Странджа планина... Дива, гранична, отдалечена от реклами и комерс, изпълнена с енергийни светилища, тънещи в забрава храмове и някак непозната. Това беше следващата фото дестинация за нас. А предизвикателството да поемем по изронените от годините и липса на поддръжка пътища с ниската кола - голямо! В основни линии главните пътни артерии водещи до по-големите градове по Черноморието ни са добре, но кривне ли човек да търси непознатото, премеждията са му в кърпа вързани.
И така започна нашето приключение. С план за няколко обекта в Странджа през този ден в края на лятото и поради естеството, и липсата на асфалт по някога хубавите пътища, със замръкване и посещение само на Голямобуковски манастир "Животоприемний източник". Бях се амбицирал да хванем залез в село Бръшлян и да спим в подножието на водопад Докузак, но късно през нощта стигнахме там. До периферията на Странджа водят хубави пътища, магистрали и въпреки късното тръгване малко след обяд, изминахме около 350-е километровата отсечка сравнително бързо. Дойде ред на трудната част, като поехме през горите на Странджа. Тесен асфалтов път догатва за живота, който е кипял тук през отминалите десетилетия в тези красиви и откъснати гори. Завой след завой, обрасли в храсти и ръжда табели, и стигаме в село Голямо Буково. Не намираме никой, който да ни упъти и разчитаме единствено на навигацията. Ако вярваме на картите, асфалт има до края на селото, откъдето започва 4 километра офроуд отсечка, която ми изпили сериозно нервите, гумите, боята на калниците и чукащите болтове на окачването. Горчива работа е човек да кара западен автомобил по тези пущинаци, още повече и като знае, че се намира на стотици километри от най-близкия сервиз. Със сериозен хъс, автомобилът отново се справи и паркирахме до светата обител, а там заварихме покъртителната гледка.
Цигани са се нанесли да живеят в двора, навсякъде е пълно със счупени бутилки, ламарини, тор от животни, които се разхождат навсякъде в двора. Прокажената гледка е навсякъде и никой от властимащите не предприема нищо, докато всичко тук се руши и разграбва! Поради отдалечеността и граничния район, не си заслужава игра на милиони и усвояването им по европроекти, за да се направи нещо и тези свети места да останат като наследство в годините напред.
Ето и няколко кадъра, представящи ситуацията тук:
И тъй като е по темата ще си позволя да отворя малка скоба.
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.
Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.
А ето какво казва автора:
„Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.
Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов
Издателство: Gayana book@art studio
Дата на издаване: 26.10.2016
ISBN: 9786197354003
Брой страници: 300
Корична цена: 27 лв.
За поръчки на ЛС или телефон 0877477127
Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!
Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)
BG77 BPBI 7924 1072 5700 01
 |
| Окончателна корица на предстоящото издание |
И поехме в късния следобед към селата Варовник и Младежко, за да излезем на пътя за Малко Търново. Или поне така си мислихме, че ще се получи, докато завой след завой асфалта потъна в дън гори и само коловозите предричаха, че ще си докараме някоя беля и ще замръкнем някъде тук, по безкрайните завои. Добре, че интуицията и опитът ми подсказаха да се допитам до някой от преминаващите камиони. Хората се оказаха любезни и също толкова любезно ме посъветваха да не рискувам. Дадените на картите второстепенни пътища са били такива в далечното минало, но от години никой не инвестира и ремонтира тук. Апетитът е далеч, където няма възвръщаемост и всичко изчезва ден след ден. Хората по тези малки селца, в сърцето на Странджа планина, също! Почти не видяхме движение, тук-там някой старец поседнал на някоя пейка в късния следобед, радващ се на последните слънчеви лъчи...
Закъсняхме порядъчно с обиколка през град Бургас и Меден рудник. Пътят се удължава тройно, но е бърз и няма опасност да останете в някоя дупка. В село Бръшлян се залутахме, но намерихме в края му прилична поляна за палатката и това ни стигна за този дълъг и изпълнен със здрав километраж ден. Направи ни впечатление масираното присъствие на джипове и гранични полицаи в района. В село Бръшлян, на центъра до чешмата бяха седнали пет шест от тях... Падна мъгла и докато разпъвахме палатката нахлу привичния за планината студ. След бърза вечеря неусетно заспахме вдишвайки кристалната чистота!
Архитектурен резерват село Бръшлян. Рано-рано нарамих статива и тежката артилерия, и благославяйки мъглата поех по все още тихите улици. Скоро нямаше да е така. Моторните триони налазиха по дървесината, а кучетата, които разлаях бяха достатъчен повод да изкарат от дворовете на къщичките учудените погледи на хората.
Тежки са зимите тук. Дали имаше снимка, в която да не хвана на преден план дърва? Стана осем часа и от всеки ъгъл извадиха резачките, че като се почна, имаше доста лъскави автомобили, с хора дошли на почивка тук, горко им... :)
Експедитивно се насочихме по същата линията към село Стоилово и водопад Докузак. Най-високият водопад в Странджа планина. Черпещ води от много извори и с карстов характер, водопад Докузак никога не пресъхва и винаги радва с приятно количество кристална вода.
Вековен дъб останал невредим и "защитен" вид, докато някой не реши, че не му е там мястото... Тъжна е картината. Пътувайки из България виждаме стотици камиони препълнени със скъпата суровина.
Приключението ни повежда към село Стоилово. Следваща архитектурна спирка в този ден. Който е поел по пътя Бургас-Малко Търново, може да посети и селата Младежко, Звездец, Босна, Бяла вода и да се наслади на архитектурното богатство, което все още не е ескалирало, както в други по-големи села и градове попаднали под ножа на евро проектите и покрито с лъскавина и стил!
Кметството в село Стоилово.
И поредния пейзаж с дърва за огрев. Зимите в планината са тежки и подготовката е на ниво! :)
Минути ни делят от следващата дестинация - архитектурен резерват Малко Търново.
Има какво да се види и в това китно гранично градче, красиви и запазени сгради има в изобилие и въпреки неподходящата светлина, успявам да запечатам част от атмосферата в края на лятото. Улиците са тихи, спокойни, без паркирали автомобили! Трудно намирах гледни точки, в които да не изкривя перспективата на типично квадратните къщи с ултрашироката стъклария. :)
Последва тежка пътна отсечка до морския град Царево дадена като второстепенен път на картите. Асфалт е имало някога, дупките са повече от необходимото. В количество и качество! Скоро този път ще остане в историята, а на картите ще бъдат отбелязани отсечки, които ще се обсъждат с кеф в офроуд форума! :) Релаксът по черноморието на палатка в следващите дни компенсира несгодите и балансира отношението спокойствие-нерви! :) Арапя, Приморско, бира, плаж, палатки и културен туризъм! :)
Скално светилище Беглик Таш.
Резерват Ропотамо, където се намира скално светилище Беглик Таш. Черен път води през гората до група камъни нарочени за енергийно светилище. Шорткътнахме покрай вековните дървета преди будката и видяхме камъните Беглик Таш, които стоят от милиони години тук, където им е мястото. :)
Параклис "Св. Парашкева" в резерват Ропотамо. Няколко кошути стреснати от стъпките ни избягаха в шубрака, а морето е на метри и ако се вгледате през дърветата зад параклиса, ще го разпознаете. :)
Навъртяхме солиден километраж с три нули в тези дни. Видяхме достатъчно за да се убедим за пореден път, че в България скоро ще останат само тъмни субекти, осакатени гори, прокажени гледки на манастири в дворовете, на които живеят недобросъвестни люде, които е по-лесно да унищожат съграденото, а не да бъдат впрегнати във физически труд, строеж на пътища, за да заслужат парите, които всеки данъкоплатец отделя от немотията си месец след месец и година след година.
Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организация и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.
Лека от мен, настройката е за цветове и златна есен! :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар