МАРТИН ПЕТРОВ photography: Долмени

Показват се публикациите с етикет Долмени. Показване на всички публикации

четвъртък, 16 март 2023 г.

Долмените в Сакар планина

Много може да се изпише за долмените в България. Не напразно миналата година посветих доста време в проучване и пътувания в Сакар планина, където посетих/ме голяма част от запазените и някои други обекти... Долмените в България са разпространени основно в Югоизточна Тракия, като според изследователите им, тяхната концентрация е най-висока в Сакар, Странджа и Източните Родопи. За долмените в Странджа съм писал други публикации в блога, а обекти на тази публикация, ще са част от долмените в Сакар планина, които посетих в началото на миналата пролет...
Долмените на територията на планините Странджа и Сакар в миналото са наричани от местното население „змейови дупки“, „змейови къшли / къщи“ или „змейови капаци“. Петко Р. Славейков в края на XIX в. описва долмените като: „... един вид камъни, наричани „капаци“, те се състоят от преголеми плочи, две отстрани и един с дупка отпред; отгоре им е положена друга плоча, която за чудо как е дигана и настанявана.“.
Долмените са най-старата гробна архитектура, известна на Балканите. Те са разположени единично или в групи по планинските хребети и ридове. Незвисимо от конфигурацията си – единични или групирани в некропол, долмените са покрити с могилен насип, състоящ се от пръст и камъни, а входовете им са ориентирани винаги към една от слънчевите посоки и никога не сочат на север.

Малко над 100 000 пешеходни крачки в дебрите и горски дъбрави на Сакар планина, с малко под 100 пешеходни километра, сън колкото-толкова, много бири и колабиране на моменти по жежките пътеки, по които водата се лееше през дерета и рекички и създаваше трудни моменти... Магията на пролетна Сакар планина даваше, но предизвикваше... Три "почивни дни".
Бяхме пътували над 200 км с автомобила след безсънна нощ в подготовката за Сакар. И малко преди обяд ги захванах... Изминах 45 пешеходни километра в този първи ден, а Царският долмен, беше черешката на тортата, слизайки без пътека през дерета от крепостта над него. Краката ми бяха мокри и вече разранени, с кръв по чорапите в този ден, в който просто се надцених. Не бях хапнал нищо от предната вечер и целият ден бягане си казваше думата, защото залитах и треперех неудържимо от студения вятър. В последствие получих и схващания, които обаче не попречиха за следващите дни, но след всичко видяно наистина не ми и пукаше особено, а вече се и стъмняваше, трябваше да търсим място за първия бивак...
Едно вълнуващо приключение, с много болки, бягане по пътища и пътеки, безброй посетени обекти, срещи с диви прасета, сърни и пепелянки...
Посетихме голяма концентрация от долмени, скални ниши и шарапани, скални светилища, крепости, пресичайки дерета и била, засмуквайки и смъквайки денивелация в немалък километраж, докато обезводнявайки се, раните по краката се множаха и почти се изливаха в сълзи, а планински била разкриваха и разкриваха безкрая... Изумителна планина е Сакар... Пожелах си я и я получих, макар и за да разбера колко необятна и древна е тя! И тук, както в Странджа планина, има много още какво да се види (относно долмени), но тези долмени са сред по-запазените, по-заслужаващи отделеното време, погледнато от туристическа гледна точка...
Пролетната зеленина повежда, омагьосва и човек не може да спре да тича и търси... А тук наистина има какво да се види!!! Качвам малко снимки долу в линкове (всеки линк е към отделен долмен)!

Долмен (разрушен) при Берекет баир - Черепово

Долмен - Изворово

Долмени в местност Големия кайряк - Българска Поляна

Долмен в местност Нъчеви чаири - с. Хлябово

Прото-долмен Караулска река

Долмен в местност Гайдаров долап - Хлябово

Долмени в местност Стоева круша - Хлябово

Скална гробница и долмен в местност Авджика - Хлябово

Мегалит Ръката и Шарапана

Долмени в местност Средния рът - Скални кръгове - село Сакарци

Долмен в местност Желев гьол - Сакарци

Долмени в местност Капаклийка - Сакарци

Долмени в местност Клифтинова нива - Сакар планина

Долмени в местност Мангъра - Сакарци - Сакар планина

Долмен в местност Славова кория - Хлябово - Сакар планина

Долмени в местност Бялата трева - Хлябово - Сакар планина

Тракийска крепост и култов комплекс Палеокастро

Долмени в местност Бакалов кладенец - Сакарци - Сакар планина

Долмен в местност Паскалеви келемета - Сакар планина

Връх Карталка - Орела - Сакар планина

Писаният камък - Сакар планина

Долмен Орфея - Сакар планина

Бивак - Сакар планина

Водопад Казанките - Сакар планина

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - ЛИНК

сряда, 15 март 2023 г.

Долмени в Странджа планина

Долмените в Странджа планина

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк

Много може да се изпише за долмените в България. Не напразно миналата година посветих доста време в проучване и пътувания в Сакар планина, където посетих/ме голяма част от запазените и някои други обекти... Долмените в България са разпространени основно в Югоизточна Тракия, като според изследователите им, тяхната концентрация е най-висока в Сакар, Странджа и Източните Родопи. За Сакарските долмени съм писал други публикации в блога, а обекти на тази публикация, ще са част от долмените в Странджа планина, които посетих в началото на тази пролет...
Долмените на територията на планините Странджа и Сакар в миналото са наричани от местното население „змейови дупки“, „змейови къшли / къщи“ или „змейови капаци“. Петко Р. Славейков в края на XIX в. описва долмените като: „... един вид камъни, наричани „капаци“, те се състоят от преголеми плочи, две отстрани и един с дупка отпред; отгоре им е положена друга плоча, която за чудо как е дигана и настанявана.“.

Долмените са най-старата гробна архитектура, известна на Балканите. Те са разположени единично или в групи по планинските хребети и ридове. Незвисимо от конфигурацията си – единични или групирани в некропол, долмените са покрити с могилен насип, състоящ се от пръст и камъни, а входовете им са ориентирани винаги към една от слънчевите посоки и никога не сочат на север.
Странджа е мистична, страховита и пълна с всичко, каквото човек пoиска, само да му стиска да се втурне и да се натовари физически, а и да се подготви поне малко предварително какво да очаква... Точки, координати, подходи... Очакваха ме 48 динамични часа (в път, сън, шофиране, велосипедиране), 600 км с автомобила и 100 км с велосипеда. Бях нащрек и се впуснах в приключението бодро и с желание за нови приключения.
Поемайки по пътеки, черни и кални пътища, затлачени с глина, нападали дървета и неясни подходи, знаех че трябва да съм нащрек, така както никога не съм бил досега, предвид случващото се по границите там... Навсякъде се вихрят прокажени и грозни сечища и горите са унищожени... Туристическа маркировка има на много малко места или се заличава умишлено, за да няма много движение и туризъм в тези планини...
Опасно е да се щъка там в момента и сякаш го разбирах, но ме дърпаше. От години гледам и проучвам долмените там (и се чудом чудя, как досега не съм се отбивал или просто сме забивали по други пътеки на Странджа) и знаех, че късметът трябва да ме награди, за да успея. Безкраите тънеха в самота; баир след баир, след баир, а следите от човешко присъствие, бяха навсякъде, въпреки че не срещаш никого през цялото време... Не се вижда краят... Планини след планини... И в това ли му е чарът... Патрули, военни, гранични власти...
Навъртайки 100 километра с CUBE боецът, наистина се надявах да не се счупи, или да скапя някоя гума по тежкия терен, където да се налага да спирам принудително... Задната гума спихна/спадна десетина часа по-късно, докато отстранявах калта, смазване, чистене... Кал и състезаващи се кърлежи, спре ли човек за миг, налазват го... Напаст, при това в началото на март... А зад всеки завой - дрехи, спални чували, наилони, захвърлени скъсани раници и купища пластмасови опаковки...

Екстремната нощ на минус 4 градуса ме изтощи (последните десетина дни карах "страшния вирус" на крак, без да приемам хапчета дори) и вледеняващият старт на втория ден, в който планината наистина ме зареди и изтощи до краен предел, и като в транс въртях педалите на велосипеда, за да успея да се върна по светло до автомобила... Възлов момент бе яхването на байка и спускайки бясно кратката отсечка в село долно Ябълково, където буквално ме втрисаше и измръзвах... После се стопли, въпреки че духаше цял ден, а следобяд термометърът в колата показа плюс 18 градуса...
Всяка снимка в публикацията е колаж, сбор от снимки към всеки посетен обект. Преизпълних плана, предвид късото време за действие... Видях някои от по-интересните и сравнително запазени долмени в Странджа планина (които не са напълно рухнали или унищожени), като остават и някои други обекти, до които ще се добирам друг път (долмен Ашламата-вече посетен, долмен Лъките и долмен Меден извор край село Евренозово-вече посетени, долмен Чардак/Калово-вече посетен, долмен "Света Неделя"/Калово-вече посетен, долмен в м. Бакъра, долмен Стефчова кашла/Белеврен, долмените до село Голям Дервент). Те се намират в други области на Странджа и за два дни наистина не е възможно да се претупа всичко, не че и трябва, но не, че и не може... :) :) :) Има и още обекти, но те са образно казано безинтересни, тъй-като са останали само руини от тях и е трудно да се определят, затова залагам да видя по-запазените долмени в Странджа планина, все пак времето и ресурсите са силно ограничени...

Разделяйки мислено картата за това приключение на няколко части, се разходих по три образно казано хоризонтални линии, като обиколих районите / землищата на селата: Голямо Буково, Кирово, Граничар, Белеврен, Факия, Долно Ябълково, Горно Ябълково... Стратегията, за да съм бърз и да видя повече се овенча с успех, като подхождах между линиите, пресичайки цели планински дялове, само с колелото, за да не троша окачването на автомобила и да губя време с проверки и обяснения... Та, така! Качвам малко снимки от двата дни...

1. Долмен Змейова къща.

2. Долмен Сарачева тумба.

3. Долмен Бички бунар.

4, 5. Граничарски долмени (Капаците). Има и още, но са зад нови огради и ще е трудно да се подходят...

6. Село Долно Ябълково, долмен Змейова дупка 2.

7. Мегалит Марков камък.

8. Долмен Лозенски дол.

9. Долмен Лозята.

10. Долмен Белеврен.

11. Долмен Аязмото.

12. Долмен Корубата.

13. Долмен Каракуш / Влахов дол.

14. Долмен Ябълково.

15. Долмен Чельов капак.

Изненадващо е с какви места раполага тази мистична планина! В едно особено динамично пътуване, финиширахме с кратка забежка над странджанското село Воден, отбивайки се до манастир под земята, за който съм писал друг път...

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк

събота, 3 декември 2022 г.

2022 година

Въведението към публикацията за 2022-а година е цитат от предходната 2021-а година, след което започва същинската и част... :)
"Заслужава ли няколко реда отминаващата 2021-а година? Тя, тази 2021-а година беше вълнуваща и толкова трудна, динамична, нелогична и критична, че дори нямам въображение да се замисля дали мога да я повторя, ако имаше "втори рунд"... И не искам! Стартът беше с нотка отегчение след празници и прочее, но това не попречи да се случат интересни, вълнуващи и екстремни емоции, а косите да побелеят достатъчно с всеки следващ ден... Януарска Стара планина ми подсказа, че не винаги се получава и "така не трябва", което пък даде и време за преосмисляне на някои стратегии... 🙂 Казват, че с годините човек губи форма. Ми, сякаш съм в по-добра от всякога такава, но човек винаги може да се изложи... Има какво да се желае, здраве да е! 🙂

Всеки ред (в публикацията) е препратка с линк към случващото се в заглавието... Нямах време да отделя необходимото време, за да описвам пълноценно блога, но поне качвах хронологично кадри и тук-там някое изречение... Не, че някой чете вече блогове... Ще запомня 2021-а със зимен Марагидик по свирепото му североизточно ребро и купищата премеждия, докато автомобили, екипировки и прочее и прочее, се разпадаха ден след ден и загатваха - "Няма да е лесно"... И през пролетта се случиха интересни неща, но я пропускаме... За първи път оставах без автомобил за по-дълго време, то пък също се получиха хубави приключения! Лятото беше обещаващо! Избродих десетина маршрута от север на Стара планина и видях най-дивите места, ридове, била и резервати, а автомобилът ръмжеше яростно по разбити проходи и подходи в стил "Не ме оставяш - ще видиш ти"... Ненадейни срещи с диви животни, кърлежи, стършели и колабираща жега... Купищата скални светилища, водопади, калета, екзотични села и дестинации, илизаха на дневен ред непрекъснато и беше ясно едно - ще се пътува! Залагам на Родопите и Средна гора в последните години и продължавам да се изненадвам какви съкровища се спотайват зад всяко едно планирано и посетено кътче там... Случи се почти на майтап! Налагаше се да вдигна леко нивото и се захванах по-сериозно със скално катерене без прекъсване няколко месеца, така де, все пак идеята за "Айгер по Митилеги" не беше "ей така", но не се случи тази година... Яваш-яваш изведох и няколко шестици, за което благодаря на замесените, както и на всички останали, с които забивахме по дивни пътеки! Продължих и следващите месеци с разни боудър скалички и разбрах, че има какво да се желае... Финишираме декември приключенски с теснолинейката Септември-Добринище-Септември. 10 часа с влакчето в двете посоки и още 5 с автомобила, за трениране на нервната система... 🙂"

Ред е и тази година да се туркули... А 2022-а определено бе по-трудна, но усилията дадоха добри резултати, ако изобщо аз мога да бъда доволен, каквото и да ми се случи - хубаво, по-хубаво, най-хубаво (в личен план). Трудна, екстремна, вълнуваща година... Много пътуване, преходи, върхове, крепости, калета, долмени, руини, махали, критични моменти, стотици километри денивелация и хиляди километри пеша, със спиращи дъха моменти, в които животът течеше на високи, наистина високи обороти... И най-важното - имам човек до себе си, с който да споделям цялата тази "лудост"! И три котки! 😻
Както всяка година, и в тази, захапването бе с труден старт. Светът се обърка и обърна тотално и не беше ясно дали ще може да се пътува... Горивата, гонейки висини в цените, сякаш щяха да провалят плановете, но по едно време и може би за кратко, се оказа, че ще се получи. Заложих да не пропилявам и миг в чакане, и се гмурнах дълбоко в мечтите, навъртйки около 25 к километра със стария и легендарен автомобил от 2001-а година. (таксиджийското каране го държеше във форма и ремонти почти не съм правил, освен консумативи и повечко настройки и чоплене, но такива се очакват все пак). След всяко приключение, архивно качвах по кратка публикация в блога, без много описания и като цяло по-долу прилагам под номера и в линкове това, което видяхме (с по една снимка), но не това е чак толкова важно...

С години пътувам/ме по крепости, руини, калета, водопади, малки и големи села, и китни, но изоставени махали и списъкът с посетени подобни места набъбваше... Планински ридове, изгреви, залези, биваци, върхове, езерни циркуси, хижи, планински първенци... Разбра се, че колкото повече пътува човек, толкова по-малко е видял, каквото и да означава това... Годинките се нижат, косите побеляват... В резерват Стенето се надцених през пролетта, влязох над Казаните по опасен терен и получих лоша контузия, която можеше и с "песни" да завърши, но то в това им е чара на ходенията сам, и сякаш се виждаше края на планинарстването, но все пак бързо и с леки движения, без да спирам за миг, успях да преодолея разтеглени кръстни връзки, и без сериозни лечения изкачих връх Баба в планината Пелистер десетина дни по-късно (беше трудно)... Загрявах с по хиляда денивелация във всеки следващ ден, с изключително бавни темпове и така се оказа, че за Джендемите имам шанс, а там на късмет не трябвало да се разчита... Месец по-късно и в рамките на няколко седмици направих 5 преминавания през северен Джендем по различни маршрути и още 7 доста сложни подходи по други затънтени места в най-дивите части на Балкана, като така разбрах, че все още нищо не съм видял, въпреки последните няколко години, в които реално обходих всички резервати на Балкана... Критични моменти имаше, доколкото да се раздваме, че животът все пак продължава и че сме част от него... Получиха се емоционални дни, зрелищни панорами и извънземни кадри в телефона... Техниката буквално отлежава със свалени батерии и само разни събития, за които ме търсят, отчитат кадри по-така...

Динамично протичащите дни се изявяваха и в направата на зимнина. Много, много, много зимнина. Плашат ни с тежка зима и то май отдавна се виждаше, че идват трудните години, за които постоянно шепна от поне пет години насам... Събирах/ме гъби, шипки, боровинки, билки, плодове, орехи, лешници и направих стотици сладка, вкусни сладки и солени консерви и какво ли още не, но нека си останат в тайна някои неща от света на химията и физиката... :) Така дните отминаха, като миг. Зареждане с дърва за зимата, за да е уютна и пивка... :) Натъркалях суджуците в началото на декември, докато пиша тази тъй-скучна и дълга публикация... Отдавна ме е напуснала музата за писания, но скоро обещавам да кача в кратки описания публикация с премиерните зимни преминавания на северен Джендем, за които получих ръкописно написани бележки от ветеран в алпинизма...
Кротко гледах картите на северен Джендем и там се случиха "преходи" и подходи, за чудо и приказ... Никой почти не ходи там лятно, защото е опасно и глупаво човек да се набие в таваните на туровете и да виси на сечива по тревните туфи, но пък е ефектно да се слиза после от връх Ботев за под два часа с изпита преди това бира на върха... Отдавна се канех да видя долмените в Странджа и Сакар, някои пещери, каньони в България и десетки селца и махали. Успяхме да обходим в едно от интензивните пътувания огромна част от Сакарските долмени (където в един от дните слизах по тъмно през някаква река), но за Странджа време и желание не остана, предвид случващото се по границите ни... Все пак, дори в най-смелите си мечти, не бях подозирал за безкрайните и случващи се буквално едно след друго пътувания, застъпвайки ги едно след друго, оставящи ни без дъх... Слязох под 60 кг в един момент, което не беше толкова добре дошло, но ще наваксваме в зимните дни?!? Да, бе, да... :) Поставих и някакъв личен рекорд, с над 30 пресичания на прохода Троян-Кърнаре, за подходите от север по реки, ждрела, била, върхове, Джендеми, бране на гъби и прочее и прочее... И друг рекорд - цели 10 дни на Черно море?!!?! Зимата не се отчете добре, освен един еднодневен връх Ботев през февруари (станах от сън, качих го и се върнах следобяда, за да свърша разни неща), но лятото наваксах... Дори веднъж почти направих 3000 метра денивелация по тежък терен, за ден... Добре де, бяха си точно 2,2 к денивелация, ама то какви... Аха да си бия рекорда на Матерхорн със слизане в изходна позиция, но не се получи. Остаряваме... :) И тъкмо бях влязал в серия от скучни на вид автопоходи, когато ми се отдаде възможност да мръдна и до Пирин, което финализира наистина една вълнуваща година!
Смелост се изисква човек да помечтае, смелост и лудост, катастрофална лудост, в тези шантави и безлични времена. Ако, да кажем има начин лентата да се върне в началото на 2022-а, не знам дали бих се осмелил да си представя или да помечтая за това, което предсто/и/еше... :) Здраве и мир да има, за да успяваме да помечтаем и за напред! :) 2023-а предстои! Тихо се надявам на здраве и динамика, каквато не съм и мечтал да имам, но само времето ще си каже!

1. Нова година 2022