вторник, 7 септември 2010 г.

Тетевен, Тетевенските водопади, с. Бабинци, вр. Острич, вр. Червен, Гложенски манастир, пещера Съевата дупка

   Пролетната разходка по Тетевенския край ни плени с красотите, които видяхме за двата дена свободно време, с които разполагахме и решихме да повторим посещението си в краят на лятото. Пристигаме рано в градчето, което още спеше, заобиколено от планински върхове. Над централната част на града мернахме интересна църква, а на фона на огретите скали отсреща, щеше да си е пропуск да не я снимаме.

За сравнение ще постна снимка и от утрешния ден, в която скалите бяха скрити от надвисналите облаци.

Помотахме се по празните съботни улици, под така наречените слънчеви скали, кръстени така от местните хора. Двете камбани на църквата 'Всях Светих' са излети в Москва, амвонът е украсен с дебърски дърворезби, а иконостасът – с тетевенски. Много интересни неща научавам покрай фотографията, а местата които откривам, като ходим из България, ме карат да се гордея. Чувствам се щастлив, че открих това прекрасно хоби, което ме промени изцяло. След кафе в едно от местните барчета, в което бяхме единствените клиенти, се запътихме към квартирата, където щяхме да нощуваме. Колкото и пъти да идвам тук, толкова пъти ще откривам нови неща. Гледките по тетевенския край са безброй.

Пообиколихме екопътека 'Под пръските на водопада'. Нямаше място за сравнение спрямо буйните води на реката и водопадите по нея през пролетта!

Водата беше малко, но за сметка на това зеленината носеше настроение.

Стигаме и до скока, който мързелуваше в жегата,...

... за разлика от пролетта.

Разходката беше приятна и ни отведе до познатото ни вече село Бабинци над Тетевен, откъдето ще се насладим на уханните купи със сено, разхвърляни небрежно по пасища и поляни.

В повечето случаи природата ми действа по някакъв начин и правя странни неща :). Този път не направи изключение.
1,2,3,4,5, 6,7 овце :).
1,2,3,4 :).




Тук съм опитал да пресъздам значението на думата свобода.
Ароматът на билки и цветя опиянява.


Камбанен звън се чува между купите със сено.


Красотата е навсякъде, чакаща да я открием.
Село Гложене се намира на близо и решихме да минем и през Гложенския манастир. Въпреки името си, той е по-близо до с. Малък извор, отколкото до съседното с. Гложене. Построен е върху възвишение и отдалеч наподобява замък. Манастирът е бил често посещаван от Васил Левски. Тук все още се пази скривалището му. Манастирът му е бил като централно място на действие. В близост се намира и село Голям извор, където е бил учреден и първият революционен комитет. Дяконът тук е идвал при тогавашния игумен на Гложенския манастир Хаджи Евтимий Симеонов, с когото са били приятели от Сопот.

На паркинга отпред беше пълно с джипове, а в изградената в двора кръчма със съмнителни субекти. Какво ли разбират те от вяра, отишли да се натъпчат там с кюфтета и кебапчета, крещейки с пълните си усти, но това е друга тема на разговор. С обиколките си из България се убеждавам, че светите и непокътнати места се броят на пръсти! Не искам по никакъв начин да налагам мнението си! Това видях и останах разочарован! Между впрочем този манастир се води най-романтичният в България. Там се организират сватби.
Не след дълго се върнахме в Тетевен, а дъжда който заваля, ни затвори по барчетата на кафе. Почивка и сън в уютната квартира...

Плановете за следващия ден бяха, ако не вали, да се качим пак до връх Червен-1222 метра, около с. Бабинци. Така и стана. Изпаренията след дъжда ни донесоха и хубави снимки, които с минаващите по пътеката конници станаха дори мистични.



И аз реших да се подвижа, докато апарата снима на ниска скорост в призрачната гора.

И връх Острич в далечината, на който бяхме вчера.

А ето и гледките от връх Червен.



След почивка заслизахме по пътеките и право към пещера Съевата дупка, която за мен е една от най-красивите посетени до момента.

1 коментара: