понеделник, 14 юли 2014 г.

Стобски Пирамиди, Мелнишки пирамиди, Влахински водопад-Влахи, Попинолъшки водопад-Попина лъка, водопад Скоко-Кашина, Дяволски води-Пастра


     Заформяха се четири почивни дни, а какво по-хубаво от това човек да ги оползотвори приятно, пътувайки в компанията на красиви планини и прохладно време. Като замисъл, планувахме да наобиколим билните части в Пирин планина и да се качим от летовище Попина Лъка над град Сандански до заслон Спано поле, от там да минем през Башлийски, Бъндеришки чукари, да навестим билото на Типиците с Типицките езера, да се вяснем и покрай Чаирските езера, гравирани с едно Тевно езеро и каменистият, и обзорен връх Каменица! Да! Плановете са затова, за да търпят промени. А промените трябва да са обезпечени поне с един резервен вариант, какъвто винаги имам дълбоко скътан в джабката на колата. :)

И тръгнахме с Катя, а тя както се оказа в последствие, бе забравила туристическите си обувки вкъщи! Зарадвахме се и двамата, нямаше да се пържим по каменистите чукари пъплейки под жаркото слънце, а вкарвайки в действие план "Б", да се разхладим сред пирински водопади, които отлежаваха дълго време в списъка - непосетени, като Мелнишко вино в дъбови бъчви! :)

Късното утро ни завари край село Стоб в западния край на Рила планина, където се разходихме до Стобските пирамиди.


Пътеката от село Стоб набира височина покрай ухаещи цветя.

Ако искате да станете свидетели на най-голямото природно недоразумение, посетете Стобските пирамиди, това е мястото. :)

Размити с годините глинени пясъчници образували пирамидални структури.






Слънцето набързо ни изпрати до село Влахи над Кресна, където знаех за един красив пирински водопад - Влахински водопад. Да си призная, част от водопадите в публикацията отлагахме дълго време в годините по ред причини. Пътищата до селцата навъртат солиден километраж, а пътища, ако може да се използва тази дума, няма. Ако не е с джип, или старата генерация руски автомобили, човек рискува да остане някъде в нищото! :)

Село Влахи се отразява в огледало на тишина, спокойствие и откъснатост от цивилизацията.

Село Влахи, тук живеят малко хора, има стопанство с мечки и стопанство с кози.

А водопадът, който търсихме нагоре по дерето над село Влахи, се оказа надолу по него! Трудно намерихме кой да ни упъти, в селцето няма признаци на живот, там времето е напълно спряло! Съдейки по едва ромолящата река над него, се изненадахме от дебита на водопада. Твърде рисковано начинание, човек да търси и снима водопади в средата на месец юли! Бяхме понатрупали доста горчив опит в Стара планина, но рисковете са затова, за да раждат понякога и резултати! 

Непоносимата жега ни потопи набързо в дълбоките води на вира под Влахински водопад. Изгасихме спирачките! :)

Снимах доста, но в последствие нищо не ми грабна окото, юлското слънце изпържи непоправимо кадрите (въпреки тъмните очила на апарата) с изключение на някои, които умишлено снимах тъмни и после само изсветлих сенките им.

След зареждаща баня слязохме до колата, която зарязахме в краят на асвалта, заредихме се с ледени напитки и поехме към град Сандански и летовище Попина Лъка. Там по река Санданска Бистрица се намира красивият и винаги пълноводен водопад Санданска Бистрица-Попинолъшки водопад - 15м. Именно река Санданска Бистрица, черпеща води от пиринските циркуси на Чаирски, Спанополски езера...... е най-пълноводният приток на река Струма. Именно там, по билата над тези циркуси замисляхме прехода, който не осъществихме в това пътуване.





Тук Катя направи вторият за деня плаж. Аз не посмях, водата беше болезнено студена.


Висока гледна точка към Попинолъшки водопад.


По път надолу на обособена отбивка с огнище лагерувахме. Охладихме в поток пиринското пиво, разтопените шоколади и зеленчуците за салата. Спусна се хлад, а небето се обсипа с милион звезди. Свечери се... Светулки замъждукаха, около нас... Запалихме свещи, които вятъра напористо гасеше. Днес празнувахме две години с Катя. Хубав празник на хубаво място! :) Изпекохме мръвки и нека ни е зле...... 

Сутринта станахме рано. Денят щеше да е много дълъг. Казвам дълъг, защото знаех какво ни чака, 16 километра двупосочен билет пеша по разбит планински път, до почти обезлюденото и откъснато от "модереният" живот селце Кашина.

Но пътьом не пропуснахме китното и комерсиализирано градче Мелник.

Добре подреден и скътан сред Мелнишки пирамиди и хиляди бъчви с отлежало вино! :) Градът на виното!








Криза е! :)

Виното не иска снимки, иска купуване! :)

Събираме за Мерцедес! :)

Знаехме, че ще намерим пътека водеща над града за да снимаме. Най-малкият град в България е като в пресъхнало море. Компактен, подреден и комерсиализиран. Скоро щяха да заприиждат автобусите с туристи, а ние в това време трябваше да пъплим по разбитият планински път до село Кашина и водопад Скоко, за който имам информация от години, че се спотайва там.





До село Любовище от Мелник и Рожен пътя е супер, но..... дотам с ниския западен автомобил... Сред хълмове и гори, черен неасвалтиран път прави безброй завои навлизайки в планината. Жегата направо беше станала непоносима, непоносима, непоносима.....

Водопад Скоко се намира между два ВЕЦ-а. Горният каптира реката, пуска я през водопада и продължава надолу влизайки в каптажа за долния.От цялата подредба плюса за нас беше, че водопада е разположен стратегически и тъй като долния ВЕЦ зависи от горния, вода винаги има. :) 16 км. в двете посоки щяха да ни изиграят лоша шега, ако това не беше така, но извадихме късмет. 

В подножието на водопад Скоко. Ледени и буйни води, гарантирана разхлада, батериите ни вече бяха сериозно изтощени! :)

Катя се изкъпа, аз обаче докато прекосявах реката за снимки, реших че не е много разумно и се отдадох на гонитба с пробивите на слънцето зад транзитно преминаващите облаци. Аха да наглася статива, аха слънцето се показало. За над час дебнене и стотина кадъра, направих едва три-четири непреосветени и "неизгорели" снимки.

Местността си я биваше, зеленината беше непривично свежа за тази част от годината... Обикновено вече всички цветове са изпържени от силното слънце, но тук нещата не изглеждаха така.


Долу на ВЕЦ-а ни поканиха на по безалкохолно, бяхме се поизпържили. Заслизахме наобратно, като не пропуснахме да се отзовем на втората покана за по бира при местни. Побъбрихме, разказаха ни за историята на селото, интересни и спокойни хора. Далеч ненатоварени от модерния живот.

Разчистихме сметките в района и поехме към резерват Риломанастирска гора. За хан Дяволски води, около село Пастра и водопадите в дерето над него само бяхме чували. Оказа се, че имало много за наваксване, къде по дерето, къде после на разбор в кръчмата... :) 

Ето ги и тях, на пръв поглед абсолютно непристъпни, в действителност още по-непристъпни! :) Човек дори, заглеждайки луксозният хан от колата, би изпуснал гледката на преден план, отминавайки по пътя към Рилски манастир. Тъй като пристигнахме привечер, а времето напираше да излее поредната порция летен дъжд, се настанихме под една крайпътна отбивка, където в гората открихме равна полянка. Там бързо разпънахме палатката и дъжда заваля... Малко по-късно спря, нахлу студ и заспахме набързо в хубавите спални чували. Подаръка на Катя, спалният чувал на Husky с комфортна температура от -10'/-18' се справи отлично. 

Сутринта не бързахме, хапнахме добре, изсушихме палатката и чак тогава поехме надолу от хан Дяволски води в стръмното и обрасло дере. Истина е, Дяволски води се изливат по непристъпни полегати скали, пързаля се, навсякъде са нападали дървета, абсолютно и дяволски диво място буквално на метри от пътя. 




Докато студих пиринското пиво, с което се заредихме от град Кочериново, (градчето с най-много щъркели в България) наснимах Дяволските вирове на река Дяволски води.




Някои водопади толкова ме примамиха да ги снимам от определена позиция, че без малко да се изпопребия слизайки до тях по склона вляво на долния кадър.....

Качването по склона е по-лесно, изпих бирата и мързела здраво ме хвана, а беше още преди обяд... :)





Катя през цялото време си говори с разни хора по телефона, които били на морето, тях дъжда ги удавил и не могли да си направят плаж, нас пък ни споходи късмета, времето работеше изцяло за нас.

А за да се добие най-добре представа за терена, по който се придвижвахме, ето още един кадър.

Останахме очаровани от тези водопади, повечето от тях са перфектни за спускане на рапел и каньонинг, като цяло дерето си е 100 процента чист адреналин! :) 

Излезе лек ветрец, в компанията, на който направихме разбор в хан Дяволски води. Освежени, заредени и доволни поехме към град Златица по Подбалканската линия, където направихме последната нощувка до Спасово кладенче, в пасторалната компания на преминаващи животинки. Жарнахме последните мръвки, изстудихме последното пиринско пиво и с това завърши ползотворното ни пътуване! :)

До скоро и се пазете от жегите! ;)

Няма коментари:

Публикуване на коментар