Странджа планина - тракийски могилен некропол в местност Пропада / некропол / долмен / куполна гробница - тракийско светилище Мишкова нива - връх голямо Градище - светилище Бастет (гробницата на богинята Бастет)
Наред с други пътувания в Странджа планина, и това бе белязано от интересни моменти и посетихме култови, сакрални обекти, до които все още не бяхме стигали в годините, а именно тези от заглавието на публикацията. В непосредствена близост до турската граница и град Малко Търново - тракийско светилище Мишкова нива, гробниците и долмените в местност Пропада и светилището на Бастет (гробницата на богинята Бастет), с връх голямо Градище (планински първенец на Странджа планина), са цел на разходката в този летен ден. Тръгнали през нощта, с откарване на сериозен километраж, поехме рано по пътеките, малко след изгрев, защото лятото е трудно да се ходи по тези пътеки в жегата, а и флората, особено фауната, създават неприятни моменти... Качвам малко снимки от тези места и по обяд поемаме по пътя за Царево и Лозенец, където да се порадваме на морето, извън сезона, което е и основна цел на пътуването ни... Странджа е мистична и заслужава всяко положено усилие... :) Миналата година по подобен начин надзърнахме по приказно зелените пътеки на Странджа планина... Отбивайки се до планинските части на Странджа, тогава допълнихме хубавото пътешествие с параклис "Света Троица" в Странджа планина - Граматиково и Тракийско оброчище Индипасха... Има, има много какво да се види наоколо... Може да се посещават разнообрани обекти: върхове, долмени, светилища, некрополи, църкви, вкопани в земята, крепости и други древни руини, а пътищата определено са изпитание за автомобилите... На много места няма асфалт или е в ужасно състояние и трябва на място да се преценява... Обектите от публикацията са в непосредствена близост до асфалтови пътища и могат да се обходят за няколко часа... Наред с долмените, параклисите под земя и Парорийския манастир, Странджа планина отново ме изненада... Решавайки да оставя автомобила на подхода за Пропада, завъртях всички обекти по няколко обединяващи се пътеки, навъртайки пеша, около 20 километра за под пет часа, връщайки се малко преди същинската жега да е налазила пейзажа, което пък подсказва, че лятото не е най-подходящ за туризъм в Странджа планина сезон, а началото на пролетта, когато е свежо и всичко цъфти... Още от китните и свежи, но пролетни пътеки на Странджа, може да се види ТУК и ТУК... :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар