неделя, 7 август 2016 г.

Остров Св. Анастасия и манастир Св. Анастасия

   Остров Св. Анастасия и манастир Св. Анастасия се намират на 6,5 км. по права линия от морската гара в Бургас, между нос Света Анастасия и нос Атия. Между 1945 и 1966 г. островът неофициално носи името "Болшевик". В днешни дни островът е комерсиално място, от което община Бургас се е възползвала през годините и печели от туристите като предлага услуги свързани с посещението му. Това е единствения обитаван остров в България, на територията на който в миналото е бил разположен затвор.

   Разходка до комерсиалния остров Св. Анастасия и манастир Св. Анастасия през лятото става с няколко корабчета, които тръгват на всеки час от Морска гара Бургас. Ако сте решили това да бъде вашата дестинация, имайте пред вид, че за корабчето трябва да си направите резервация по телефона, в сайта на острова. Престоят трае два часа.

   На острова има сгради, които се стопанисват от Българската православна църква. На него има фар, няколко сгради за нощувка, ресторант и църква, както и малък кей. Интерес у мен събуди църквата и манастира на острова, за да се престраша и кача на малкото корабче "Св. Анастасия", което се люлееше силно от вълните на морето. :) В случаи на голямо вълнение може да ви откажат резервацията, затова е добре да следите обстановката.

   Най-ранното писмено свидетелство за съществуването на манастира е грамота на вселенския патриарх Йеремия II. Грамотата е с дата 1575 г. и документира укрепването на манастира, в който са служили двама монаси.

   Манастирът има бурно минало. Опожаряван е множество пъти от пирати и в години на войни, но е възстановен благодарение на дарители от бургаския край.

   След Деветоююнския преврат от 1923 г., занемареният островен манастир се превръща в удобно място за изолация на политически опоненти от правителството на Александър Цанков. През втората половина на 1923 г. там са затворени 123 комунисти и земеделци. Трудната поддръжка на островния затвор принуждава правителството да прехвърли затворниците в Бургас. През 1925 г. островът отново е превърнат в затвор.

   През 1943 г. част от затворниците успяват да избягат с лодки до нос Чукаля, откъдето се скрили в Странджа планина, избягали зад граница и след промените се завърнали като герои в България.

Част от възстановените стенописи в църквата.


Много от манастирите в България се крепят все още от разрухата, или са в критична близост до нея. Те не са апетитна хапка и в тях не се влагат ресурси, откъснати са и остават в дълбока сянка. За много от тях съм писал в аналогични публикации, тъй като пътувам, посещавам, търся често тези свети места. Такива са Голямобуковски манастир "Животоприемний източник", за който съм писал ТУКМаломаловски манастир "Св. Николай", за който съм споменал ТУК, Шумски (Лопушненски) манастир "Св. Архангел Михаил", Зелениковски манастир "Свети Йоан Кръстител" ТУК.

През май 2016-а година предприемам тази инициатива. Презентация по темата. Оставената банкова сметка е за доброволно дарение, от което по план да издам пътеводител за Изгубената вяра в България и с парите от разликата по редакция-печат-плюс да извърша дарение за част от местата, които биват стопанисвани в днешно време от възрастни хора. Парите изцяло ще бъдат дарени на няколко манастира, които спешно се нуждаят от това, за да не се разрушат, завинаги! Може да се свържете с мен на e-mail martooo@abv.bg, facebook или на телефон 0877477127.

Мартин Петров Балтаджиев
Пощенска банка (Юробанк)
BG77 BPBI 7924 1072 5700 01

Няма коментари:

Публикуване на коментар