Долмените в Странджа планина
Много може да се изпише за долмените в България. Не напразно миналата година посветих доста време в проучване и пътувания в Сакар планина, където посетих/ме голяма част от запазените и някои други обекти... Долмените в България са разпространени основно в Югоизточна Тракия, като според изследователите им, тяхната концентрация е най-висока в Сакар, Странджа и Източните Родопи. За Сакарските долмени съм писал други публикации в блога, а обекти на тази публикация, ще са част от долмените в Странджа планина, които посетих в началото на тази пролет...
Долмените на територията на планините Странджа и Сакар в миналото са наричани от местното население „змейови дупки“, „змейови къшли / къщи“ или „змейови капаци“. Петко Р. Славейков в края на XIX в. описва долмените като: „... един вид камъни, наричани „капаци“, те се състоят от преголеми плочи, две отстрани и един с дупка отпред; отгоре им е положена друга плоча, която за чудо как е дигана и настанявана.“.
Долмените на територията на планините Странджа и Сакар в миналото са наричани от местното население „змейови дупки“, „змейови къшли / къщи“ или „змейови капаци“. Петко Р. Славейков в края на XIX в. описва долмените като: „... един вид камъни, наричани „капаци“, те се състоят от преголеми плочи, две отстрани и един с дупка отпред; отгоре им е положена друга плоча, която за чудо как е дигана и настанявана.“.
Долмените са най-старата гробна архитектура, известна на Балканите. Те са разположени единично или в групи по планинските хребети и ридове. Незвисимо от конфигурацията си – единични или групирани в некропол, долмените са покрити с могилен насип, състоящ се от пръст и камъни, а входовете им са ориентирани винаги към една от слънчевите посоки и никога не сочат на север.
Странджа е мистична, страховита и пълна с всичко, каквото човек пoиска, само да му стиска да се втурне и да се натовари физически, а и да се подготви поне малко предварително какво да очаква... Точки, координати, подходи... Очакваха ме 48 динамични часа (в път, сън, шофиране, велосипедиране), 600 км с автомобила и 100 км с велосипеда. Бях нащрек и се впуснах в приключението.
Поемайки по пътеки, черни и кални пътища, затлачени с глина, нападали дървета и неясни подходи, знаех че трябва да съм нащрек, така както никога не съм бил досега, предвид случващото се по границите там... Навсякъде се вихрят прокажени и грозни сечища и горите са унищожени... Туристическа маркировка има на много малко места или се заличава умишлено, за да няма много движение и туризъм в тези планини...
Опасно е да се щъка там в момента и сякаш го разбирах, но ме дърпаше. От години гледам и проучвам долмените там (и се чудом чудя, как досега не съм се отбивал или просто сме забивали по други пътеки на Странджа) и знаех, че късметът трябва да ме награди, за да успея. Безкраите тънеха в самота; баир след баир, след баир, а следите от човешко присъствие, бяха навсякъде, въпреки че не срещаш никого през цялото време... Не се вижда краят... Планини след планини... И в това ли му е чарът... Патрули, военни, гранични власти...
Навъртайки 100 километра с CUBE боецът, наистина се надявах да не се счупи, или да скапя някоя гума по тежкия терен, където да се налага да спирам принудително... Задната гума спихна/спадна десетина часа по-късно, докато отстранявах калта, смазване, чистене... Кал и състезаващи се кърлежи, спре ли човек за миг, налазват го... Напаст, при това в началото на март... А зад всеки завой - дрехи, спални чували, наилони, захвърлени скъсани раници и купища пластмасови опаковки...
Странджа е мистична, страховита и пълна с всичко, каквото човек пoиска, само да му стиска да се втурне и да се натовари физически, а и да се подготви поне малко предварително какво да очаква... Точки, координати, подходи... Очакваха ме 48 динамични часа (в път, сън, шофиране, велосипедиране), 600 км с автомобила и 100 км с велосипеда. Бях нащрек и се впуснах в приключението.
Поемайки по пътеки, черни и кални пътища, затлачени с глина, нападали дървета и неясни подходи, знаех че трябва да съм нащрек, така както никога не съм бил досега, предвид случващото се по границите там... Навсякъде се вихрят прокажени и грозни сечища и горите са унищожени... Туристическа маркировка има на много малко места или се заличава умишлено, за да няма много движение и туризъм в тези планини...
Опасно е да се щъка там в момента и сякаш го разбирах, но ме дърпаше. От години гледам и проучвам долмените там (и се чудом чудя, как досега не съм се отбивал или просто сме забивали по други пътеки на Странджа) и знаех, че късметът трябва да ме награди, за да успея. Безкраите тънеха в самота; баир след баир, след баир, а следите от човешко присъствие, бяха навсякъде, въпреки че не срещаш никого през цялото време... Не се вижда краят... Планини след планини... И в това ли му е чарът... Патрули, военни, гранични власти...
Навъртайки 100 километра с CUBE боецът, наистина се надявах да не се счупи, или да скапя някоя гума по тежкия терен, където да се налага да спирам принудително... Задната гума спихна/спадна десетина часа по-късно, докато отстранявах калта, смазване, чистене... Кал и състезаващи се кърлежи, спре ли човек за миг, налазват го... Напаст, при това в началото на март... А зад всеки завой - дрехи, спални чували, наилони, захвърлени скъсани раници и купища пластмасови опаковки...
Екстремната нощ на минус 4 градуса ме изтощи (последните десетина дни карах "страшния вирус" на крак, без да приемам хапчета дори) и вледеняващият старт на втория ден, в който планината наистина ме зареди и изтощи до краен предел, и като в транс въртях педалите на велосипеда, за да успея да се върна по светло... Възлов момент бе яхването на байка и спускайки бясно кратката отсечка в село долно Ябълково, където буквално ме втрисаше и измръзвах... После се стопли, въпреки че духаше цял ден, а следобяд термометърът в колата показа плюс 18 градуса...
Всяка снимка в публикацията е колаж, сбор от снимки към всеки посетен обект. Преизпълних плана, предвид късото време за действие... Видях някои от по-интересните и сравнително запазени долмени в Странджа планина (които не са напълно рухнали или унищожени), като остават и някои други обекти, до които ще се добирам друг път (долмените до село Голям Дервент, долмен Ашламата, долмен Лъките край село Евренозово, долмен в м. Бакъра, долмен Стефчова кашла). Те се намират в други области на Странджа и за два дни наистина не е възможно да се претупа всичко, не че и трябва, но не, че и не може... :) :) :) Има и още обекти, но те са образно казано безинтересни, тъй-като са останали само руини от тях и е трудно да се определят, затова залагам да видя по-запазените, все пак времето и ресурсите са силно ограничени...
Всяка снимка в публикацията е колаж, сбор от снимки към всеки посетен обект. Преизпълних плана, предвид късото време за действие... Видях някои от по-интересните и сравнително запазени долмени в Странджа планина (които не са напълно рухнали или унищожени), като остават и някои други обекти, до които ще се добирам друг път (долмените до село Голям Дервент, долмен Ашламата, долмен Лъките край село Евренозово, долмен в м. Бакъра, долмен Стефчова кашла). Те се намират в други области на Странджа и за два дни наистина не е възможно да се претупа всичко, не че и трябва, но не, че и не може... :) :) :) Има и още обекти, но те са образно казано безинтересни, тъй-като са останали само руини от тях и е трудно да се определят, затова залагам да видя по-запазените, все пак времето и ресурсите са силно ограничени...
Разделяйки мислено картата за това приключение на няколко части, се разходих по три образно казано хоризонтални линии, като обиколих районите на селата: Голямо Буково, Кирово, Граничар, Белеврен, Факия, Долно Ябълково, Горно Ябълково... Стратегията, за да съм бърз и да видя повече, се овенча с успех, като подхождах между линиите, пресичайки цели планински дялове, само с колелото, за да не троша окачването на автомобила и да губя време с проверки и обяснения... Та, така! Качвам малко снимки от двата дни...
1. Долмен Змейова къща.
2. Долмен Сарачева тумба.
3. Долмен Бички бунар.
4, 5. Граничарски долмени (Капаците). Има и още, но са зад нови огради и ще е трудно да се подходят...
6. Село Долно Ябълково, долмен Змейова дупка 2.
7. Мегалит Марков камък.
8. Долмен Лозенски дол.
9. Долмен Лозята.
10. Долмен Белеврен.
11. Долмен Аязмото.
12. Долмен Корубата.
13. Долмен Каракуш / Влахов дол.
14. Долмен Ябълково.
15. Долмен Чельов капак.
Изненадващо е с какви места раполага тази мистична планина! В едно особено динамично пътуване, финиширахме с кратка забежка над странджанското село Воден, отбивайки се до манастир под земята, за който съм писал друг път...
Няма коментари:
Публикуване на коментар