Долмените в Сакар планина
Много може да се изпише за долмените в България. Не напразно миналата година посветих доста време в проучване и пътувания в Сакар планина, където посетих/ме голяма част от запазените и някои други обекти... Долмените в България са разпространени основно в Югоизточна Тракия, като според изследователите им, тяхната концентрация е най-висока в Сакар, Странджа и Източните Родопи. За долмените в Странджа съм писал други публикации в блога, а обекти на тази публикация, ще са част от долмените в Сакар планина, които посетих в началото на миналата пролет...
Долмените на територията на планините Странджа и Сакар в миналото са наричани от местното население „змейови дупки“, „змейови къшли / къщи“ или „змейови капаци“. Петко Р. Славейков в края на XIX в. описва долмените като: „... един вид камъни, наричани „капаци“, те се състоят от преголеми плочи, две отстрани и един с дупка отпред; отгоре им е положена друга плоча, която за чудо как е дигана и настанявана.“.
Долмените са най-старата гробна архитектура, известна на Балканите. Те са разположени единично или в групи по планинските хребети и ридове. Незвисимо от конфигурацията си – единични или групирани в некропол, долмените са покрити с могилен насип, състоящ се от пръст и камъни, а входовете им са ориентирани винаги към една от слънчевите посоки и никога не сочат на север.
Малко над 100 000 пешеходни крачки в дебрите и горски дъбрави на Сакар планина, с малко под 100 пешеходни километра, сън колкото-толкова, много бири и колабиране на моменти по жежките пътеки, по които водата се лееше през дерета и рекички и създаваше трудни моменти... Магията на пролетна Сакар планина даваше, но предизвикваше... Три "почивни дни".
Бяхме пътували над 200 км с автомобила след безсънна нощ в подготовката за Сакар. И малко преди обяд ги захванах... Изминах 45 пешеходни километра в този първи ден, а Царският долмен, беше черешката на тортата, слизайки без пътека през дерета от крепостта над него. Краката ми бяха мокри и вече разранени, с кръв по чорапите в този ден, в който просто се надцених. Не бях хапнал нищо от предната вечер и целият ден бягане си казваше думата, защото залитах и треперех неудържимо от студения вятър. В последствие получих и схващания, които обаче не попречиха за следващите дни, но след всичко видяно наистина не ми и пукаше особено, а вече се и стъмняваше, трябваше да търсим място за първия бивак...
Едно вълнуващо приключение, с много болки, бягане по пътища и пътеки, безброй посетени обекти, срещи с диви прасета, сърни и пепелянки...
Посетихме голяма концентрация от долмени, скални ниши и шарапани, скални светилища, крепости, пресичайки дерета и била, засмуквайки и смъквайки денивелация в немалък километраж, докато обезводнявайки се, раните по краката се множаха и почти се изливаха в сълзи, а планински била разкриваха и разкриваха безкрая... Изумителна планина е Сакар... Пожелах си я и я получих, макар и за да разбера колко необятна и древна е тя! И тук, както в Странджа планина, има много още какво да се види (относно долмени), но тези долмени са сред по-запазените, по-заслужаващи отделеното време, погледнато от туристическа гледна точка...
Пролетната зеленина повежда, омагьосва и човек не може да спре да тича и търси... А тук наистина има какво да се види!!! Качвам малко снимки долу в линкове (всеки линк е към отделен долмен)!
