вторник, 11 ноември 2014 г.

Язовир голям Беглик, язовир Широка поляна, язовир Доспат


    Есента премина и следваше да попълним колекцията с тези красиви Родопски язовири: Голям Беглик, Широка поляна и "родопското море" Доспат! :) Завръщайки се от Изгубените Родопи, имах нужда да презаредя батериите на техниката (напоследък електрическите контакти приличат на украсени коледни елхи) и да отморя поглед в дълбоките и кристални води с отраженията на гигантски дървета в огледалните планински води. Язовирите предлагат множество кътчета за отдих, почивка, съзерцание, риболов, фотолов, далеч съм от мисълта, че показаните кадри изчерпват каквото и да било от бреговата ивица на тези огромни водоеми. Записахме се по част от интересните места, направихме скара/бира (в случаят скара/ракия), поваля ни дъждът, с който заплашително тръбяха прогнозата за времето. Някак си обаче ни се размина. Докато в облаците бушуваха ветрове и стихии, нашият лагер си остана непокътнат и капките само ромоляха нежно, колкото да събудят панически мисли, че огънят ще бъде изгасен, а мръвките ще останат а-лан-гле, а ние а-глад-не! :)

Завъртяхме по един тигел покрай язовир голям Беглик. Тук ясно личи как вълничките опропастяват хубавата светлина. Отражения естествено липсваха! :)

Но нападали дървета, не липсваха! :)

Вертикално се вписваха всякакви предни планове с назъбените иглолистни гиганти от съседните острови. За личната колекция избрах този! :)

След разходката тук, се запътихме към язовир Широка поляна. Докато рибарите приключваха със заниманията и хобито си по брега, се заехме да съберем дузина дърва за огъня. По тези масови места всичко край бреговете е събрано и материалът за огрев е кът. Природата обаче си знае работата, къде някой ветрец ще събори суха клонка, къде от течението по язовира ще се насъберат клонаци. Разчистихме си местенце на близка полянка, където разпънахме палатката под напиращото да се излее небе...

После Катя се зае да сглобява салата, а аз отидох да наловя залезни отражения за вечеря! :) Имаше драма, но не беше желаното, слаб ветрец ми мътеше водите...


Разходих се и до краят на острова, където заварих това!

С този кадър и светещият челник на Катя приключих тук! Мръзнех заради влагата, въпреки че отпивах от еликсира неконтролируемо, но уви, огънят щеше да свърши по-добра работа, а и енергийните запаси да попълним с пушещите наденички! :)

Те пък наденичките вървяха със салата, абе - нека ни е зле! :)


Дъждът се позасили тъкмо след като огънят догоря и се набухахме в топлите спални чували!

Утрото естествено се яви безмилостно и ме изрита по тъмно да търся позиции за снимки! Трудно е да се снимат отражения във вятър, огледалните ефекти изчезват и магията от потопените върхове, с тях. Въпреки ветровитата вечер, утрото се записа с изключителна тишина, цветове и мъгли липсваха, но човек винаги трябва да има за какво да се върне отново и отново по познатите места!


Мръсотията, която е затрупала бреговата линия дотолкова ни подразни, че решихме да посетим няколко откъснати кътчета в западните Родопи (терапия за стреса), където есента ни хвана в капан от засада и изпочупихме копчетата на фотоапаратите от снимане и бърсане на фотообективите от есенните капки дъжд! :)

Врътнахме покрай море/язовир Доспат и се запътихме по чудните есенни пътища към селцата Долен, Лещен и Ковачевица, които съвсем заслужено да покажа в отделна публикация!


До скоро! :) Следва...

Няма коментари:

Публикуване на коментар