъти по-голям, очевидно е, че и броят на църквите е надвишавал сто). Сред тях са и най-старите в България раннохристиянски базилики. Осемнадесет от храмовете са добре запазени.

   Строителството спряло напълно през турското робство и за пет века е издигнат само един храм, а съществуващите дотогава били изложени на разруха, защото турците забранили поддръжката им.

   При краткия си престой тук, успяхме да посетим, разгледаме и снимаме 12 от тях. В разгара на лятото имаше стотици хора и големи групи с чужденци, и е добре да се дойде извън туристическия сезон, но въпреки това, с подготвени точки в гпс-а, бързо разгледахме наоколо, което далеч не изчерпва поводите за посещение в старото градче - тук определено има какво да се разгледа и научи (както се казва, човек и добре да планинарства, се озовава на кота нула). :) 

Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати

   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.

   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:

  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.

   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.

   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“

   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:

- 50 обекта на изчезващите свети места в България.

- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще

- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време

- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места

- Интересни места за посещение в районите, около тях

- Единствено издание, без аналог на пазара

- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.

    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.

   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio

   Дата на издаване: 26.10.2016

   ISBN: 9786197354003

   Брой страници: 300

   Корична цена: 27 лв.

   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

   1. Църква "Света Богородица Елеуса", град Несебър. Тя е една от най-старите, датирана към V век. С нея започнахме разходката в старото градче, миг след като паркирахме на големия паркинг, в непосредствена близост под нея. Дължината и е 28 метра, широчината 18 метра и има форма на трикорабна базилика с три апсиди и нартекс, а двата странични кораба имат по още две, по-малки апсиди (северна и южна). Църквата е била разположена на свлачище и днес от него са останали само основите. Последни разкопки и проучвания са извършени през 1920 г., след което храмът е консервиран и отчасти реставриран.

   Старата фарова кула в стария град - Несебър.

   2. Църква "Свети Теодор", град Несебър. Намира се в източния край на Стария Несебър. Представлява малка еднокорабна църква, с притвор и една апсида. Дълга е 8,7 метра и широка 4,15 метра. Фасадите на старата църква са разчленени със слепи арки от обработени камъни и тухли. Пространството под арките е запълнено от шахматни или зигзагообразни орнаменти, оформени чрез каменни блокчета и тухли. Сега в църквата се помещава художествена галерия.

   3. Църква "Света Богородица", град Несебър. Църквата "Успение Богородично" е единствената действаща църква в Стария Несебър, построена е през 1873 г. Тя е най-голямата и най-добре запазена трикорабна базилика в града с купол и късна иконография. Построяването и е свързано с едно предание за чудодейната икона "Света Богородица", която лекувала от психични и други заболявания. Според това несебърско предание, играещи на улицата деца видели в клоните на едно голямо дърво иконата  "Света Богородица", която преди това се пазела в църквата "Свети Тодор". Иконата била свалена и върната на предишното й място. Това се повторило няколко дни подред. Тогава на една стара жена и се явила на сън Света Богородица, която и казала, че на същото място трябва да се съгради църква.

   4. Църква-Базилика "Света София" (Старата Митрополия), град Несебър. Базиликата "Света София" е част от Архитектурно-историческия резерват в град Несебър. Разположена е в централната част на града. Първоначалното изграждане на храма се отнася към V век. По-късно била реконструирана, около V-VII век, а сегашният си вид е добила в началото на IX век. През Средновековието църквата служила за катедрален храм на митрополитската епархия с център в Несебър. Старият митропололитски храм представлява трикорабна базилика с размери - ширина около 20 метра и дължина, около 26 метра. Страничните кораби са отделени от централния чрез градени от камък правоъгълни стълбове, свързани с тухлени арки. Над тях стъпва втора аркада. Централният кораб е значително по-широк от другите два и в края завършва с апсида. Апсидата отвътре е полукръг, а отвън е с три страни. Базиликата е имала двускатен покрив, който не е запазен. Отвътре църквата е била измазана с хоросан и била стенописана. Целият и под бил покрит с мозайка от малки и различни по цвят камъчета. Днес, като символ на старото градче, базиликата се радва на вниманието на хиляди туристи.

   5. Църква "Света Параскева", град Несебър. Църквата "Света Параскева" се намира северно от главната улица на Стария Несебър, в непосредствена близост до църквата "Свети архангели Михаил и Гавраил". Старинната черква е изградена през XIII-XIV век. Църковната сграда е еднокорабна: с размери 15 на 6 метра, и с характерен нартекс и олтарна апсида. На изток завършва с петстенна апсида. Градена е от дялан камък и тухли, редуващи се на нива. Съвременният покрив е двускатен, изграждан в по-късните векове. Църквата се е развивала във височина като типична кръстокуполна постройка - кръст изразен в покрива и над него, а в центъра - барабан с купол. В наши дни църквате е реставрирана, но не напълно. През 2013 г. е частично възстановена по проект с европейски средства. С въпросния проект е реализирана първата част от културно-историческия маршрут "Духовен път", който е с дължина 320 метра и включва участъка от "Свети Йоан Кръстител" до църквите "Света Параскева" и "Свети архангели Михаил и Гавраил". Във възстановената църква е поместена галерия от ценни стенописни фрагменти, принадлежали на някои несъществуващи вече несебърски храмове (църквите "Свети Георги Стари (Големи)", "Свети Климент" и др.).

   6. Църква "Свети архангели Михаил и Гавраил", град Несебър. Намира се в северната част на Стария Несебър. Построена е през XIII век. Тя е еднокорабна, кръстокуполна и има притвор с размери 14 на 5 метра. Църквата "Свети архангели Михаил и Гавраил" е завършвала с широк купол, а на запад е имало и четвъртита кула, която се е издигала над притвора, подобно на несебърската църква "Христос Пантократор" и някои други, строени през същия период. Каменната стълбичка, която е водила към нея е скрита в западната стена на църквата. Подобно на близката църква "Света Параскева", тук на северната и южната стена има по една голяма арка, а от двете и страни са използвани ломбардски арки. Така аркираните ниши изместват голямата арка, както е при една друга несебърска църква - "Свети Йоан Кръстител". В храма се влиза през три врати - една на северната страна към кораба и две към притвора. На изток църквата завършва с три малки, многостенни апсиди с отвори в тях. Богата е и външната и украса. Църквата е реставрирана, но не напълно. Тя е включена в бъдещ проект на община Несебър за опазване на културните и архитектурни паметници в "Старинен Несебър".

   7. Църква "Свети Спас" (Свето Възнесение Господне), град Несебър. Църквата "Свето Възнесение Господне", наричана още и "Свети Спас" се намира в северната част на Стария Несебър. Построена е през 1609 г. със средствата на един богат несебърски гражданин по времето на митрополит Киприян, което става ясно от дарителския надпис, разположен над южния вход. В църквата е била надгробната плоча на византийската принцеса Матаиса Кантакузина Палеологина – погребана през 1441 г. в "Старата митрополия" и преместена по-късно тук от несебърския архиепископ, която сега може да се види в Археологическия музей. Църквата е еднокорабна и едноабсидна сграда с дължина 11,70 метра и ширина 5,70 метра. Някога по цялата северна страна е минавал тесен и дълъг притвор и с него ширината на църквата е била 9.80 метра. Годините на робството се отразили и на храма, той е изграден набързо с полупаянтов градеж и дървен покрив. Източната фасада е била наполовина вкопана в земята. Обратно на простата архитектура, живописната украса на храма е на съвсем друго ниво. Стените отвътре са покрити почти изцяло със стенописи, които се нареждат сред най–добрите образци у нас на храмова живопис в периода XVI-XVII век.

   8. Църква "Свети Йоан Кръстител", град Несебър. Средновековната църква "Свети Йоан Кръстител" се намира в централната част на Стария Несебър. В днешния си вид храмът е изграден през X век. През 2013 г., при провеждане на спасителни археологически проучвания, във връзка с изпълняване на проект за реставрация на паметника, се установява, че средновековната църква е построена върху основите на късноантична трикорабна базилика от VI век. В първоначалният си план базиликата е имала една апсида, полукръгла отвън и отвътре. В последствие към южния и вероятно към северния кораб са долепени две малки полукръгли апсиди. В архитектурно отношение средновековната църква също е трикорабна и има правоъгълен план с размери 14 на 10 метра. В централната и част са иззидани четири стълба, поддържащи купол. Градежът на сградата е от ломен камък и хоросанова спойка. Църквата е типичен представител на прехода от скъсената базилика към кръстокуполната църква. Над центъра на наоса се извисява цилиндричен барабан, увенчан с полусферичен купол. На изток завършва с три полукръгли апсиди, а на запад няма притвор. От разположения в средата на западната стена вход се влиза направо в наоса. Западната, северната и южната фасади са раздвижени с по една висока сляпа арка. Цялата вътрешност на църквата е била измазана и стенописана (на няколко пъти). От изображенията са запазени ктиторски портрет (XIV век), разположен на южната стена, както и сцена с образа на "Св. Марина" (XVII век), разположена върху северното лице на югозападната колона. Днес храмът не е действащ, и както всички средновековни несебърски църкви, е превърнат в музеен обект. Във вътрешността му е поместена експозиция с икони от Несебър.

   9. Църква "Христос Пантократор", град Несебър. Църквата "Христос Пантократор " (Вседържител) се намира в центъра на Стария Несебър. Построена е през ХІІІ-ХІV век, като е една от най-забележителните и най-добре запазени средновековни църкви в Несебър, типичен представител на живописния стил в църковната архитектура. Църквата е правоъгълна по план, с размери 16 на 6,90 метра, с два входа – на запад и на юг. На изток завършва с три малки апсиди, богато профилирани отвън. Паметникът има подчертано издължени пропорции. В средата на наоса са се издигали четири стройни колони (сега разрушени), носещи купол. Над притвора се издига квадратна кула-звънарница. Изкачването става откъм юг по тясна каменна стълба, вградена в стената между наоса и притвора. По цялата дължина на фасадата преминава пояс от високи, двойно вдлъбнати арки. Над тях, в три реда се вие характерната украса от панички и четирилистници. Над апсидите на източната част на фасадата преминава фриз от свастики, изпълнен с тухли - символ на соларния култ. Богато украсеният барабан на купола е снабден с 8 арковидни прозореца. Светлината прониква и през останалите подобни прозорци и на южната и на северната фасада. Притворът е малък, с вградена под пода средновековна гробница. По вътрешността на стените са запазени само следи от оригиналните стенописи, покривали ги някога изцяло. Днес църквата не функционира и се използва като художествена галерия.

   10. Църква "Свети Стефан", град Несебър. Средновековната църква "Св. Стефан", известна още като "Новата митрополия", се намира в южния край на Стария несебър. През ХVІ век църквата е удължена на запад, а в ХVІІІ век е добавен притвор. По план тя представлява трикорабна базилика. Средният кораб се извисява над страничните и е увенчан от изток и запад с овални фронтони. Църквата е построена от каменни блокове и тухли. При строителството и са употребени множество архитектурни елементи - корнизи, капители, релефи от разрушени по-рано християнски сгради. Първоначално църквата е носила името на Богородица. Затова и тематично стенописите са свързани с живота на Божията майка. Датата на изписването на църквата е отбелязана в ктиторски надпис, разположен над южната врата на наоса - 1599 г. Изобразени са над 1000 фигури в 258 композиции. Сцените от чудесата на Христос са дадени в цяла поредица, според евангелските легенди. Особеностите на стила на изобразяване позволяват да се разграничи ръката на трима майстори: двама са работили в източната част на наоса, а трети - в западната. В началото на ХVІІІ век на източната стена на притвора е нарисувана сцената "Страшния съд" в традиционна за времето си иконография.
В църквата са запазени оригинален по стил рисуван иконостас от края на ХVІ век и резбован архиерейски трон и амвон от края на ХVІІІ век. Благодарение на съхранения си архитектурен облик, иконостаса и преди всичко на високохудожествените си стенописи, църквата "Свети Стефан" се явява един от най-значителните паметници на българското културно наследство.

   11. Църква "Свети Йоан Алитургетос", град Несебър. Църквата "Свети Йоан Алитургетос" или "Свети Иван Неосветени" се намира в южната част на Стария Несебър, над брега на морето. Църквата е построена през XIII-XIV век. Тя е засегната силно от земетресението през 1913 година, но още преди това не е функционирала. Според легендата църквата изобщо не е освещавана (оттам и името „Алитургетос“ - "неосветен" на гръцки), тъй като по време на строежа загива един от работниците. В същото време, според някои източници, в църквата са провеждани богослужения. Макар и не добре запазена и пострадала от земетресението през 1913 г., църквата бележи върховия етап в строителството на култови сгради през този бляскав предренесансов период на средновековна България. Църквата е кръстокуполна, с квадратен наос и просторен притвор, с размери 18,5 на 10,25 метра. В средата на наоса се издигат четири колони, поддържащи висок тесен купол. Най-характерни са фасадите на църквата. Тук живописният стил е достигнал най-високото си развитие, тухлената украса е в своя разцвет. Чрез умело редуване на белите каменни блокове и червени тухлички, комбинирани с керамични панички, са получени най-различни орнаменти, които представляват истински многоцветни шевици. Всички фасади са разработени по различен начин. Особено красиво е изработена запазената източна фасада на църквата, с нейните три разчленени апсиди, украсени със стройни ниши и елегантни аркатури. От всички известни църкви в България от този период, тук най-силно се проявява арабското влияние в декоративната украса. Църквата е реставрирана, но не напълно. Те е включена в бъдещ проект на община Несебър за опазване на културните и архитектурни паметници в "Старинен Несебър".

 Архитектурно-исторически резерват Несебър.

  12. Църква "Свети Димитър", град Несебър. Църквата "Свети Димитър" се намира в непосредствена близост до Старата митрополия, от северната и страна. Строена е най-вероятно през XI век може би като семейна църква. По план е кръстокуполна, квадратна и триапсидна. Запазени са основите на четирите стълба, които са поддържали купола. Разкрита е по време на археологически разкопки през 1968 г.

   Всичко гореизложено се случи в рамките на час и половина и даде повод за тази колоритна духовна публикация. Наред с всички по-известни църкви, в Несебър е имало и такива, които са изчезнали, били са разрушени и не са стигнали до нас в "модерно време". Това са църквата "Свети Георги Стари (Големи)", църквата "Свети Георги Нови", църквата "Свети Спиридон", Средновековна църква "Света Влахерна", от която е останало съвсем малко - част от апсидата и проскомидийната ниша, на юг, където се е простирала църквата, но сега минава улица. Не успяхме да посетим "Свети Климент", в която, както разбрахме, се намира ресторант, но видяхме "Свети Димитър", от която са останали само основите...

   Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организация и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.

До скоро! :)