понеделник, 21 януари 2013 г.

Добрила - връх Амбарица - зимен преход

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк

Сопот-Добрила-Амбарица-Добрила-Сопот

     По устава на Ванката - цитирам. Едно ходене е пълноценно, ако са изпълнени поне следните условия: Бедстване, изгубване, блестящ залез, пристигане на челник... :). Почти успяхме да го изпълним, а и сформирахме хубава група в зимната планина над град Сопот. Пламен К направи свръзката, остана да реализираме и подхода. След кратка беседа, Ванката и компания налазиха за хижа Добрила през Карлово и местността 'Залъмца', а ние пък сметнахме да пробваме през Сопот, поради липсата на снегоходки. В последствие се разбра, че към факторите за устава сме щели да добавим и условието - газене до кръста в дълбокия сняг.

   Минахме покрай Сопотския водопад на Манастирска река, все пак последните десетина ходения бяха безводно съпроводени от липса на каквото и да било в този жанр! Време беше да отчета нещо, така вече се доближавам до вътрешното си 'Аз' :).

Сопотски водопад

   После бавно занабирахме височина по пътеката над долна лифтова станция на лифта Сопот-Добрила.

   Офроуд машините са в затруднение при изкачването, Пламен обаче - не :)!

   Ха, Катя се задава.

   Сцена 2, Пламен продължава изкачването по пътя, навлизаме в Централен Балкан.

   Кончетата се борят със зимната приказка по склоновете, докато снегът ги вали.

   Лифтyt, ако не за друго, поне за снимки се вписа. Така ще е, до другия сезон. Красиво направена дървена табела ни посреща на входа на Национален парк Централен Балкан.

   Продължаваме още по-нагоре с безсмисленото изкачване на тегавата и стръмна пътека Сопот-Добрила, но билният изглед към връх Амбарица (2166м.н.в.) запълва липсите. Красиво е!

   Пристигаме и около хижа Добрила. Заснежените заграждения там и сините цветове на късния следобед предвещават идващата вечер и уютната атмосфера, в която щяхме да си изкараме добре.




   С Пламен сметнахме за редно да полазим местните върхове, грехота ще е да не запечатаме зимния залез и невероятната палитра, която ни се изля за награда при бавното и мъчително газене в снега.

   Определено си струваше всяка капка нечовешко усилие, с която изплувах тук. По едно време почти се бях отказал, толкова много сняг имаше в зимната гора. Даже мислех да се примоля на Пламен, да ми даде снегоходките, но все пак успях.

   Тук той снима екзалтирано към склона на връх Амбарица, докато полазващата лава на кървавия залез идва към нас.

   Бяхме късметлиите на точното място в правилното време.

   На запад връх Вежен също посрещаше огнените цветове на залеза, както по-малката му сестра Амбарица от Изток, на по-горния кадър.

   Така и така бяхме тук, редно бе да окажем чест и на синия час. Времето, в което денят преклонно отстъпва ред на нощта. Тогава температурата пада рязко, а щипещият ветрец допълва януарската приказка. Пламен продължи малко по-нагоре по билото, докато аз тук се суетях. Поне се получи! След това слязохме да чакаме групата, която както очаквахме закъсня, по трудния зимен терен.

   Минаваше 19:30, бяхме почнали да звъним на Иван, но предположихме, ще спазят устава :). След 20:00ч. започнаха да влизат челници и снегоходки, събрахме се :)! Хапнахме, пийнахме, вкарахме по някоя и друга история, запознахме се, пълноценен релакс.

   Нощта премина учудващо добре. Стаите бяха отоплени до краен предел, дори се разбра, че парното не се гаси цяла зима. Никога не ми се беше случвало да спя с чаршаф през януари и да ми е горещо. Хвала на стопаните на хижата, за уютната вечер и топлото посрещане, пак ще дойдем!

   Изритах се по тъмно на вън да чакам. Утрото се вписа с хладината на синия час.

   Леко-полеко се явиха и по-топлите нюанси на слънчевия пробив.

   Розовото също се яви.

   Снимам си снимам, гледам аз Ванката и той се явил. Нанасяше масирано наснимване :).

   Поглед към хижата, цяла нощ светиха лампите, беше като в дискотека :).

   Беше ред на подкрепяща закуска, все пак ни чакаше труден преход по билото до Амбарица и голям Купен, откъдето замисляхме слизането в Карлово. Стартът се оказа добър, нямаше навят сняг, студът пък подпомагаше ходенето по замръзналата земя.

   Интересното е, че ми се намираха разни сили да търча, гонейки фотографски композиции, явно е, Пламен слага нещо в това вино - домашното :))). Абе, бая се бореха и те по ветровитото било на Амбарица. Вятърът беше попътен, после страничен, после ураганен :). Катя също смогваше. Доказа се, от виното ще е :))).

   На връх Амбарица дойдоха и останалите от групата, ние подранихме да не ги бавим, нали сме без снегоходки. Жените от групата им се върнаха да ни чакат на хижата, вятъра.....

   Когато човек се намира на 2166м.н.в. в Старопланинската пущ, ветровете го реят по безкрайните била, а Балканът свири с ураганна мощ. Хижите са далеч, условията са на ръба на предела. Тогава разбираме колко малки частици сме и как сме гости само за миг. Така разсъждавайки, се борех да стоя изправен на връх Амбарица-2166м.н.в. в дните на месец януари. Ледени остри късове летяха свирепо, набивайки се, въпреки шлемове, маски и очила. За миг ни се откри и това, после пак непрогледна мъгла.

В окото на бурята


Ботев връх с Купена, страхотия.


   Няма място за оплакване - уставът се получи. Имаше изгреви, залези, ветрове, бедстване, компанията допринесе за настроението. Заслизахме надолу. Там пък се вихреше пролет. Чудна работа е това време. Поздрави на цялата банда! :) До нови срещи...
   Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организиране и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

    Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!
Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)
BG77 BPBI 7924 1072 5700 01
Окончателна корица на предстоящото издание
   Още интересни и сходни зимни подходи в Стара планина, може да видите в следните публикации, с линкове към тях в долните редове:

























6 коментара:

  1. Супер.
    Можеше да снимаш някой затънал до колене в снега, като кадъра от Клисура :)

    ОтговорИзтриване
  2. Мога и затрупан да се пробвам да снимам, мен да снимат, хах, по ще е интересно. Поздрави! :)

    ОтговорИзтриване
  3. Залезите са просто невероятни.Голям ми е кеф да ти преглеждам блога!

    ОтговорИзтриване
  4. Благодаря ти, Адриана :). И в твоят има какво да се види! :)

    ОтговорИзтриване
  5. Не бе, устава не е така :-). Загубването не влиза в сметката.
    Ей това е цитата:
    "За да бъде едно ходене качествено са нужни поне няколко съставки:
    - ходене
    - бедстване
    - залез
    - замръкване на часове от крайната точка"
    Натъртването е на "ходене", човек. Трябва си ходене в тая работа :-)

    ОтговорИзтриване
  6. Виж къде била уловката, 'ходенето' значи :D! Ще ми е интересно да видя какви си ги съчинил и ти! :) Поздрави от мен ;)

    ОтговорИзтриване