сряда, 12 ноември 2014 г.

Архитектурни резервати в западни Родопи - село Долен, село Лещен, село Ковачевица.

Есен в западни Родопи.

     Слизайки от язовирите Доспат и Широка поляна  на запад по родопските пътища, есента ни хвана от засада. Такова събуждане не си бяхме и представяли. Имахме някакви бегли очаквания, но цветовата феерия там, така се беше развихрила, че си изпочупихме копчетата на фотоапаратите, както и каретата на автомобила от завои, завои, завои......... Да пътува човек по есенните пътища на Родопите, е повече от приключение. След всеки завой изникват нови и нови гледки, и човек кара като хипнотизиран.

Започнахме пейзажите в архитектурен стил с крайпътни отбивки и забежките настрани от тях, на път за архитектурните резервати Долен, Лещен и Ковачевица.

Стар римски мост вписа добре пейзажа, през изгорелите, но все още есенни дървета.


След още завои наближихме архитектурен резерват село Долен. Въпреки началото на ноември, есента тук не беше отминала.

За огромно разочарование, се случи объркване и останах само с тези 3 снимки от там!


Запътихме се по долината на река Канина към китните родопски селца Лещен и Ковачевица.

Село Лещен ни посрещна с дъжд по калдаръмените улички.

Луксозните ресторанти, до които оставихме колата край път.

Подготвени за зимата с дърва и ние бихме останали да я прекараме точно тук! :)

Улиците пустеят, пейките празни, няма ги старците по тях и оживлението тук.


Старите и мокри от дъжда покриви в комбинация с есента, добавяха още елементи към нотката старинност.

По калдаръмената улица цареше тишина.

Нарушена единствено от тихите стъпки на някой старец и прегрелите от щракане фотоапарати! :)

Излизайки по тихите улички над архитектурният резерват, къщичките се гушат по хълма, запазили вековна история и славно минало, съхранило бит и култура, които са на път да изчезнат безследно потопени в модернизация и прогрес.

Есенната феерия прелива все още тук-там, багрейки дръвчета и храсти.

Къщата на Квазимодо в село Лещен!





Часовете летят неусетно със спокойствието царящо тук.


Дори върбовите клонаци отказват да приемат месец ноември и се мерят в тон с обраслите в зелено тикли на схлупените къщурки там.

В Архитектурен резерват село Ковачевица, ни посреща църквата и околните склонове, в подножието на които тече река Канина.

Склоновете богато преливат в крещящи цветове. Тук, въпреки че е почти средата на ноември, пикът на есента догатва за скорошното си присъствие.

Старинна кула с килийно училище и черква от 1848г. се подават свенливо по калдаръмената улица.

Черква Св. Никола, Лето 1848мо.

Килийно училище, лето 1820то.


Дълго, много дълго обикаляхме и търсихме изчистен от джипове, автомобили и работници с резачки изглед към Архитектурният резерват село Ковачевица.

Въпреки, че почти всичко е в старинен стил, комерсиализирането и популяризирането на тези дестинации, не е довело до нищо по-добро. Автентичността е модернизирана! Евро проектите, по които се работи и уж "възстановяването" на тези кътчета, ги отдалечават от миналото...


Излизайки над селцето, се отдалечаваме от ламариненият свят по уличките там. Няма джипове, дебели чичковци с тънки мадами, а само цвят и минало...



Жълти свещички сеят топлина наоколо. Цвят прелива над каменните къщурки.




Долината на река Канина е приказен есен Рай. Спираме на отбивка с беседка и маси, и попиваме дълго от неподправената красота! :)

Чака ни дълъг път с много завои, завои, завои, в есенната прегръдка на Родопа планина! :)

2 коментара:

  1. Точно тези селца са приказни, ама не съм ходила в шарения им период и сега като гледам снимките, направо завидях. Поздравления!

    ОтговорИзтриване
  2. Поздрави! :) Зимата там ще е приказка, с пушещите коминчета и уюта до камината, червеното вино и червената мръвка! ;)

    ОтговорИзтриване