От Априлци до Карлово по билото на Стара Планина
Алпийският траверс Ботев-Добрила или Добрила-Ботев, както е планинската му последователност за преминаване, представя част от най-трудните за преминаване билни участъци в Стара Планина по международния туристически маршрут на дружбата Ком-Емине. Ето и публикация от зимното му преминаване. Образуван от навъсени скални двухилядници, траверса гордо посреща стъпките на всеки дръзнал да премине от там. Дълго време го дискутирахме по кафенетата, някак тайно му се канехме дори, а подхвърляните фрази за зимното му покоряване, дори ни хвърляха в състояние на смут. Именно там севера и юга привличат мощите на ураганни ветрове, изливат проливни концентрации от обилни дъждове, а най-свирепите стойности на отрицателни температури, пратили доста хора на оня свят, свидетелстват по безбройните паметни плочи накацали там. Зловещото присъствие на птици виещи се в кръг, допълват ситуацията там. Така теоретично се подготвяхме за лятната инвазия там. Кръстците, Костенурката, Купените, Млечен Чал ни очакваха за старт. Да проследим и реализацията на практичната част :).
Тъй като не сме от онези хора, които обичат да им е лесно, сметнахме да доутежним състоянието на прехода, а то не беше особено ясно. Единственото известно на задачата се оказа подходът ни към билото. 5 часът АМ :), раници пълни с връх :), запалени челници :), подострени щеки :) и доза мотивация за изкачване до билото по Млечен Чал, и неясното 30 километрово състояние на пътеките от северна България в Априлци, до Карлово от юг. Така по развиделяване след свеж старт, с пресни сили и настроение, утрото ни срещна на хижа Плевен. Последва закуска, снимки към Ботев връх и бодро по Млечен Чал, извеждащ право на Старопланинското било.
Времето ясно, пъстро :), весело :), хладно, перфектните условия, от които свежо се нуждаехме. А ето и билната обстановка, около връх Жълтец.
Предварителната ни концепция не следваше екстремни вариации, както в повечето случаи, а тихо и кротко преминаване по траверса. Терена и свежата комбинация на тежки раници с полазваща умора не успяха да генерират особено свежи идеи за реализация на интересни кадри, например някое импулсивно слизане от пътеката, както замислях. Този път наистина бях убеден да си кретам кротко, без излишно влизане в неопределен сценарий.
Ситуацията в посока южна България също носеше определено настроение, а и успяхме да избягаме от летните жеги, дори на моменти ставаше студено, въпреки разните кодове с ярки цветове, поднесени по телевизията от гологлавия зевзег :).
А ето и траверса, който ни се изнесе в цялата си алпийска красота, с това изпитание се очакваше да ни срещне планинската съдба.
Тясната алпийска пътечка поднасяше разните му изпитания, стръмно е, тясно, абе трябва да се внимава, че като нищо човек се пребива по екстремния терен. Купена в далечината гордо се извисява с алпийския си нрав.
Отново към него.
И пак...
Отнесе си наснимване големеца на веригата - връх Голям Купен.
Тук някъде срещнахме двама завалии, единият се качвал за първи път в планина, което личеше и по навехнатия му крак и ниски маратонки ???, а за другият, който се беше наел да води човек без никакъв опит по алпийски траверс?!?!? Разменихме по някой друг лаф, пожелахме им доза късмет, за достигането им до хижа Плевен и продължихме напред.
Връх Костенурката с изглед към Северна България.
Не напразно казват за този район - гръбнака на Стара Планина. Като прешлени се извиват алпийските части на тези красиви и непокорни кътчета във високата планина.
Поглед от голям Купен към източните части на Стара Планина. Да кажем, че не беше лесно, особено по обезапасените с метални въжета места. При неподходящи атмосферни условия, трансфера би вкарал в сценарий дори и най подготвените луди глави.
И Карловското пръскало след нощувката ни на хижа Васил Левски. :)
Заиграх разни вариации и с новото мостче, установих че съм се поулял в снимки, заредих шишето с прясна планинска вода и тичешком се занадпреварвах с времето. Имах 2 часа да сляза до хижа Хубавец, а се оказа, че в бързане съм слязал до там за час.
Там пък горската фея ми беше подготвила подкрепящи дарове и всичко придоби друг смисъл :).
Оттук идеята беше за скоростно слизане в Карлово, но познати бяха напалили едни барбекюта, едно чудо. Както беше обяд, така отъмняхме. Заразливаха се ракии, салати, пържоли, абе опорочихме туризма :))).
Всичко завърши мирно и тихо, което обикновенно отключва затишието преди буря, така се разбра, че няколко дена по късно ще заформим 50 километров поход по билото на Стара Планина, с ураганната компания на северния вятър и смазващите воденични камъни на 25 килограмовите раници.
Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организация и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.
Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!
Следва... село Антон, хижа Планински Извори, местността Петте чучура, връх Тетевенска Баба, Хайдушките камъни, Старопланинското конче, връх Вежен, хижа Ехо, хижа Козя Стена, Беклемето...
Тъй като не сме от онези хора, които обичат да им е лесно, сметнахме да доутежним състоянието на прехода, а то не беше особено ясно. Единственото известно на задачата се оказа подходът ни към билото. 5 часът АМ :), раници пълни с връх :), запалени челници :), подострени щеки :) и доза мотивация за изкачване до билото по Млечен Чал, и неясното 30 километрово състояние на пътеките от северна България в Априлци, до Карлово от юг. Така по развиделяване след свеж старт, с пресни сили и настроение, утрото ни срещна на хижа Плевен. Последва закуска, снимки към Ботев връх и бодро по Млечен Чал, извеждащ право на Старопланинското било.
Времето ясно, пъстро :), весело :), хладно, перфектните условия, от които свежо се нуждаехме. А ето и билната обстановка, около връх Жълтец.
Предварителната ни концепция не следваше екстремни вариации, както в повечето случаи, а тихо и кротко преминаване по траверса. Терена и свежата комбинация на тежки раници с полазваща умора не успяха да генерират особено свежи идеи за реализация на интересни кадри, например някое импулсивно слизане от пътеката, както замислях. Този път наистина бях убеден да си кретам кротко, без излишно влизане в неопределен сценарий.
Ситуацията в посока южна България също носеше определено настроение, а и успяхме да избягаме от летните жеги, дори на моменти ставаше студено, въпреки разните кодове с ярки цветове, поднесени по телевизията от гологлавия зевзег :).
А ето и траверса, който ни се изнесе в цялата си алпийска красота, с това изпитание се очакваше да ни срещне планинската съдба.
Тясната алпийска пътечка поднасяше разните му изпитания, стръмно е, тясно, абе трябва да се внимава, че като нищо човек се пребива по екстремния терен. Купена в далечината гордо се извисява с алпийския си нрав.
Отнесе си наснимване големеца на веригата - връх Голям Купен.
Тук някъде срещнахме двама завалии, единият се качвал за първи път в планина, което личеше и по навехнатия му крак и ниски маратонки ???, а за другият, който се беше наел да води човек без никакъв опит по алпийски траверс?!?!? Разменихме по някой друг лаф, пожелахме им доза късмет, за достигането им до хижа Плевен и продължихме напред.
Връх Костенурката с изглед към Северна България.
Разни частни облачета се сформираха от време на време, засилвайки ефекта от прехода, добре се получи, че не заваля, че не ни се мислеше...
Не напразно казват за този район - гръбнака на Стара Планина. Като прешлени се извиват алпийските части на тези красиви и непокорни кътчета във високата планина.
Поглед от голям Купен към източните части на Стара Планина. Да кажем, че не беше лесно, особено по обезапасените с метални въжета места. При неподходящи атмосферни условия, трансфера би вкарал в сценарий дори и най подготвените луди глави.
И Карловското пръскало след нощувката ни на хижа Васил Левски. :)
Заиграх разни вариации и с новото мостче, установих че съм се поулял в снимки, заредих шишето с прясна планинска вода и тичешком се занадпреварвах с времето. Имах 2 часа да сляза до хижа Хубавец, а се оказа, че в бързане съм слязал до там за час.
Там пък горската фея ми беше подготвила подкрепящи дарове и всичко придоби друг смисъл :).
Оттук идеята беше за скоростно слизане в Карлово, но познати бяха напалили едни барбекюта, едно чудо. Както беше обяд, така отъмняхме. Заразливаха се ракии, салати, пържоли, абе опорочихме туризма :))).
Всичко завърши мирно и тихо, което обикновенно отключва затишието преди буря, така се разбра, че няколко дена по късно ще заформим 50 километров поход по билото на Стара Планина, с ураганната компания на северния вятър и смазващите воденични камъни на 25 килограмовите раници.
Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организация и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.
Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.
А ето какво казва автора:
„Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.
Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов
Издателство: Gayana book@art studio
Дата на издаване: 26.10.2016
ISBN: 9786197354003
Брой страници: 300
Корична цена: 27 лв.
За поръчки на ЛС или телефон 0877477127
Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!
Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)
BG77 BPBI 7924 1072 5700 01
 |
| Окончателна корица на предстоящото издание |
Няма коментари:
Публикуване на коментар