понеделник, 28 септември 2015 г.

Западни Родопи. Бяла Черква - Белочерковски манастир - Лилково - Ситово - СЗП - Храбрино - Извор

 Бяла Черква - Лилково - Ситово - Поделение 32820 - Бяла Черква - Храбрино - Извор

  Родопите ни подложиха на силово натоварване. Идеята уж беше за кротък уикенд, на палатки по възвишенията на някое родопско село, лек трекинг, як мохабетинг и малко автопоход. Случи ли се обаче да се организираме с Иван, е ясно едно. Наилоните трябва да са с приоритет в подготовката на багажа. Мъгла, дъжд, вятър, съставките на успешното ходене с него. Не помня да сме организирали нещо с него, в което да е нямало вода! :) Не това обаче е толкова важно сега. На всичко отгоре се заформяше и бедствен храносмилателен катарзис. Този туризъм е по-изморителен и от най-тежките зимни преходи, в които съм се забърквал. А щом и Катя е с нас, сигурно е едно. Ще има покривка, вилици, свещи, печени чушки, печен лук, клечки за зъби, че дори сапун, веро и олио, без значение къде точно отиваме, а скарата все плаче ли плаче, като камъните в жлъчките ни. Та, бързо спретнахме план за действие и къде ще се ходи. В западни Родопи тепърва прохождаме, въпреки че като си гледам хардовете, повечето ми снимки са от планината Родопи, че и издаден пътеводител с мои авторски фотографии... :) А щом Ванката каже лежерно това означава претрупана софра, с дъговидно извита маса под нея и махмурлук в следващия ден, както и дефокусирани кадри, все пак претекста на тези ходения са снимките..... :)

   И тръгнахме! Още като го питах как е изпекъл принцесите си сутринта, а именно на изключена печка, разбрахме че ще ни вали, но не достатъчно за да е бедствено положението.

   Нагърбихме тежкия Ситроен по живописните и изровени пътища в планината и право към първата цел за деня - летовище Бяла Черква с красивия манастир там - Белочерковски манастир св.Петър и Павел. По път започнахме да попадаме и на находките, които грижливо държах под око на гпс приемника и навигирах с посоки накъде да се завива...




   Ветераните от едно време. Ако не се лъжа този мотоциклет е Балкан 250.


   Не снимах в манастира, ама ето и гледната точка на Ванката, че ми хареса ракурса, а и разбрах, че лелката вътре съскала, та не посмях! :)
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

    Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!
Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)
BG77 BPBI 7924 1072 5700 01
Окончателна корица на предстоящото издание
   Бързо си дадохме газ към панорамните площадки над Бяла Черква, откъдето мъглата ни засмука и позяпахме доволно няколко ката от западните Родопи, от високо! :)


Скоро цялата тази красота ще прелее в искрящи цветови спектакли, които могат да докарат фотографското племе до инфаркт! :)

Право надолу, чакаше ни слизане с колата почти до Пловдив, обектите са в съседни дерета, разделени от респектиращи ридове вкопани дълбоко в планината. Преваляваше... Направихме един бърз магазин, да купим разни дреболии - бира, вино, спирт за горене - пироманщина в действие за стомаси и черен дроб!!! :) Като си пазаруваме от магазинчетата в китните родопски села е сигурно едно. Поредицата е еднаква всеки път, водя си записки и се оказа последователно във времето! :) Още в момента на излизане от магазина, дъждът спира. Отърваваме се за пореден път от капките и продължаваме в съседното дере на планината. 

Завои, дупки, завои, дупки, дупки, дупки, завои, завои, дупки, дупки, дупки, липса на асфалт. Вдигнахме Ситроена максимално и поехме в планината към селата Лилково и Ситово. Пътно знаехме за каскадата на Лилковска река, която е особено фотогенична, макар и леко невзрачна за да бъде наречена водопад. Ето, убедете се сами! :) А есента тук ми се ще да изкарам поне един лек "фотографски инфаркт"! :)



Водопадът е на отбивката между село Лилково и село Ситово. Пътищата там се разделят. По десния се стига в село Лилково, по левия в село Ситово и до двете пътят е лош, изровен, неподдържан в годините и планината си го присвоява полека-лека. Двете села с прилежащите райони бяха в списъка, а за десерт и още нещо, за което ще стане дума по-късно. Определено тази откъснатост от цивилизацията и трудния достъп, ги прави по-слабо посещавани обекти и комерсът не ги е докоснал пагубно, изливащ се в модерни евро проекти, скъпи хотели и лъскави лимузини, за миризмата на кебапчета е излишно да се каже...

Село Лилково:




Всички по-отдалечени навътре в планината села се гордеят с изящни църкви в ретро стил, повечето само с лек козметичен ремонт и мъхове по тикли и камъни.

Разходихме се! Във всички села казвах на Иван - остави ме тук и слизах на табелата, на входа на селото! Слязохме по пътя до Лилковския водопад, за да поемем в съседното дере към село Ситово. С повече внимание се преминава и с ниски западни автомобили - проблемът е, че отсечките са много дълги, от там идва тежестта им. Ако в близките години не се направи нИщо, най-вероятно ще станат почти непроходими и само местните хора, с джипове, ще могат безпроблемно да стигат до къщите си там.

Село Ситово, посрещнаха ни с няколко чепки грозде и усмивки.






Над селото, както в повечето западно-родопски села е изграден параклис, обособено е място за мохабет, маси, пейки, огнище... Там пренесохме значително количество багаж за нощния бивак. Катя остана да запали огън, с Ванката разпънахме палатки и хамаци, след което с последен напън в оставащите малко светли минути тръгнахме в дън гори тилилейски, за да разгледаме секретното в миналото зенитно поделение 32820. А ето и приятната гледка от параклиса. Село Ситово остава в ниското под нас. Тревите нежно се люлееха от вятъра, чанове отекваха в ниското, кучешки лай потъваше меко с ехо в околните планински ридове.

Поделение 32820 - Бяла Черква. Сформирано през 1961г. и закрито през 1999г. Било е въоръжено със зенитно-ракетни установки СА-75 "Двина". Секретно в миналото и с ограничен достъп, а е вероятно случайно попаднали дървари да са били разстрелвани там, такива са били онези времена, в години след войни, Варшавски договори, Студената война... Параноята е била на челни позиции! В сегашно време, тъмни субекти са в приятен хабитат и живуркат, разграбвайки каквото е останало, а то почти нищо няма там. Само руини, мухъл, носеща се сред горите миризма на изгнили греди и машинно масло. 



Резултатите от обученията на войниците.

Границите на НРБ са свещени и неприкосновени.



Знаехме, че мястото крие своите тайни и няма да открием секретните тунели, в които са се криели при учение или са складирали боеприпасите. Скоро ще се стъмни. Лаещите кучета на циганите наоколо можеха да докарат човек до лудост в тази обстановка наоколо. Заваля лек дъжд и на тръгване обратно, решили да минем напряко през горите, се озовахме тук. Тунел под земята, с грижливо засадени борове върху му. Идеалната маскировка.

Тук някъде ме сви стомаха, че се наложи да ползвам за онагледяване снимка от архива на Ванката! :)

След което знаейки, че почти сме прекрачили лимита на времето, почти по тъмно бяхме при параклиса. А там какво да видим. Плоча с въглени, чушки се препичат, лучецът сълзи, малелей...

И изригващите в синьо апокалиптични небеса. Намалих умишлено сатурацията на синия цвят!

Иван наля вино, което купихме от магазин Старата изба в село Първенец. Почти ми се закле, че по-хубаво вино не е намирал - опитах отпивайки от чашата, повярвах му. Три чаши беше помъкнала Катя, кутии с бисквити, а бяхме само за 2 дни, не ми се мисли колко ремаркета трябваше да изнесем дотук ако бяхме за примерно седмица! :) Нагласихме 12 шишчета с луканка, бекон, лук, кълцаница в естествено черво. Плочата над жаравата беше малка и редът чакаха много чинии в следващите часове! Прикапваше дъжд, но Иван каза, че ще пише на времето оценка 6- и след малко спря да вали. Небето се изчисти. В пълнолунието, зад облаците се опули месечината. Доста теории за луната, кацането на луната и т.н. ни се превъртяха из прегорелите мозъци. Усещахме се, че дебатът ескалира на моменти в ожесточени спорове и изпадахме в смях. Иван явно има химически грейки скрити под дрехите! Аз умирах от студ, целият се тресях, въпреки животворната и сгряваща течност, но легнахме късно и оползотворихме почти минутите до полунощ. След което влязохме по палатки-хамаци. Дъждът се изсипа с все сили, в далечината макар и приглушено падаха светкавици, колкото да си имаме едно на ум...

Сутрините са трудни, човек залита, фокусът на техниката... не му е лесно! :) Все пак със светосила, висока скорост и малко заклинания успях да хвана този ранобуден дъждовник до аязмото с 50-ата на 1.8! :)

Аязмото, водата според замервания е с лека радиация, лековита е! :)

Светлина и облаци породиха добра комбинация, въпреки късния пейзажен час. Село Ситово в ниското. Скоро всичко ще потъне в мъгла, по-късно и заваля, дотук с хубавото време! :)

В село Извор попътно щракнахме тихите улици. Събрахме си орехи, лешници и ябълки.

Килийното училище в село Храбрино, едно от първите килийни училища в България и тънещо в разруха.

Църквата в село Храбрино, жената там се оказа учтива, поснимахме на воля. Стенописите са от 19 век и са уникални! :)

Отпътувахме, имаше носталгия, получи се поредното и много вълнуващо за нас ходене. Ето гледната точка и на нашия спътник Иван, без който нямаше да е същото!

 До скоро! :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар