сряда, 31 август 2016 г.

Олан Кая - Мурга - Дойранци - Калпак Кая

   Скалните светилища Олан кая и Калпак кая в източните Родопи, отлежаваха достатъчно дълго време в списъка с непосетени, за да събудят поредното посещение в тази част на планината.

   Рано-рано с Ванката и Катя поехме от село Паничково по разбития черен път към отдалеченото и обезлюдено село Мурга.

   Шест километровата отсечка между Мурга и Паничково е достатъчно непроходима, за да мъчим ситроена нагоре по коловози и камъни, и оставихме колата малко след края на асфалта в Паничково.

   Село Мурга е отдалечено и обезлюдено още в средата на миналия век и само една от къщите е сравнително запазена все още. Местен човек я използва за престой и гледа животните си наоколо.

   Останалото тъне в разруха, докато погледите ни се разливат в тази откъсната част от планината.

   
   От Мурга е един от подходите към скалното светилище Олан кая, който решихме да проверим. Скалата е сред най-впечатляващите родопски феномени и се извисява на 40 метра върху стръмен сипей. Местните разказват, че в превод името на Олан кая означава скалата "Детето" или "раждащата се скала", защото се разкрива постепенно през последните десетилетия в резултат на свличането на сипея.

   С черно кръгче съм оградил човешка фигура. Моя милост драпаща по склона, докато Катя ме е снимала от реброто, по което пробивахме. :) Огромна и величествена е Олан кая.
 
   Труден е подхода от мястото, което избрах, а Катя и Ванката решиха да си починат от мен и се върнаха в Мурга, за да снимат крави и къщи. :)


   Следобеда прекарахме в безуспешно търсене на скалното светилище Калпак кая и разходка до махала Дойранци над река Боровица. Реката беше почти пресъхнала в края на лятото.

   До махала Дойранци се стига по две едва личащи пътеки от отбивка на пътя край водните съоръжения. 

   И в махала Дойранци разрухата царува.


   Единствената обитаема къща. Денят напредна, а умората си каза думата. Проверихме още една пътека, но не успяхме да намерим Калпак кая и се оттеглихме за почивка.

   Скално светилище Калпак кая на следващия ден. Разполагах с гпс координати, без които едва ли щяхме да се запишем и тук.

   Мащаба на скалата с Катя кацнала на ръба на Калпак кая.


   И поглед към все още дивите гори на източните Родопи.

До скоро. :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар