неделя, 7 август 2016 г.

Остров Св. Анастасия и манастир Св. Анастасия

   Остров Св. Анастасия и манастир Св. Анастасия се намират на 6,5 км. по права линия от морската гара в Бургас, между нос Света Анастасия и нос Атия. Между 1945 и 1966 г. островът неофициално носи името "Болшевик". В днешни дни островът е комерсиално място, от което община Бургас се е възползвала през годините и печели от туристите като предлага услуги свързани с посещението му. Това е единствения обитаван остров в България, на територията на който в миналото е бил разположен затвор.

   Разходка до комерсиалния остров Св. Анастасия и манастир Св. Анастасия през лятото става с няколко корабчета, които тръгват на всеки час от Морска гара Бургас. Ако сте решили това да бъде вашата дестинация, имайте пред вид, че за корабчето трябва да си направите резервация по телефона, в сайта на острова. Престоят трае два часа.

   На острова има сгради, които се стопанисват от Българската православна църква. На него има фар, няколко сгради за нощувка, ресторант и църква, както и малък кей. Интерес у мен събуди църквата и манастира на острова, за да се престраша и кача на малкото корабче "Св. Анастасия", което се люлееше силно от вълните на морето. :) В случаи на голямо вълнение може да ви откажат резервацията, затова е добре да следите обстановката.

   Най-ранното писмено свидетелство за съществуването на манастира е грамота на вселенския патриарх Йеремия II. Грамотата е с дата 1575 г. и документира укрепването на манастира, в който са служили двама монаси.

   Манастирът има бурно минало. Опожаряван е множество пъти от пирати и в години на войни, но е възстановен благодарение на дарители от бургаския край.

   След Деветоююнския преврат от 1923 г., занемареният островен манастир се превръща в удобно място за изолация на политически опоненти от правителството на Александър Цанков. През втората половина на 1923 г. там са затворени 123 комунисти и земеделци. Трудната поддръжка на островния затвор принуждава правителството да прехвърли затворниците в Бургас. През 1925 г. островът отново е превърнат в затвор.

   През 1943 г. част от затворниците успяват да избягат с лодки до нос Чукаля, откъдето се скрили в Странджа планина, избягали зад граница и след промените се завърнали като герои в България.

Част от възстановените стенописи в църквата.

Няма коментари:

Публикуване на коментар