"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк
Беласица планина! Тази толкова красива, отдалечена и километрична, гранична планина, която както всички гранични планини в миналото, е оставала под дебелата сянка на законите и е била забранена за посещение от обикновения човек. Окопи, бункери, телени огради, застрашителни табели, мини от войните, паметници свидетелстващи за славното минало, хиляди километри прорязани черни пътища, извеждащи до билото от всевъзможни посоки и едно безкрайно и красиво, обзорно било, граничещо на юг с Гърция, на север с България, а югозападно с Македония. Знаейки за това, проучвайки всичко старателно и уведомявайки писмено Гранична полиция, поехме по пътищата над село Скрът в първия ден и над хижа Конгуро на втория. Всъщност планът говореше да походим над хижа Беласица втори ден, но виждайки перфектния асфалтов път, решихме, че ще е прекалено населено с джипове, а и качвайки се на хижа Конгуро, вдигнахме с колата още няколкостотин метра иначе скучно изкачваща денивелация. Времето отвори двудневен прозорец, предновогодишно, а само часове след тези дни, всичко потъна в дебели облаци, мъгли и бурни ветрове. Успяхме да се впишем и провървяхме 54км. по пътеките, с малко под 3000м. възходяща денивелация, общо. Получи се направо повече от отлично ходене! :) Шоколадите, бирите и изотоничните напитки бяха на почит! :)
Паркирахме максимално близо, в края на село Скрът и поехме по стария камионен път за връх Тумба. Пътищата в селото не са асфалтирани, с дупки и изкачват стръмно до подножието на планината. Обсъждахме да скъсим още няколко километра, изкачвайки се по пътя с колата, но заледените участъци в селото ни отказаха набързо от прекомерни мераци! В последствие се оказа, че лед е имало само в ниското, така че излизайки в горския масив, набързо пейзажът се промени. Мразовито бе утрото, в усойните дерета, които пътеката пресича и повечето потоци ни посрещнаха замръзнали.
Въпреки красивите висулки не се застоявахме дълго.
Безкраен път, множество шорткъти през гората, които са с чисто нови табели и жълто-бяла маркировка, ни изведоха сравнително бързо малко преди билото. Няма къде да се изгуби човек, освен ако не се "заблее" сериозно и да продължи някъде по качващия бавно височина черен път, който пак ще го изведе до билната част на Беласица, но обикаляйки. Не е много ясно от снимката с широкото стъкло какво пише на табелата, затова си го изпявам, обозначена е местност Щаба - 1540м.н.в. с маси и пейки за почивка, огнище за по-гладните и доста боклуци, оставени от хапналите, споменати преди малко! :)
И излязохме. Вървейки по ръба към връх Тумба се откри и дългоочакваната гледка.
Разрушени бункери, наблюдателници и окопи, свидетелстват за сериозна гранична активност в миналото. Изглед на изток към върховете Радомир и Конгур в далечината по билото. Според табелите са малко над 20 км. от тук. По прогноза, времето рязко щеше да се влоши след ден и направо уцелихме десетката с престоя и разходката тук.
И на връх Тумба - 1880м.н.в. Общо 34км. ходене в този ден ни чакаше. С Вели бяхме преполовили разстоянието днес, чакаше ни скучно слизане, естествено по тъмно. Денят е къс и е трудно да се поберем в светлата му част, планът беше отново амбициозен! :) Честно да си кажа, описвайки го така сладко, сладко, да не се подлъжат неопитни хора да копират подобен подход, пробвайки се по маршрута еднодневно. Лошото в случая е, че няма къде да останете да спите горе, освен ако не си носите палатка и други екстри за бивакуване (шалте, спален чувал)... Катя остана с поне час назад, даже без да преувелича, може да са били и два, в последствие я срещнахме в Македонската част на трасето, ние слизахме, а тя пита - "къде съм"? :) Няма лошо, упътихме я към котата и си починахме на завет край скелето на една от наблюдателниците...
Езерото Керкини в Гърция, пирамидата на връх Тумба с македонските инициали и обзорното, гранично било на изток. Ясно се откроява първенеца на Беласица - връх Радомир-2029м.н.в. в далечината, а именно най-високата издатина, изглеждаща като недостижима... Тук е имало паметник на загиналите български войници от 11-а Македонска пехотна дивизия, който през 20-е години на миналия век бил разрушен от византийски войски, считайте гърците!
Тумба като Тумба, граничен връх. Интересно е да се спомене, че тук се разделя мисловната линия, деляща сухопътно Държавните граници на три държави - България, Македония и Гърция.
С Вели на пирамидата на върха. Фотоапаратът е в Македония, вляво е България, а ние сме в Гърция! :) От няколко села в България (Скрът, Ключ, Габрене и хижа Лопово) и Македония (село Смолари и планинарски дом Шарена чешма), тръгват маркирани пътеки за връх Тумба, въпросът от къде ще подходи човек си остава личен избор и предварително проучване.
Огражден планина и сгушените селца в Македония. Слънцето започна да образува дебела сянка. Полека-лека щеше да залезе и цялата долина да потъне в мрака на нощта...
Билото, западно от връх Тумба.
Южно към Гърция се разкриваха десетки гънки на множество планини.
Чакайки Катя да изкачи Тумба разгледахме развалините наоколо. Не стават за "луксозно" бивакуване, но може да се използват в аварийна ситуация горе.
Учудващо бързо слязохме до колата. 4:30ч. на качване и 3ч. на слизане бяха нужни. Заредихме с бири и кока кола от Самуилово и поехме към хижа Беласица над град Петрич, откъдето замисляхме подход към билото и върховете Конгур-Радомир на втория ден. Движейки се по чисто новия асфалтов път за хижа Беласица и табела насочваща за хижа Конгуро, до която се стига по черен път, Вели набързо смени плана, което се оказа правилното решение. Нямаше да има лудница, джипове, шум и подпити "баровци", и т.н., а и щяхме да дръпнем с колата няколкостотин метра денивелация, която да не ни прахоса силите до връх Радомир утре. И без това вятърът щеше да ни мори достатъчно, оказа се добра идея. Приятна хижа е Конгуро, обадихме се по телефона и скоро ни посрещнаха хайка кучета и сговорчивите хижари, които направиха всичко възможно да се чувстваме повече от добре. Препоръчвам мястото с две ръце! :) Позволиха ми да си паркирам палатката до хижата, имаше топли и студени напитки, и страхотна чорба. За ниско проходими автомобили, пътят от отбивката х.Беласица-х.Конгуро, е тежък (коловози, дупки, стръмен е, следва множество завой, около 6км.).
Параклис е изграден малко над хижа Конгуро, която в миналото е била гранична застава. Всъщност, всяка една сграда в миналото е замисляна с подобна цел по всички гранични планини...
На тази поляна установихме палатката. Две нощи бяхме тук. Откритото, обсипано с хиляди звезди небе предвещаваше затишие пред буря. Преди да си тръгнем зимата дойде, всичко се покри с облаци, вятър и мъгла, по иначе обзорните била.
Хижа Конгуро. Местност Вършилото е над нея в далечината. Стръмна пътека ни изведе под билото добре маркирана в червено-бяло. Духаше умерен вятър, който подсказа за дългоочакваните прогнози и влошаване на времето.
Захапали стръмнината на пътеката, не след дълго, като по учебник бяхме до върховата кота час и нещо по-късно изкачвайки малко над 700м. денивелация. Полъхваше, дори пробвах един клип, да се гледа със звук! -
ЦЪК. :)
Не се задържахме тук, мръзнехме на неприветливото било, а и връх Радомир нямаше сам да се изкачи, оставаше над час и около пет километра по права линия, според гпс-а.
Налагайки не лошо темпо, скоро се качихме и на връх Радомир, първенеца на Беласица планина - 2029м.н.в. В това време Катя стигнала до връх Конгур и ни изчака в подножието му. С изглед към връх Тумба, ни се разкри отново вчерашната гледка, само че този път западно по билото! :) Тук си духаше здравата, та подветрената страна на билото беше на почит. Вляхме сили хапвайки шоколади и сухи мезета и се втурнахме през глава обратно! :)
И отново към
заснежените била на Славянка планина, следваща в списъка с цели, които не успяхме да посетим през отминаващата 2015-а година, но запълнихме липсите само два месеца по-късно. :)
Светкавично се озовахме и на изходна за деня позиция - хижа Конгуро. Топла столова, сговорчиви и гостоприемни хижари и приятна компания. Настъпваше студен атмосферен фронт, та през нощта температурите паднаха до под - 5'C и червеното вино беше на почит. Тествах новия зимен чувал с тънките, летни дрехи и той се представи добре, отличен тест за предстоящото
спане на -15'C в новогодишната нощ на открито в Шипченска планина...
Чакаше ни път, сложни врътки с влакове, задръствания и т.н. Получи се хубава среща, добро ходене и отметнахме част от красивите кътчета на малката ни родина с тази дива и отдалечена от масовки планина. Благодарим, Вели, без теб този преход нямаше да е същия, а и заложихме с гео кешове билното трасе! :)
Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми
Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организация и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.
Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.
А ето какво казва автора:
„Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.
Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов
Издателство: Gayana book@art studio
Дата на издаване: 26.10.2016
ISBN: 9786197354003
Брой страници: 300
Корична цена: 27 лв.
За поръчки на ЛС или телефон 0877477127
Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!
Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)
BG77 BPBI 7924 1072 5700 01
 |
| Окончателна корица на предстоящото издание |
До скоро! :)
